Всички спешни мерки, предприети от правителството във връзка с разпространението на COVID-19, също могат значително да повлияят на трудовите правоотношения на служителите. Какви възможности има служителят и какъв е работодателят? Това са най-често задаваните въпроси, адресирани до Националната инспекция по труда.

задавани

В тази статия Националната инспекция по труда ще се опита да отговори на няколко въпроса на писателите, получени до момента.

Наредена мярка за карантина

Физическите лица, връщащи се в Словакия от чужбина, са длъжни да преминат под карантина за период от 14 дни до допълнително известие, за да защитят здравето на други лица срещу заразни болести. По подобен начин, с решение на орган за обществено здравеопазване, може да се наложи мярка за карантина на друго лице, за което се подозира, че е заразено. Карантината означава изолиране на човек, неговото изследване и наблюдение в контекста на медицинско наблюдение в медицинско заведение, в домашна среда или в другата му естествена социална среда. В случай на разпоредена мярка за карантина, това е важна лична пречка на работното място, по време на която работодателят, в съответствие с § 141, ал. 1 от Кодекса на труда обосновава отсъствието на служител на работа.

Съгласно член 144 от Кодекса на труда, ако работникът или служителят не е бил наясно с препятствието на работното място, той е длъжен да уведоми работодателя за това препятствие на работното място и за очакваната продължителност без неоправдано забавяне. Служителят е длъжен да докаже на работодателя препятствието при работа и продължителността му. Съответното съоръжение е длъжно да му потвърди доказателството за съществуването на препятствието при работа и неговата продължителност.

Служител, на когото е разпоредена мярка за карантина, има, съгласно Закон № 462/2003 Coll. относно обезщетение за доход в случай на временна неработоспособност, имаща право на обезщетение за доход от работодателя през първите 10 дни от карантинната мярка, в размер на 25% от дневната база за оценка през първите три дни на карантина и 55% от от четвъртия до десетия ден на карантина, при условие че: няма доходи от трудова заетост. От единадесетия ден служителят има право на обезщетения за болест по Закон №. 461/2003 Coll. по социално осигуряване в размер на 55% от дневната база за оценка. SZČO, доброволно осигурени лица и осигурени лица в рамките на периода на закрила имат право на обезщетения за болест при посочените условия от първия ден на разпоредената мярка за карантина.

Допълнителни подробности относно метода за кандидатстване за обезщетения за болест и признаването му ще бъдат предоставени от Агенцията за социално осигуряване.

Закриване на операциите

  • Пречка за работа от страна на работодателя

Ако работодателят е стопански субект, на когото по решение на Службата за обществено здравеопазване е било наредено да се затвори по време на извънредна ситуация (напр. Магазин на дребно с нехранителни стоки, бар, културни заведения, уелнес център и др.) И работодателят го прави нямат възможност да възлагат работа на работника или служителя съгласно трудов договор, може да представлява пречка за работа от страна на работодателя съгласно § 142 от Кодекса на труда. По време на пречка за работа от страна на работодателя, служителят има право на обезщетение за заплата в размер на средните му доходи.

Ако обаче работодателят определи в писмено споразумение с представителите на служителите сериозни оперативни причини, поради които не може да възложи работа на служителя, ще има пречка за работата от страна на работодателя, за която служителят има право на заплата обезщетение в размер, посочен в споразумението, но поне 60% от средните му доходи. Споразумението не може да бъде заменено с едностранно решение на работодателя.

Това се отнася и за ситуацията, при която работодателят въз основа на доброволното си решение приема закриването на централата като предпазна мярка след оценка на риска.

Друг метод за трудово споразумение от периода, когато работникът или служителят не може да изпълнява работа, се основава на взаимно споразумение между служителя и работодателя. Тук се разглеждат следните опции:

  • Празник

Използването на отпуск се определя от работодателя след консултация със служителя съгласно плана за почивка, определен с предварителното съгласие на представителите на служителите. При определяне на отпуска е необходимо да се вземат предвид задачите на работодателя и законните интереси на работника.

Работодателят е длъжен да уведоми служителя най-малко 14 дни предварително за ползването на отпуск. Този период по изключение може да бъде съкратен със съгласието на служителя.

Без съгласието на служителя не е допустимо да се определя използването на отпуск по-кратък от 14 дни предварително.

  • Друга пречка за работа от страна на служителя

Работодателят може също така да предостави на служителя отпуск по причини, различни от посочените в § 141, ал. 2 от Кодекса на труда с обезщетение за заплата или без обезщетение за заплата, респ. платен отпуск, платен от служителя. Тези опции обаче се отнасят до важни лични бариери на работното място, т.е. бариери от страна на служителя, които не могат да бъдат решени едностранно от работодателя.

Временна корекция на условията на труд

Като част от превантивните мерки работодателят може да пристъпи и към временна корекция на условията на работа на служителя, което ще намали риска от контакт на служителя с възможен източник на инфекция. Препоръчителната корекция е извършването на работа от вкъщи, т.нар. домашен офис, ако видът работа, изпълняван от работника или служителя по трудовия договор, го позволява. Кодексът на труда урежда тази възможност в § 52, ал. 5, докато случайното изпълнение на работа от вкъщи или нейното изпълнение при изключителни обстоятелства се обуславя от споразумение със служителя. Работодателят обаче не може едностранно да нареди на служителя да промени договореното място на работа.

В този контекст Националната инспекция по труда счита, че е необходимо да се отбележи, че мерките, приети от правителството на Словашката република и Службата за обществено здраве трябва да бъдат следвани от служителя като гражданин на Словашката република и да действат в определен начин или да се въздържат от действие, ако е наредено или препоръчано от компетентния орган.

Грижи за деца

Въз основа на решението на правителството на Словашката република, считано от 16 март 2020 г., беше решено също така всички детски градини, начални и средни училища в Словашката република да бъдат затворени за период от 14 дни. За родителя на дете под 10-годишна възраст, което поради лични и целодневни грижи за детето не може да изпълнява работа през този период, това е пречка за работа от негова страна, която Закон №. 461/2003 Coll. относно социалното осигуряване се определя като лечение на член на семейството (OČR). Въз основа на потвърждението на педиатъра, служителят има право на медицински грижи. В съответствие със закона Агенцията за социално осигуряване предоставя надбавки за кърмене в размер на 55% от дневната база за оценка за максимум 10 календарни дни. Работодателят е длъжен да обоснове това отсъствие на служителя на работа.

По отношение на обявената извънредна ситуация Агенцията за социално осигуряване публикува известие, че, отразявайки мерките, предприети от Кризисния щаб на Словашката република, тя ще присъди домове за възрастни хора за лични и целодневни грижи за дете до 11 години на възраст (10 + 364 дни) през целия 14-дневен период. училищата и предучилищните заведения са затворени. Преди изтичането на този период, Агенцията за социално осигуряване ще информира обществеността за следващите стъпки въз основа на по-нататъшното текущо развитие, ако училищата и предучилищните заведения останат затворени. Повече информация можете да намерите на уебсайта на Агенцията за социално осигуряване.

Отсъствието на служителя от работа поради грижите за по-голямо дете, което не е обхванато от институцията за грижа за член на семейството, трябва да бъде решено в съгласие с работодателя по друг законен начин.

Друго отсъствие на служител на работа

По време на обявената извънредна ситуация може да има и ситуация, при която служителят се подлага на доброволна карантина, респ. няма да изпълнява работата по някаква друга причина от страна на служителя. Следователно това няма да бъде нито една от горните ситуации. В такъв случай е необходимо също така да се обърне внимание на отсъствието на служителя на работа в съгласие с работодателя по друг подходящ правен начин.

Възнаграждение на служителите за работа в трудни условия

Кодексът на труда предвижда, че служителят има право на обезщетение за трудова работа при извършване на трудова дейност, ако тези работни дейности са класифицирани от компетентния орган на общественото здраве в третата или четвъртата категория на риска и при тяхното изпълнение интензивността на работната среда фактори изисква служителят да използва лични предпазни средства за намаляване на риска за здравето. Това са дейности в среда, в която действат химични фактори, канцерогенни и мутагенни фактори, биологични фактори, прах или физически фактори, като шум, вибрации, йонизиращи лъчения. И двете условия, т.е. класифицирането на трудовите дейности от органите на общественото здравеопазване в 3-та или 4-та рискова категория и необходимостта от използване на лични предпазни средства, трябва да бъдат изпълнени едновременно. Поради тази причина разпоредбата за правото на обезщетение за заплата за трудна работа не се прилага за служители, изпълняващи работа по време на обявена извънредна ситуация или обявена извънредна ситуация.

Кодексът на труда обаче дава на работодателя възможност предоставят на служителя обезщетение за заплата за трудно изпълнение на работата също в случай на други влияния, които затрудняват работата на служителя или влияят негативно върху служителя или в случай на по-ниска интензивност на влиянието на факторите на работната среда.

Извънредното положение се урежда от Закон №. 42/1994 Coll. относно гражданската защита на населението. Съгласно този закон, след обявяването на извънредна ситуация спасителните дейности се извършват от сили и ресурси от цялата територия, на която е обявено извънредното положение, евакуация, аварийно снабдяване и аварийно настаняване или използване на основни компоненти на интегрираното спасяване система и други компоненти на интегрираната спасителна система. Посоченият закон по никакъв начин не урежда претенциите за заплата на служителя за трудна работа, извършена по време на обявената извънредна ситуация.

Обявяването на извънредно положение и правата и задълженията, произтичащи от това състояние, се уреждат от Конституционен закон №. 227/2002 Coll. относно сигурността на държавата по време на война, военно положение, извънредно положение и извънредно положение. Този закон предвижда, че по време на извънредна ситуация, доколкото е необходимо и за необходимото време, в зависимост от сериозността на заплахата, някои изчерпателно изброени основни права и свободи могат да бъдат ограничени и задълженията да бъдат наложени в засегнатата или пряко застрашената зона.

Законът също така урежда искове за обезщетение за ограничаване на правата на собственост, за вреди, причинени от въоръжените сили, въоръжените сили, пожарната и спасителната служба и спасителните служби, за нарушения на задълженията на публичните власти, за вреди, причинени от публични органи при упражняване публична власт, за отпуск за възстановяване, за изпълнение на трудови задължения и за други изпълнени работи и услуги, наложени за изпълнение на задачи съгласно този конституционен закон, и за извънреден труд, възникнал по време на войната, военното състояние и състоянието на спешен случай.

Корекцията на претенциите за заплата на служителя за трудна работа не е една от тези изчерпателно изброени претенции.