клеп цит. имитира звука от удряне на твърди предмети: Мелницата с всяко почукване. (Ráz.) Чук, ценг, почукване, чукат чукове. (Хор.)
1-во повикване. инструмент за прах, почукване на килим;
2. nár. дървена детска играчка, която чука по време на рязко движение (звезда.)
чук, -е, -ú неду. леко удряне на твърд предмет за издаване на кратки тъпи звуци, почукване: k. чук, к. клюн (за птиците);
к. на вратата;
мелница чука;
к. заточване на коса;
к. зъби от зимата;
к. пишете на пишеща машина;
обратното. тропане, -а, -аджі;
прен. измама, клопки, заговори: настройте някого;
влезте, вземете k-и станете жертва на клопки, заговори;
той вече е хванат, попаднал в k-i
клеп ето, -а, мн. не. навик. в нокти, -пиет център. органите на някои животни (напр. раци), които могат здраво да хванат плячката: раци k-á;
телефонно обаждане. израз Ръцете му са разтворени като нокти. (По дяволите.) Той разтвори краката си като нокти. (Лаз.);
прен. Той беше хванат учуден в ноктите (Вадж.) Хвана го, изумен.
klep ica, -e, -pic жени. r. администратор. жаргон. пишеща машина на пишеща машина
чук, -хх, -хе не може. израз нежно, тихо почукване: Чува се почукването на щифтовете. (Gab.);
к. пръчка (Jégé);
ботуши (Glow);
Можете да чуете ноктите на счупените нокти. (Отбор.);
к. на машината;
● зъбите му избиха празно нещо не успя, той пропусна очакваната печалба;
2. (кой след какво, върху какво) да удари леко, да почука: Потупа петата си по земята. (Кал.) Тя потупа камъка с чук. (Тадж.);
к. нечия глава, ръцете му
● k. да хванеш нечии пръсти в лоша постъпка;
чук от, -у човек. r. звук, произтичащ от удара на твърди предмети един върху друг, почукване: k. на вратата, k. копита, к. мелници, машини;
к. птичи клюн
чук питам, -око, -око, -плуване неде. израз издаване на къси, тъпи звуци чрез удряне на твърди предмети: чукане на фреза, влакови колела, чукат по релси;
сърцето му бие от гняв;
к. зъбите тракат от страх, от зима
клептоман, -човек. r. който страда от клептомания;