Никой учител или психолог няма да ви каже отговорно колко време трябва да отдели едно дете за домашна работа. Въпреки това, поне един родител трябва да обърне повишено внимание на домашната подготовка на детето за училище, особено през първите училищни години, и той трябва да се интересува еднакво интензивно от случващото се в училище.
Има и известна помощ за родителите с домашните, но тя трябва да включва само помощ за разбиране или „полу-научаване“ за обяснение на инструкциите от училище или практикуване на учебната програма. Преди всичко детето трябва да бъде доведено до независимост и отговорност за развитието на домашните.
Задачи и време
Писането на домашна работа за деца в задължителни училища е необходима част от училищното обучение, защото те не само повтарят приетата в момента учебна програма, но и учат децата на определена отговорност. Ако обаче родителите му помогнат повече от необходимото или дори му изработят някаква задача, детето със сигурност никога няма да се научи на необходимата отговорност.
Те трябва да се уверят, че детето разработва правилно задачите, докато основното условие е да се осигури оптимална среда и да се насърчи детето да работи положително. Понякога обаче могат да му помогнат да обясни някои неясноти, но особено настояват, че трябва да изработи всяка задача правилно.
И отнема известно време. Според психолозите едно дете, посещаващо 1 до 3 клас на началното училище, трябва да отделя по 10 до 45 минути на ден за домашна работа, от четвърто до шесто за 45 до 90 минути и накрая от седем до девет за един до два часа. Ако обаче ученик от началното училище редовно седи вкъщи повече от час на ден вкъщи, определено всичко не е наред.
Или домашната му работа за училище е неефективна, или той наистина има твърде много работа. Всяко дете обаче е различно. Единият отделя час за една и съща задача, другият може да направи всичко за 15 минути. По-бавните деца обикновено се нуждаят от помощта на родител, защото в противен случай те биха седели с часове на отворената тетрадка, без необходимия ефект, напротив, ще бъдат отровени, уморени и накрая някак зависими от помощта на единия родител вечер, което не е много щастливо.
Вниманието и концентрацията на детето вече са „зад планините, мините“, което се отразява и в подхода към ученето. И така, кога едно дете трябва да седне за училище? Следобед производителността и способността за концентрация обикновено рязко намаляват и при възрастни.
Ако ние възрастните изпитваме затруднения с това, тогава не можем да очакваме ученикът да седне и да си направи домашното веднага след завръщането си от училище, сякаш не е замръзнало, вярно, има и изключения. Експертното поле се провежда около 15:00. следобеден връх, подходящ за учене, но точно тогава децата имат хоби групи или игра с приятели, планирани да бъдат малко разсеяни.
Прочетете също:
Подобна ситуация трябва да бъде разгледана според ситуацията в семейството и възрастта на детето. Може би най-добрата е общата рецепта, според която детето трябва да си почине за кратко след завръщането си от училище, след което да си направи домашното, за да може да използва свободното си време без стрес, докато си легне.
Някои по-големи деца обаче ще могат да се подготвят за училище вечер, но тогава трябва да имат точно определено време за изпълнение на задачите. Тази закономерност, която по-късно се превръща в навик, автоматично ги „подтиква“ да изпълняват домашните си училищни задължения.
Контрол и съдействие
Когато се подготвя за училище у дома, родителят трябва да „второ“ детето, особено в първите години на основното училище, когато се нуждае от помощ, за да влезе в определена система, като се започне с повторението на учебната програма, чрез изработването на домашните, за работа с текст, или. намиране на необходимата информация на компютъра и подготовка на училищни пособия за следващия ден.
Детето трябва да се учи, със или без родител, в спокойната обстановка на детската стая, където има работна зона и родителите трябва да го научат да включва всички сетива в подготовката за училище и да използва тяхната комбинация рационално, напр. четете на глас, но повторете наученото със собствените си думи, като по този начин потвърждавате, че той разбира казаното.
Когато детето започне да работи по домашна задача, един от родителите трябва да го наблюдава, когато има момент, в който не може да се справи и да му даде да разбере, че детето може да го помоли за помощ или да го попита, ако няма нужда от нея. Въпреки това, не често, защото той лесно може да свикне с това и тогава на практика би било удобно и нищо не се научи, и въпреки това никой родител не иска.