Илюстрационно изображение
Източник: Shutterstock
Илюстрационно изображение
Източник: Shutterstock
Който не изпитва, няма да знае! Отначало ви се струва, че имате много, когато сте бездетни. Пристигането на първото дете ще наруши зрението ви. Изведнъж нямате време за нищо.
Когато обаче се роди второто, времето с едно дете ще ви дойде като митично време в рая и ще се засмеете на всичките си приятели за първи път, които твърдят, че е трудно. И при нас беше така. След пристигането на второто ни дете в домакинството ни настъпи чист хаос. Публични домове и разпръснати играчки навсякъде, бебешки плач, мръсна печка, залепен паркет.
Не знаех къде ми е главата и се опитах да оцелея първите месеци. Тогава се случи нещо странно.
Беше вечер. Децата спяха. Съпругът ми беше на среща в гимназията и аз се опитах да изчистя всичко, което ми липсваше през деня. И тогава започнах да дрънкам детска играчка. Казах си, че вече съм наистина изгоряла луда майка, ако играчките все още ми измиват мозъка, докато децата спят и мога да остана сама известно време.
Тътенът обаче не стихна. Телефонът ми звънна. Той ми беше съпруг. Мисля, че е добре на срещата, но вероятно вече е наранен. Очевидно, докато разговаря със съучениците си от гимназията, той чува тътена на детската играчка на дъщеря ни. Сякаш чу същото, което и аз. Не ми се получи, започнах да се чувствам зле.
Трябваше да отида да проверя децата. Сякаш дрънкалката искаше да ни предупреди и за нещо.
Дъщеря ми горяше. Тя имаше треска от четиридесет градуса. Изтичахме към спешното. Тя преодоля силна инфекция и според съобщенията добре, че дойдохме. Малко бебе като нея може да не е в състояние да го направи и отне минути. Как е възможно и двамата да сме чували дрънкането? Спаси бебето ни!