Невероятна приказна сцена на горска зелена поляна. Посветен на онези свадливи деви, но и на ергените от финалната снимка, на които обещах в сряда, 17 юни, че ще напиша нещо за тях. Макар и малко късно, но накрая спазих обещанието си.
Красива слънчева сутрин директно ме покани на мечтаната разходка с колело до Плувния замък. Преди три дни не ми се получи, без да знам терена и оптималния маршрут, заседнах на калното изкачване на северния горски път за достъп. Сега въоръжен с задълбочена подготовка, прекаран в изучаване на туристическата карта и след взводна консултация с циклокамата, бях решен да изпълня мисията си и да се изкача до желаната цел - стените на плувния замък.
Вече се състезавам по новооткрита пътека през Военния окръг Захорие от Студиенка до Плавецкото подградие. Пясъкът беше заменен от асфалт и накрая само чакълеста повърхност с камъни и аз завъртам педалите като бясно куче, което взривява камъни под назъбените си палта. Увеличавайки скоростта си, ги изстрелвам по-интензивно и енергично, имитирайки стрелбата на движещо се гнездо на картечница. Дори не се замислих и като излязох от ароматната борова гора, погледнах към хоризонта тъмносивия силует на Плувния замък.
В яркостта на юнското слънце бързо се приближавам до замъка с нетърпение от моята гравитационна борба. И ето го, първо асфалтова пътека до гробището и точно зад нея камениста пътека, издигаща се вляво. Отведе ме до обширна поляна с висока трева, която се блъскаше в извитите ми прасци. Изкачването става все по-стръмно и съм потен и разстроен от слънчевите лъчи, отпуснати на прегрятия ми гръб, бавно потъвайки в гъсталаците на тъмната гора.
Освен притиснат в последните капки пот, изкачих се до замъка в сянката на гората до живописната поляна, видях танцуващи горски феи в прозрачни блестящи рокли там.
Мисля, но не съм ял нищо фантазиогенно. Истинското изкачване е кратко, но наистина стръмно, може да бъде наистина натоварено и вероятно в главата ми не е останало много кислородна кръв, така че вероятно виждам това, което всъщност не виждам.
Изтощен от усилия, изкачих се героично до стените с борова зелена горелка. Слязох от мотора и издишах дълбоко в предния завой, следвайки капките от потта си, които навлажняваха снежнобялата варовикова скала. Там също се хранех добре, пиех обилно и си почивах достатъчно.
Издишан толкова доволен от угоени мускулни влакна, слизам внимателно надолу към селото, мислейки за нещастното ми падение на тигър преди година. И отново гледам с пресните си очи поляната и там отново виждам омайно красиви горски феи в прозрачни блестящи рокли, танцуващи боси с босите си крака, нежно подскачащи по стъблата на росната трева. Внимателно слязох от мотора си и го облегнах на ствола на храстовидно дърво. Говоря си, снимам ги и ще видя или ще видя у дома.
И вече им викам: „Хей, красиви горски феи, мога ли да ви снимам?“ Феите реагираха, като резонираха в етера с разсейващ смразяващ тон "За да можете да ни разгледате всички ...".
Ооой, аз също се ужасих от ужас, бързо ги взех, сложих ги на мотора си, завъртях педалите докрай и изгорях светкавично, пренебрегвайки неприятното ми преживяване миналата година.
Изведнъж заставам в нашето село у дома пред кована черна порта, осъзнавайки, че дори не мога да си спомня кратък участък от обратното ми пътуване. Сякаш бях прелетял през мистериозна космическа дупка при стръмно бързо спускане в гъсталака на тъмните сенки. Вероятно гонех времето и нещата по пътя, но всъщност съм преживявал нещо подобно безброй пъти. Затова спокойно продължих традиционния си велосипеден ритуал. Душ, горещо кафе с мляко и богата доза от нашия домашен сладък мед. Спокойно го изпих на дивана и хапнах коледна торта с масло и за да не бъде медът твърде малък, също не липсваше. Такъв меден деликатес има благотворен ефект за мен след всяко тежко усилие. След това, развълнуван от любопитство, включих смартфона си с повреден дисплей и погледнах снимката от поляна в гората под Плувния замък.
И това, което не виждам, няма танцуващи феи в прозрачни блестящи рокли, но ръцете на дявол, стоящ в сгушена рокля, черна като стадо гарвани, и дори младежи с три ръце, също всички в черно.
Предполагам, че трябва да тренирам по-усилено и да мечтая по-малко в гъстата гора.