Историята на MUDr. Ян Цибул, който се превърна в легенда на ромската култура

Тя написа: Дениса Ковачова
Тя илюстрира: Симона Чехова

цибула

Вятърът победи адски и снежинките танцуваха диво. Беше януари и току-що се роди момче в къща в село Кленовец. Най-големият син на Ирена и Ян Чибульов. Нарекоха го Яник.

Къщата им стоеше в малкото селище Кленов Долинка, където живеят ромите. Ромите са многобройна нация, разпръсната по целия свят с корени в далечна Индия. Те имат свой собствен език, правила и обичаи. По времето, когато се роди Яник, беше обичайно да се показва новородено дете на врачка. Затова Ирена и Ян отидоха с бебето да попитат за съдбата му. Магьосницата погледна детето и каза: „Йоан ще бъде Господ.“ Това не би било толкова странно, защото сред ромите всеки най-голям син в семейството беше Господ. Такъв „малък господар“ имаше всякакви предимства пред останалите братя и сестри. Той изобщо не трябваше да помага в домакинската работа и беше защитен от всеки робот. Но гадателят предсказа на Яник, че един ден ще бъде истински велик майстор. Е, тогава никой не го знаеше.

Къщите в Долинка бяха направени от дърво, глина и слама, а само някои бяха построени от тухли. Хората живееха там в бедност без вода и електричество. В селището имаше хълм за деца и Яник лесно можеше да намери приятели сред тях. Те играеха навън на преследване или се състезаваха в хвърлянето на глинени топки в дупка. Яник имаше друг приятел, казваше се Рочко. Весело куче, което се разбираше с котки. Яник предпочиташе кучета от всички животни.

Летните вечери в Долинка бяха вълшебни, направо вълшебни. Възрастните запалиха огън на поляната, седнаха заедно и разказаха на децата истински ромски истории и приказки през нощта. Всяка вечер Яник слушаше изумен и изпитваше голяма любов и гордост от богатата ромска култура, която се криеше в историите. Може би една от историите беше истинската за красивата ромска прима Чинка Пана, легендарната цигуларка.

Бащата на Яник също свиреше на цигулка. И все така! Отец Ян не можеше да пише или чете, дори не знаеше нотите, но беше откровен музикант. Той изсвири всяка мелодия чисто и с много чувство, достатъчно му беше да я чуе дори веднъж. Той имаше голям талант и добро сърце. Той е учил деца от Кленовец да свирят на цигулка, а Яник също е наследил от баща си страст към музиката и таланта на цигуларя.

Когато Яник започна да ходи на училище, първо трябваше да седне сам на задната пейка, защото беше рома. Някои биха казали цигански, което е по-лошо за много роми от псуването. Яник знаеше, че хората от селото, които не живеят в населеното място, често имат грозни възгледи за живота на ромите, защото са различни от тях. Те не разбираха тяхната култура и може би се страхуваха от тях. Яник не направи нищо по въпроса на задната маса, защото съучениците и учителите му бързо се влюбиха в него. Като дете той имаше страхотен дар за разбиране към хората. Веднъж учителят каза на родителите си, че Яник е много сръчен и талантлив, въпреки че математиката не му върви толкова добре. По това време отец Ян решава, че ще бъде изучен лекар. Яник беше много щастлив да прочете всяка книга, която получи в ръка, не можеше да получи достатъчно, за да прочете. Взаимства книги от библиотеката на Кленов и от приятели на съученици.

Постепенно към семейство Cibuľov се добавят още деца. Сестри Иренка и Аделка, брат Барна и най-малката Желка. Майката на Ирена държала строго ръка над тях, те трябвало да се държат прилично навсякъде и да помагат у дома. Всеки ден носели вода в кофи от кладенеца, с изключение на Яник. Не трябваше, защото беше Господ. Може да се каже, че такъв Господ, който никога не трябва да прави нищо, гарантирано ще стане мързелив човек. Но Джаник знаеше много добре, че да бъдеш Господ беше голяма чест и привилегия, която той цени точно като родителите си.

Всички деца в семейството се стараеха много в училище и вкъщи с керосинова лампа си помагаха взаимно в ученето. Яник завършва гимназия и тъй като все още е изключителен ученик и е привлечен от природните науки, той се записва в медицината. Той беше успешен в университета и когато завърши, той стана не само отличен лекар, но и първият лекар от роми в Чехословакия. В Долинка се гордееха с Яник, но той не беше единственото умно дете в семейство Цибульови. Втората сестра Аделка също имаше талант за учене. Но като ромска жена тя имаше малко шанс. В семейството не беше прието момиче да ходи да учи. Е, Яник беше тук - Господ. Той тласнал Аделка да ходи в колеж у дома и когато тя била приета в медицината, той се наел в училището като асистент, който да наблюдава и помага на Аделка. Аделка от своя страна подкрепяше по-малкия брат на Барна, който стана инженер. Дори най-малката Желка учи в университета, а най-голямата сестра на Иренка стана сръчен шивач.

Яник обаче усещаше все повече, че трябва да направи нещо важно за голямата си ромска общност. Не му харесваше фактът, че ромите се държаха малко заедно, че другите ги наричаха цигани и че те бяха изтласкани, проклети поради другарството си.

Премества се в Швейцария, където става признат лекар. Хората го обичаха, той спечели всички със своята мъдрост и хуманност, а също и с това какъв забавен и общителен човек беше - бохем. Дори в чужбина желанието да помогне на ромите да получат признание не го е напуснало. Яник искаше ромите да бъдат признати от света като нация. Той основава Международния ромски съюз и се среща с най-влиятелните хора. Като ромски пратеник той посети както Индия, така и Ню Йорк и популяризира правата на ромите по целия свят. Той беше един от онези, които допринесоха за признаването на ромската националност в ООН през 1979 г. Благодарение на него ромите най-накрая получиха знамето и химна си.

Яник Цибула доживя до дълбока старост и стана личност от ромския свят. По време на живота си, дори след като почина, той получи изключителни награди за неуморната си работа и голямото си сърце.

Древна легенда говори за древно огледало, което ромите са получили от своя мъдър цар. Той ги научи на много и им заповяда да отидат във всички части на света след смъртта му и да доставят радост на хората. Огледалото трябваше да им покаже пътя и да види кои са те, откъде идват и да им напомни да се държат заедно. Ромите обаче спориха на кого трябва да принадлежи огледалото. Огледалото се счупи по време на кавгата и тогава те забравиха всичко, което знаеха и знаеха. Някои намериха парче от огледалото и живееха по-добре, но други страдаха. Днес ромите искат отново да разберат кои са, откъде идват, затова се търсят и си питат парчета от огледалото, за да могат да го съберат отново.