През последната година от живота си Владимир Колесников активно се противопостави на анексията на Крим и присъствието на руски войски в Украйна. Отначало отношението му го изгони от Москва, след това от социалния живот и семейството и накрая от света.
Владимир Колесников беше само на 18 години и в Русия много погрешни официални записи. Според властите той сам е напуснал училището, всъщност е бил уволнен заради проукраинските си възгледи. Твърди се, че съучениците му не са го били, но синините му говорят за нещо друго.
Той не е отишъл на война поради психично разстройство, отбелязват властите. Някак си забравиха да споменат, че той пусна украинския химн на военни изпитания и извика на комисията, че няма да отиде на никаква война срещу Украйна.
Има само един тъжен запис, който отговаря на реалността. Вярно е, че тийнейджърът Колесников се самоуби след дълги страдания в депресия. Той почина след прием на смъртоносна доза наркотици в град Жигулвойск.
Той се срамува от Русия и Украйна
Навремето млад руски гимназист се наричаше активист; всъщност освен страницата си във Фейсбук, той успя да обяви малко публично. Например едно добре обмислено знаме „Майната на войната“, за което Ленън също би го похвалил.
Закачи го с приятел в град Жигулвойск отпред на сградата. Заключиха я във верига, с която полицията не можеше да се справи. Знамето висеше на сградата около три часа.
Историята на Колесников започва с гимназия в централната част на Москва, където веднъж стъпва в тениска с украинското знаме и надпис „Завръщане в Крим“. Той заслужава омразата на своите съученици и учители.
За Радио „Свободна Европа“ той си спомни промяна в настроението от гледна точка на учителя през юни. Когато говореше с него в коридора, беше мил както винаги, но когато забеляза шарката на тениската си, погледът му се втвърди от ярост.
Тормоз в училище и в семейството
Това беше един от моментите, които Колесников не забрави. Спомни си и съученик, който се обърна към него в час. - Колесников, искаш ли да ти счупя лицето сега или по-късно?
Тогава най-накрая се реши. Колесников беше изчакан и бит след училище, но момчето не се оплака. Той каза, че това са само няколко натъртвания и капки кръв. От главата.
Напусна училище, защото беше уволнен, а от Москва, защото дядо му го отказа. Той го описа като млад имбецил, който не разбира, че Крим е бил използван от САЩ като щит срещу Изтока. Дядо ми първоначално беше служител на КГБ.
„Ти си мой враг. Предадохте страната. Не разбирате, че САЩ са използвали украинците, за да свалят Путин. Вие сте заплаха за семейството ми и за мен. Те ще дойдат за теб “, обясни той на внука си, защо трябва да напусне Москва.
Последната част от урока се оказа вярна. Колесников беше претърсен от полицията в апартамента му, като попита откъде е взел тениската си и откъде получи украинското знаме. По това време младежът вече се е преместил в град Жигулвойск в Самарската област югоизточно от столицата.
Той не преодоля депресията
Проблемите на Колесник с властите започват с тениска и продължават с отказ от защита срещу заплахи, защото той сам е отговорен за тях. Накрая те завършиха с медицински преглед пред военна комисия.
Както се очакваше, младото момче не проявяваше интерес към военните в Украйна. Затова по време на парада той пусна украинския химн от телефона и директно им обясни, че в никакъв случай няма да е възможно да се бие. "Не подкрепям руската армия в Украйна и бих се срамувал много да я обслужвам", обясни той решението си.
В стаята настъпи тишина, която бързо беше заменена от оборот. Почти няма човек в Русия, който да не смята Колесников за предател. Така реагира военната комисия, която в крайна сметка го принуждава да подпише документ, според който младежът не е ходил да се бие поради психично разстройство.
Когато Колесников го подписа, той нямаше представа, че всъщност психично разстройство ще го намери. Подкрепата в социалните мрежи не беше достатъчна, момчето се поддаде на отхвърляне сред приятели, семейство и общество като цяло.
Той не напуска къщата в продължение на много седмици и се бори с депресия, която в крайна сметка завършва със смърт. Крайната доза от лекарствата била толкова силна, че никой лекар не го спасил.