Настоящият Закон за данък върху доходите има толкова много изменения и съдържа толкова много изключения, че дори комбинацията от лабиринта с Гордиевия възел би изчезнала в зависимост.

родители

Тогава не е чудно, че той постоянно съдържа тайни кътчета, в които някой се крие и някой трябва да търси друг изход от лабиринта. Например дори такъв данъчен бонус не осигурява еднаква печалба на всички родители или техните деца, тъй като е предназначен предимно за тях.

Този действащ в момента Закон за данъка върху доходите § 33, параграф 1 казва:

„Данъкоплатец, който през данъчния период е имал облагаем доход съгласно § 5 в размер най-малко 6 пъти минималната работна заплата или който е имал облагаем доход съгласно § 6 ал. 1 и 2 най-малко в размер на 6 пъти минималната работна заплата и отчете данъчната основа (частична данъчна основа) върху дохода съгласно § 6, ал. 1 и 2, може да поиска данъчен бонус от ... . "

И тук се натъкваме на дискриминация на родители на предприемачи, самостоятелно заети лица, т.е. данъкоплатци, които имат доход по §6, който за разлика от служителите, т.е. данъкоплатци с доходи по § 5, не е достатъчен, за да има само доход от 6 умножена по минималната работна заплата, което е условие, за да се претендира данъчната премия за дете, но те трябва да показват и данъчната основа, което означава, че не могат да бъдат на загуба.

Ако първоначално смятате, че е правилно да наказвате родителите, че не могат да правят бизнес, защото са на загуба и не заслужават данъчен бонус, тогава ще покажем поне два примера, че именно родителите правят бизнеса честно или правят бизнес на малки, те много лесно могат да се загубят.

В случая на самостоятелно заети лица е много лесно да се изгубите не от лош бизнес, а например от самостоятелно заето лице, което купува и плаща за стоки на стоки, плаща честно фактури, но не е платено към него от клиенти до края на годината. С такава разпоредба държавата дори прави разлика между самите заети лица, защото ако самонаето лице претендира за фиксиран разход, той не се губи, но ако не отговаря на условията за фиксирана ставка разходи Това означава, че от гледна точка на прилагането на данъчните разходи и следователно отчитането, респ. неотчитане на данъчната основа, което в момента е условие за прилагане на данъчния бонус, законът също така прави разлики между самите самостоятелно заети лица.

Друг пример може да бъде предприемачески родител, чийто месечен бизнес доход е по-нисък, приблизително на нивото на минималната работна заплата. Към такъв размер на дохода, ако той приложи фиксирани разходи и внесени вноски, той много лесно ще се загуби и самият бизнес може изобщо да не носи загуби, въпреки това децата му няма да получат данъчен бонус.

Подобен акт обаче не наказва родителите, наказва децата на такива предприемачи, тъй като те нямат право на данъчна премия и тя все още е предвидена за детето, а не за родителя.

Тази несправедливост е много лесна за премахване, като се изтрият няколко думи „и се покаже данъчната основа“ и в наши дни това е идеална възможност за това, тъй като такъв проект за изменение на закона е в парламента. Просто го преместете към следващия законодателен процес.