Пътувам до Голуей с влак. Шейн ще ме заведе до гарата сутринта, веднага ще си купя билет за връщане. Пътеводителят казва, че това е оживен туристически център със страхотна атмосфера.

голуей

Енис (ирландски Инис) се намира в западната част на острова в бившата провинция Мюнстер. Градът има население от над 20 000 души, а освен това е столица на окръг Клер. Ирландското име Inis, което означава „остров“, се отнася до местоположението на острова на река Фергюс, на който по-късно е основан францисканският манастир.

В Голуей се убедих сам, че това е наистина натоварен туристически център със страхотна атмосфера, както писаха в бекера. Главната улица води до брега на Атлантическия океан, чист въздух духа от морето. Голуей е оживен град, благодарение на университет, жизнена икономика и оптимизъм на хората през последните двайсетина години. Построен е през 13 век от англо-норманите като важен град и пристанище в замъка, а след 400 години е „англизиран“ от културата на Конмар. „Четиринадесетте племена от Голуей“ бяха англо-нормандски семейства, които просперираха чрез търговия с Европа, особено с Испания. Тази златна епоха е прекратена от Кромуел, който ограбва Голуей през 17 век. Отне 300 години, за да се изправи на крака, но успя, благодарение на развитието на високотехнологичните индустрии и икономическия бум от 90-те години.

Прекарах последния ден от престоя си в столицата Дъблин. Той стана свидетел на богата история - тежки времена и просперитет, достойно сливане и необуздана експанзия - но въпреки всичко това градът успя да запази управляемо темпо и размери. Бях особено очарована от разходката по река Лифи в центъра на града. Следобед отидох на безплатна пешеходна обиколка с водач, който ни разказа историята му. На всяка крачка срещах много мили и усмихнати хора.

Бих искал да остана тук и да удължа престоя си за няколко дни. Е, вечерта последният ми автобус тръгна за Енис. Бях сред първите, които спряха на спирката и не забелязах, че близо до двуетажния автобус се раздават червени билети с номера. Шофьорът на автобуса постепенно извика цифри от един и когато стигна до числото сто, изведнъж разбрах, че няма да мога да стигна до дъното без него. В тълпата погледнах момичето, което ги раздаваше. Бързо взех билет номер 102. Вече бях на стълбите и шофьорът ни показа с ръце, че вече е пълен. Е, той взе мен и още една дама. Имах късмет, иначе щях да дойда в Енис на следващия ден и може би щях да пропусна самолета за Краков.

Накрая се връщам с удоволствие у дома от пътуването.