20.7. 2010 9:35 Правни съвети на eTRENDU
pravna_odpovede
Тя работеше Аз съм в агенция за подбор на персонал. Дори по време на трудовото правоотношение често влизахме в конфликт с работодателя. Работодателят редовно отлагаше изплащането на заплатите, отказваше да допринася за храненето ни като служители. Той твърди, че не е негово задължение да допринася за храненето на служителите. Ситуацията кулминира преди година, когато работодателят уволни всички служители с мотива, че компанията напуска агенцията за набиране на персонал. Той не ни е платил обезщетение, защото според него то не ни принадлежи. Заетостта ми остави и неизползвана ваканция. Работодателят ми обаче ми каза, че нямам право на възстановяване на разходите й, тъй като работата ми е приключила. Към днешна дата обаче работодателят ми дължи и заплата за последните два месеца от моята заетост. Освен това разбрах от здравната и социалноосигурителната компания, че работодателят не е плащал вноски за мен в продължение на шест месеца. Работодателят избягва всякаква комуникация с нас като бивши служители. Намерих информация в интернет бизнес регистъра, че работодателят е бил заличен от търговския регистър без ликвидация. Какво трябва да направя сега? Все още имам някакъв шанс да взема исканията си?
От гореизложеното следва, че вашият бивш работодател вече не е изпълнявал задълженията си по време на трудовото правоотношение, както се изисква от съответните трудови разпоредби. Твърденията на работодателя, отказващи правото ви на ваучери за хранене, надплащане на неизползван отпуск и обезщетение, са неверни.
Съгласно член 152 от Кодекса на труда относно храненето на служителите, работодателят е длъжен да осигури на своите служители кетъринг при всички промени директно на работното място или в близост до него. Освен ваучери за хранене, работодателят може да предостави на служителите и ваучери за хранене, т.нар „Гастро листа“. В изключителни случаи работодателят ще предостави на служителя финансова вноска за храна вместо ваучери за храна. Съгласно § 152 ал. 3 от Кодекса на труда приносът на работодателя за хранене на служителя е най-малко 55% от цената на храненето, но не повече от за всяко хранене до размера на 55% от храненето, осигурено по време на командировка с продължителност от 5 до 12 часа.
За отпуск, който не можете да ползвате поради прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят ви е трябвало да ви осигури обезщетение. От разпоредбата на § 116 ал. 3 от Кодекса на труда следва, че за неизползвани четири седмици от основния размер на отпуск, на работника или служителя не може да бъде изплатено обезщетение за заплата, освен ако не е могъл да ползва отпуска поради прекратяване на трудовото правоотношение. В такъв случай на служителя ще бъдат възстановени непредвидени отпуски в размер на средните му доходи.
При прекратяване на трудовото правоотношение поради прекратяване на работодателя, вие също сте получили право на обезщетение. Това следва от разпоредбата на § 76, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно който се прилага, че служител, с когото работодателят е прекратил трудовото си право с предизвестие или споразумение на основание, че работодателят е прекратен, има право на обезщетение за обезщетение в размер на най-малко два пъти средния му месечен доход. Ако служителят е работил при работодателя най-малко пет години, той има право на обезщетение в размер най-малко три пъти средните му месечни доходи.
Вашият бивш работодател изтече чрез заличаване от търговския регистър, което беше предшествано от неговото заличаване без ликвидация. Ликвидацията на компания без ликвидация показва, че вашият бивш работодател не е разполагал с никакви активи, респ. активите му били толкова малки, че дори не биха били достатъчни за покриване на разходите по производството по несъстоятелност. Може да се приеме, че дори да сте знаели за планираното прекратяване на работодателя по-рано, вашите искове от трудовото правоотношение ще останат неудовлетворени поради липсата на имущество на работодателя.
Тъй като бившият ви работодател е престанал да съществува, той вече не съществува като юридическо лице. Следователно е изключена възможността за законови санкции за незаконното му поведение. Налага се обаче наказателната отговорност на управителя на несъществуващото дружество. Управителят, като законоустановен орган на компанията по отношение на вас за компанията, упражнява правата и задълженията на работодателя и отговаря за спазването на приложимото законодателство. Следователно можете да подадете наказателна жалба срещу управителя на несъществуващата компания за престъплението неплащане на заплати и обезщетения по реда на раздел 214 от Наказателния кодекс и за престъплението неплащане на данъци и застрахователни премии съгласно член 277 от Наказателния кодекс. Можете да подадете наказателна жалба в писмена или устна форма във всяко полицейско управление. Няма такса за подаване на наказателна жалба. Полицията ще провери подадената криминална справка. Ако се докаже, че управителят на бившия работодател е нарушил задълженията си и не ви е изплатил необосновано вашата заплата, други трудови права и не е осигурил плащането на вноски в съответствие със закона, следователят ще внесе обвинение. В този случай, като жертва в наказателно производство, можете да поискате обезщетение от управителя на бившия работодател за вредата, която той ви е причинил от действията си.
Авторът работи в адвокатска кантора BENČÍK & PARTNERS.