За преодоляването на тази болест и даване на смелост на други майки

бъбречно

Здравейте, така че следващата ми статия:-)

Искам да пиша за цистография, искам да споделя този опит и искам да дам смелост на семейства, които го изпитват или които се страхуват от цистография.

Дъщеря ми преодоля възпалението на бъбреците, когато беше на 7 месеца.

Започна така, че тя имаше повишена температура в продължение на четири дни, затова отидохме на лекар, той взе CRP и стойността беше 117! Веднага ни изпрати в болницата за прием, подозирайки възпаление на пикочните пътища.

Приеха ни в отделението, направиха всякакви изследвания и накрая се оказа, че е възпаление на бъбреците. Лечението продължи много дълго, бяхме там повече от две седмици, много антибиотици бяха сменени, но в последния момент взеха други. Изминаха ужасни две седмици. Треска, която непрекъснато трябва да кондензира, хладни душове, комбинирайки сиропи и дантели срещу температурата. Треската беше 39,5 през първата седмица.

Тя получи ротавирус четири дни преди да напусне дома си. Диария, температурата отново се повишава. Тя е получила ваксината Rotarix, но все пак е получила Roťák. Казаха, че е много лека поради ваксината Rotarix. Когато попитах лекаря, че как е възможно тя да е хванала ротавирус, той каза, че намира за ненужно да се ваксинира срещу него, че има много видове и че не е взел всичко, но че след като го е хванал, поне диарията беше по-лека.и това няма последици, сякаш нямаше ротарикс сам по себе си. Претърпяхме невероятен брой прегледи, УНГ, соно корем, ронтгон, всякакви проби. В крайна сметка е установено, че има първоначална пневмония.

Постоянно бях убеден, че нищо не може да й се случи от охлаждане с вода по време на треска, но все пак се разболя.

След две седмици, по мое настояване, бяхме освободени със стойност на CRP 49 в доста добро състояние.След седмица домашно лечение и прием на два антибиотика, CRP спадна до 8. Тя взе цялата таблетка Biseptol за още един месец вкъщи лечение. След това отново отидохме на цистография, за да получим месец след вземането на бисептола. Отидохме деня напред заради прегледите. Трябваше да е здрава, без температури. Направиха й и тест за пот, защото тя се потеше обилно. За щастие той беше отрицателен. Продължаваха да канюлират малки и малки, нямаше къде да инжектират канюлата й, вените й се напукаха след два дни, подути крайници, подута глава и Бог, ужасни спомени. Антибиотиците можеха да отидат директно във вената, не можеха да се инжектират в мускул, така че две седмици подред тя имаше тръба в себе си.

Цистографията мина добре, ужасно се страхувах от нея, исках да я отхвърля, защото не знаех какво ни чака, че ако наистина беше толкова ужасно, както казаха останалите, намерих ужасни статии в мрежата в дискусии, но и добри, които намерих там. Е, благодарение на съпруга ми и свекърва ми отидохме там.

Трябваше да е гладна сутрин от пет, а след това ни изпратиха в отдела за ронтгони в осем. Съблякох я там, сложих я на онази огромна маса и тя започна. Можех да бъда с нея, защото не бях нито бременна, нито кърмя.

Те дезинфекцираха цикъла й и сложиха такъв анестетичен гел в края на тръбата и я намушкаха в уретрата. От другата страна на тръбата спринцовката се напълни с такава бистра течност. Сложиха го в цикъл и направиха три снимки на ронтогона.

Тя наистина крещеше, гледаха ме като глупачка, но не можах да я успокоя. Едва удържах, докато проповядваха отстрани отпред.

След това ни върнаха в отделението и ми казаха да дойда, когато малката пикае. Това беше около час. След като изпратя резултатите, но ще отнеме известно време, докато те го направят.

Лекарите наблюдават състоянието й, за да проверят дали има диария или има кървава урина, но за щастие.

Лекарят ме увери, че веднага щом дойдат резултатите, това ще се случи.

Всяка секунда продължи вечно, страхувах се, че урината й ще се върне в бъбреците, страхувах се, че какво ще се случи по-нататък.

Лекарят разбра в половин и половина, че това е отрицателно и че утре се прибирате у дома.

Бях невероятно щастлив, може би най-много на света. Беше седмица преди Коледа, така че се страхувах, че ще останем там, но те не останаха.

Чела съм много публикации за майки, които отказват да се подложат на цистография или я избягват, или все още я отлагам, уж заради тежестта върху тялото, но не видях никаква тежест в нея. Четирите рентгенови лъчи изобщо не бяха в тежест.

Мамо, не се притеснявай, не е толкова лошо. Най-доброто чувство е, когато ви кажат, че е отрицателно.

Сега просто ще отидем на 4-месечна проверка за нефрология с урина, надявам се всичко да се оправи.

И при всяка повишена температура, ректално, когато е 38,5, е необходимо да отидете на лекар с урина.

Досега беше на 38,6, но беше еднократно и не отидох на лекар. Купих си лента за изследване на урина с нефрофан и винаги, когато не се чувствам малка, правя тест и той показва, че ако тя няма никакви повишени нива в урината си, ако има, се обаждам на лекар, но ако не го направи т, доволен съм.

Преди всичко е много важно памперсите да се сменят често и да се отчита хигиената, за да не се случи нещо подобно случайно.

Добро решение е да опитате да сложите гърнето, колкото по-скоро той научи, толкова по-добре. Така че здравейте засега, приветствам всеки коментар.