Словакия спечели първия хокеен медал преди 20 години.

какво

Любомир Ваич споменава НХЛ, Русия и първия словашки медал - сребро от Световното първенство през 2000 г. в Санкт Петербург. „Ключовият момент беше, когато Миро Сатана ни извика за среща“, казва той в интервю.

Предполагам, че в днешната НХЛ може би сте си създали име повече от края на 90-те.

Разбира се, замислих се, защото оттогава правилата се промениха много. Когато играех там известно време, хокеят беше много по-труден, много хокейни интервенции или задържане не подсвирнаха. Никой обаче не може да се роди втори път, трябваше да се справя с него.

Във Ванкувър се запознахте с треньора Майк Кийнан, който уж не харесваше европейците. Можете да потвърдите това?

Да, когато той пристигна, веднага отлетях до фермата и дори не ми каза защо. Около два пъти през сезона той идваше да гледа мачове от AHL, но аз не играх в тези мачове. Например, звездният Павел Буре не седна с Кийнан, когото размени с Флорида при първа възможност.

Играли сте и в Русия - играли сте в Магнитогорск преди сформирането на КХЛ. Какви са вашите спомени за Русия?

Признавам, че когато подписах договора там, дори не знаех къде се намира Магнитогорск. По това време в Русия нямаше много наши играчи и аз непрекъснато слушах колко лошо е всичко там. Магнитогорск обаче ме убеди в обратното - всичко беше на високо ниво и стигнах до отличен екип.

Подхождаше ми, че като екип почти винаги бяхме заедно. Когато играех във Финландия или Германия, играчите не се срещаха много и прекарвах много време сам. Поради това целият сезон протече по-бавно и се наложи да измислям различни дейности. В Русия повечето играчи живееха в една и съща жилищна сграда, срещнахме се, излязохме. Ние също живеехме заедно.