Кобалтът е много полезен в организма, защото е съществена част от витамин В12. Всъщност витамин В-12 се нарича кобаламин. Тялото не може да произвежда витамин В12 самостоятелно, така че добавките с кобалт сами няма да имат ефект върху нивата на витамин В12, тъй като кобалтът във витамин В12 вече е интегриран в този витамин, когато попадне в организма по този начин. Витамин В12 трябва да се набавя от храна или добавки.
Смята се, че кобалтът помага за възстановяването на миелина, който заобикаля и защитава нервните клетки. Той също така помага да се направи хемоглобин, съдържащ желязо металопротеин, намиращ се в червените кръвни клетки, който се използва за пренасяне на кислород в тялото. Кобалтът също помага за регулиране и стимулиране на производството на някои коензими.
С помощта на кобалт витамин В12 е част от синтеза на ДНК, който е отговорен за всички генетични прояви.
За да може тялото да получи и използва правилно витамин В12 и кобалт, то трябва да пътува до стомаха, където солната киселина премахва витамин В и кобалта от храната, след което се комбинира с вътрешен фактор, който е гликопротеин, произведен в стомаха. Оттам нататък витамин В12 и кобалтът се абсорбират като хранителни вещества и са най-полезни в организма за тялото.
Кобалтът е съществен елемент за живот в малки количества. Стойността на LD50 за разтворими кобалтови соли се изчислява на 150-500 mg/kg. В САЩ Службата по безопасност и здраве при работа е определила допустима граница на професионална експозиция като средно претеглена във времето 0,1 mg/m3. Националният институт за безопасност и здраве при работа е определил препоръчителната граница на експозиция от 0,05 mg/m3, средно претеглена във времето. Стойността, непосредствено опасна за живота и здравето, е 20 mg/m3.
Хроничното поглъщане на кобалт обаче е причинило сериозни здравословни проблеми при дози, много по-ниски от леталната доза. През 1966 г. добавянето на кобалтови съединения за стабилизиране на бирена пяна в Канада доведе до специална форма на индуцирана от токсини кардиомиопатия, която стана известна като бирена кардиомиопатия.
Освен това, според монографии на Международната агенция за изследване на рака, се предполага, че кобалтовият метал причинява рак (т.е. вероятно канцерогенен, IARC група 2В).
При вдишване причинява дихателен дистрес. Той също така причинява кожни проблеми при докосване; след никел и хром, кобалтът е основната причина за контактен дерматит. Копачите на кобалт са изправени пред тези рискове.
Препоръчителна дневна доза кобалт
Като част от добавките, кобалтът се измерва в микрограми (mcg). Средният прием на кобалт за възрастни е 5-8 мкг на ден. Все още не е установена безопасната препоръчителна хранителна добавка за кобалт.
Следи от кобалт се откриват в повечето храни. Храните с високо съдържание на витамин В12 са единственият източник на кобалт, който тялото използва.
Източници на кобалт
Храната като източник на кобалт
Консумацията на храни с високо съдържание на витамин В12 осигурява необходимия за тези цели кобалт като витаминен компонент. Храните, които са с високо съдържание на витамин В12, включват телешки черен дроб и други карантии, миди, риба, птици, яйца, мляко и други млечни храни. Обогатените храни, като зърнени култури, също често съдържат витамин В12.
Хранителни добавки
Кобалтът се предлага и под формата на таблетки, често под формата на добавки, съдържащи повече витамини и минерали. Кобалтът и витамин В12 също се предлагат като инжекции, които обикновено са за хора, за които се установи, че имат тежък дефицит на витамин В12. Назален гел се предлага за тези, които искат да го инжектират през носа.
Дефицит на кобалт
Недостигът на кобалт/В12 може да причини задух и ниска функция на щитовидната жлеза. Повечето хора обаче имат недостиг на витамин В12 и диетата им обикновено е достатъчен източник на кобалт, така че витамините и добавките обикновено са излишни. Тъй като витамин В12 и кобалт се намират предимно в месото, вегетарианците са по-склонни да имат недостиг на кобалт и/или витамин В12, отколкото месоядните.
Ако имате дефицит на кобалт, това също означава, че имате дефицит на витамин В12. Анемията е основна причина за дефицит на кобалт. Симптомите включват изтръпване, умора и изтръпване на ръцете и краката. Това състояние също води до намаляване на нервната функция с течение на времето.
Излишък от кобалт
Кобалтът е токсичен за сърдечния мускул. Може да причини заболяване на сърдечния мускул (токсична кардиомиопатия) след прекомерна експозиция.
Увеличаването на броя на червените кръвни клетки (полицитемия) може да е признак на твърде много кобалт. Ако не се лекува този проблем, може да се получи застойна сърдечна недостатъчност.
Прекомерният прием на кобалт може да причини увеличаване на щитовидната жлеза (гуша). Също така може да намали активността на щитовидната жлеза. Кобалтът също може да повиши нивата на кръвната захар.
Кобалт и неговият ефект върху здравето
Кобалтът също допринася за качеството на живот, като поддържа и подобрява нашето здраве.
Кобалтът е биологично съществен елемент, намиращ се в центъра на витамин В12 и е необходим за здравословното производство на червени кръвни клетки и човешкото неврологично здраве.
В комбинация с хром, кобалтът се използва и в протезни сплави, като заместители на тазобедрената става и коляното. Произведените от човека радиоактивни кобалтови изотопи също са от основно значение за диагностиката на пернициозната анемия и лечението на някои видове рак.
Използването на кобалт в процесите на ферментация също е от основно значение за производството на биомолекули, използвани в различни медицински задачи в съвременната медицина.
Ферментация
Кобалтът се използва като основен елемент в клетъчната култура. Поради биологичната необходимост от кобалт, металът не може да бъде заменен с други съединения. Освен че е от съществено значение за хората под формата на витамин В12, кобалтът е важен и за фиксирането на азот от бактерии от див тип, синьо-зелени водорасли и симбиотични системи. Кобалтът също играе роля в метаболизма на метаногенните бактерии, които са едни от най-старите организми на земята.
Ферментацията се използва за отглеждане на големи колонии от микроорганизми върху растежна среда, често за производство на химически или биоактивни продукти.
Следователно ролята на кобалта в растежа и метаболизма на микроорганизмите е важна за процеса на ферментация, което от своя страна е от съществено значение за производството на биомолекули, използвани в активните фармацевтични съставки на AFZ, инструменти за анализ, пречистване и развитие на AFZ процес, антиген и антитела производствено и диагностично оборудване.
Добавянето на кобалтови соли, като кобалтов трихлорид, към хранителната среда стимулира растежа на бактериите и производството на органични биомолекули. Терапевтичните пептиди, антигени, антитела, едноклетъчни протеини, витамини, ензими и антибиотици са примери за биомолекули, произведени от бактерии.
Процесът на ферментация, при който кобалтът е основен компонент, произвежда важни биомолекули, използвани в много медицински приложения.
Биомолекулите, произведени от бактерии, могат да се използват във важни и иновативни медицински технологии и процеси. Например, автоимунни заболявания като диабет тип 1, болест на Crohn и ревматоиден артрит използват фармацевтични продукти, получени от процеса на ферментация. Експресията на вирусни антигени в клетъчната културна среда също е от съществено значение за производството на ваксини, които осигуряват имунитет срещу много потенциално фатални заболявания, включително едра шарка, рубеола и менингококови заболявания.
Много заболявания и разстройства се диагностицират с помощта на in vitro (IV) диагностика. IV осигуряват медицинска полезна диагностична информация чрез изследване на проба, получена от човешкото тяло. За много диагностични приложения са необходими моноклонални антитела за откриване, биомолекула, направена от ферментационен процес.
Освен това, в някои случаи е възможно да се използва кобалтов трихлорид за насочване на синтеза на различни форми на активната биомолекула или за обезсърчаване на производството на други странични продукти от ферментацията.
Общото използване на кобалт в процесите на ферментация е по-малко от 2% от годишното потребление и кобалтът не се съдържа в крайните продукти.