„Ако човек няма смелостта, дори не е сигурен, че ще запази друга добродетел.“
- УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ
Смелостта е много важно качество. За това как да отгледаме смело дете със здрав инстинкт за самосъхранение и за разликата между смелост и дързост или напористост и безразсъдство тя говори в Чешки радио психолог Барбора Даунс.
Основата на смелостта е самочувствието. Ако детето е уверено, може рискувам. Например, той може да се обърне към непознат, да участва в състезание, да се прехвърли от едно училище в друго или да не се страхува да изрази мнението си. Друг важен фактор, свързан със смелостта, е смелост да започнеш нещо. Тясно свързана със смелостта да започне е известна степен на устойчивост, която кара детето да има смелостта да завърши дейността. Барбора Даунс казва, че устойчивостта на децата в момента намалява.
Как да научим децата на смелост?
Подобно на много други качества, смелостта се научава най-добре от децата въз основа на подходящи модели за подражание. Децата на родителите гледат в различни ситуации и ги следват, дори когато трябва да проявят смелост. Ние изграждаме смелост у децата, дори когато ги оформяме самоувереност. Пазете се обаче, че не изграждаме самочувствие, като постоянно хвалим и подчертаваме детето, а като го учим да може да преценява сам кога е доволен от нещо, когато е горд от себе си. Даваме самочувствие на децата, когато те сами могат да преценят как са успели и какво не. Укрепваме самочувствието си дори когато възхваляваме усилията да направим нещо. Като не само оценяваме резултата, ние също така укрепваме устойчивостта. Забелязвайки усилия, ние също учим детето, че грешките са естествена част от живота. Възприемането на грешките като естествена част от живота по-късно помага на децата да могат да се приемат такива, каквито са.
Не само големите дела и дела трябва да се считат за смели. Всеки ден животът ни подготвя за ситуации, в които трябва да преодолеем страха и затова трябва да проявим смелост. Така че родителите учат децата на смелост, като ги мотивират преодоляват страха. Родителите могат също така да научат децата да преодоляват страха, като напишат например три неща, от които децата им се страхуват и след това помагат с постепенни стъпки за преодоляване на този страх. Изпускането на дете трябва да се избягва. „Но моля ви, нищо не е! Не разбирам от какво се страхувате! "Вместо тези изречения трябва да кажете:„ Знам, че се страхувате, разбирам ви. Страхувам се и от някои неща, но нека заедно се договорим как мога да ви помогна да преодолеете този свой страх. " Систематичното излагане на страх е най-добрият начин за преодоляването му. Не е достатъчно просто да кажете на детето, че то не се страхува, че това е нищо. Това изобщо не му помага. Също така научете децата деца да назовават емоциите, които изпитват. Фактът, че те назовават емоциите, които причиняват страх, също им помага постепенно да се отърват от страха. Назовавайки страха, те го осъзнават по-добре и това им дава повече сила да се изправят срещу него.
Визуализацията също е важна
Децата, които се поддават на ежедневните сънища и виждат себе си в определена ситуация във въображението си, са по-склонни да преодолеят страха. Визуализацията също е добра подготовка за неизвестна ситуация. Добре е да си представим как постепенно, с малки стъпки, те преодоляват проблема. Добре е, ако си представят, че могат да се справят положително със ситуацията и са доволни от това. Повечето деца участват в мечтанията напълно спонтанно, но това може да се направи и целенасочено.
Нека децата знаят, че им се доверявате
В днешно време има тенденция да се защитават децата и да не се натоварват излишно, но това по-скоро може да им навреди, отколкото да помогне. Когато детето преодолее препятствие и се справи със ситуацията, то получава обратно сигнал, че сте му повярвали, че може да бъде смело. Подкрепете независимостта на децата, не им помагайте във всичко, позволете им да измислят свои собствени начини за решаване на ситуацията.
Като дете да се научи да стои самостоятелно в класната стая?
Едно от най-трудните неща по време на училище е справянето с натиска от страна на връстниците. Детето често е готово на всичко, само за да не бъде изключено от колектива. „Винаги давайте на детето си чувството, че го харесвате такъв, какъвто е, независимо от резултатите му в училище“, съветва Барбора Даунс на родителите си. Благодарение на това отношение детето също ще бъде щастливо и по-скоро ще може да защити мнението си в клас. Дори в тези ситуации родителската роля играе важна роля. Когато детето види, че родителите знаят как да защитят своето мнение, то ще се опита да го направи в определена ситуация.