Последна промяна: 17.02.2021 02:48
Съдържание на книгата: В сянката на дърво банян
Една ранна сутрин бащата на седемгодишния Рами носи у дома доклад за гражданската война и бежанците по улиците на Пном Пен. Светът на кралските привилегии, в който живее семейството, ще бъде пометен от революционен хаос и принудителна евакуация. През следващите четири години, докато режимът на Червените кхмери драстично лишава жителите на страната от всеки намек за свобода, индивидуалност и емоционални връзки, Рами внимателно пази в сърцето си последния фрагмент от изгубеното детство - митове, легенди и стихове, разказани от баща й. В атмосфера на систематично насилие, където паметта се смята за вредна и причина за екзекуция, Рами намира сили да се бори за оцеляване.
Благодарение на тази книга светът няма да забрави зверствата на червените кхмери, които убиха почти два милиона души в Камбоджа между 1975 и 1979 година.
Разказът на Вадей Ратнър потвърждава, че историите помагат на човек, съборен на земята, да се издигне, да преодолее страданието, жестокостта или загубата и да му осигури причина и сила да продължи да живее.
Преведено от английския оригинал In the Shadow of the Banyan (Simon & Schuster, New York 2012) от Zdenka Buntová.
Налични версии на заглавието
Подробности за книгата
Заглавие: В сянката на баня
Оригинално име: В Сянката на Баняна
Код за поръчка -
Продуктът е включен в жанровете:
ISBN: 978-80-551-3741-4
EAN: 9788055137414
Година и месец на издаване: 2014/02
Брой страници: 312
Обвързване: Книги с твърди корици
Формат, тегло: 136 × 207 mm, 312 g
Читателски рецензии
В сянката на Банян
Вадей Ратнър, подобно на героинята си Раами, е роден в камбоджанско аристократично семейство и, подобно на Раами, е изпитал жестокостта на Червените кхмери. Въпреки това първата й работа „В сянката на Банян“ не е автобиография, а по-скоро свидетелство.
Свидетелството на седемгодишно момиче, което помни миризмата на мъртви тела и жуженето на месарски мухи като възрастен. Героинята на Ратнер има толкова невероятен речник за такова малко дете, чувство за детайли и въображение и заедно с автора на ужаса й помага да оцелее в историите, които баща й й е разказал. Поради нейната просторност, Раами е частично отговорен за смъртта му и все още е виновен за много трагедии, които засягат семейството ѝ.
В няколко интервюта авторът каза, че написването на книга, вдъхновена от нощта на Визел, се примирява с миналото. Книгата определено не е лесна за четене и може да се предположи, че писането трябва да е било относително жестока терапия. Всичко спестява заключението и знанието, че Раами, в реалния живот Ратнер, е стигнал до Америка и се справя доста добре, но все пак това е произведение, което се чете на етапи, а не на един дъх.
Това не означава, че Ратнер не може да се интересува. Тя пише добре, като умело съчетава бруталността на режима с почти приказни пасажи от камбоджанската митология, противопоставяйки еднообразието на тоталитаризма с цвета на привилегированата среда, от която е възникнал. За разлика от много от родината и семейството си, Раами имаше късмета да има надежда. Близките на Раамини бързо си тръгнаха. Останаха само няколко. Точно толкова, колкото ще се побере в сянката на Банян.