истинският

Текст от тримесечието „Истории от 20-ти век“ с подзаглавие „Словашка държава“ (1/2018)

Филип Павчик, снимка на Дебора Пастирчакова

Изминаха повече от 70 години от поражението на Хитлер и нацистка Германия през Втората световна война, но фашизмът и различните му форми - нацизъм, неонацизъм и др. - се обсъждат все повече в словашките и световните медии. Какво е, че фашизмът все още съществува в нашето общество и все още говорим за него?

Фашизмът не изчезва и изчезва със смъртта на Адолф Хитлер през април 1945 г. в берлински бункер и въпреки че е победен от съюзническите армии, идеологията на фашизма все още е жива. Днес обаче никой не изповядва открито фашизма, както някога, тъй като този термин има много негативни конотации за нашето общество и дори онези истински фашисти, които изповядват неговата идеология, не се присъединяват еднозначно към него. За по-голямата част от хората фашизмът е просто зло. Въпреки това, въпреки че външните черти на фашизма, като униформи, символи и т.н., са сведени до минимум в публичното пространство, идеологията и фашистките идеи продължават да съществуват и до днес.

Вие се справяте с явлението фашизъм в своите изследвания и в сравнителна перспектива. Бихте ли обяснили накратко корените на фашистката идеология? Фашизмът беше ли плод само на конкретните исторически обстоятелства от междувоенния период или корените му са по-дълбоки в миналото?

Бихте ли пояснили в началото какво всъщност е фашизмът, как разбирате термина и как в момента той се характеризира от световната историография.?

Понятието фашизъм, както го разбират повечето историци, политолози и други експерти, е движение, което, ако искаме да го дефинираме, трябва да има два основни термина: митът за прераждането и ултранационализма. Фашистите бяха убедени, че системата, в която живеят, е в упадък, че демокрацията е упадъчна, политиците са корумпирани, културата запада, цялата структура на обществото просто се насочва към унищожение. И единственият, който може да спаси нацията, е фашисткото движение, което ще доведе до революция, ще унищожи стария ред, ще прочисти нацията от врагове (предполагаеми или истински) и ще донесе по-светли утрешни дни на нацията. Той е изключително националистичен и подчертано революционен.

Следните понятия често се свързват с фашизма и фашисткото движение: антисемитизъм, национализъм и расизъм. Бихте ли обяснили до каква степен съдържанието на тези понятия присъства в идеологията на фашизма? Фашизмът просто ли е някаква екстремна форма на национализъм и всички расисти ли са и фашисти? По този начин дадените концепции са органична част от фашистката идеология или са овладени идеолози на фашизма и се справят с тях според текущите нужди.?

В чехословашките реалности от междувоенния период само Националната фашистка общност, която в името си имаше думата „фашизъм“, подкрепяше открито фашизма. Бихте ли могли да кажете как се разви фашисткото движение в междувоенната Чехословакия? Имаше условия изобщо за възникването му и защо то не се разви в такава форма като напр. в Италия?

Е, как беше в Словакия? Имаше ли независими словашки фашистки движения в Словакия? И можем да разглеждаме Словашката народна партия на Хлинка (наричана по-долу HSĽS) като фашистка партия, както понякога се появява в историческата журналистика?

Променило ли се е нещо в характера на HSĽS след създаването на словашката държава? Можем да говорим за нейната паравоенна организация - гвардия Хлинка, като фашистка?

Комунистическата историография посочва словашката държава като клерикално-фашистко прилагателно, след ноември 1989 г. историкът Любомир Липтак излиза с термина словашки фашизъм, който иска да подчертае спецификата на човешкия режим? Съгласни ли сте с неговата интерпретация или как бихте характеризирали политическия режим в периода на словашката държава?

Термините тоталитаризъм и тоталитарен режим все още се използват в словашката и световната историография. Това е подходящо име за държави, където фашисткият режим е управлявал в миналото?

Ако можете да сравните комунистическия режим (в неговата марксистко-ленинска форма) с фашистките режими, виждате повече прилики или разлики там.?

Зависи дали говорим за идеология или се интересуваме от политическа практика. Ако разгледаме реалното функциониране на сталинисткия Съветски съюз и нацистка Германия, ще открием много прилики, тъй като и двете държави се опитаха да контролират цялото общество и да създадат нов тип хора, само че всеки режим го направи по различни причини. Ако обаче погледнем идеологията, има фундаментална разлика: фашизмът търси прераждането на нацията, а комунизмът също търси вид прераждане, но не на нацията, а на социалната класа. Но крайната цел на фашизма не е съществувала, защото ако човек погледне теоретичните текстове на фашистки идеолози, няма да намери никаква визия за това какво ще се случи, след като спечелим войната. Подобна идея не е съществувала, защото фашизмът е в някаква перманентна революция: по време на войната те избиват първо евреи, после славяни, накрая ще трябва да започнат да убиват късоглед, после плешив, просто, ако фашизмът не загуби динамичност, тя трябва постоянно да търси враг. Докато комунизмът имаше някаква визия за безкласово общество, където няма пари, всички ще бъдат равни, всеки ще работи в това, което го интересува и ще печели същата работа и т.н.

Защо такава фашистка идеология спечели толкова много привърженици в Германия и Италия? Това беше просто тяхното пропагандно умение?

Бихте ли казали какъв е успехът на радикалните десни и фашистки движения в съвременна Европа? Виждате някои паралели между тогавашната и днешната ситуация?

Паралелите са налице, разбира се, но историята не се повтаря. Ситуацията, каквато беше през 30-те години на миналия век, няма да се повтори и дори тези фашистки движения днес вече не са същите. Успехът на подобни движения обаче виждам във факта, че критикуваните от тях проблеми са истински проблеми. Например в Словакия имаме проблем с корупцията, имаме проблем за съвместното съществуване между ромското малцинство и мнозинството, имаме големи социални различия в обществото, имаме някои победители в капитализма и, от друга страна, губещи, които нашето общество не може да се грижи. Много хора в тази страна не могат да имат успех, защото нямат възможности за работа. И всичко това са реални и сериозни проблеми. И ако говорим за разочарован избирател, ето причините за него. Тези движения се възползват от посочването на проблемите и твърдят, че могат да го разрешат по някакъв начин. Разбира се, те не могат да решат абсолютно нищо, защото ако някой погледне програмата KoSNS на Котлеб, тогава това е смесица от пълни глупости, но избирателите им не знаят или не искат да знаят. Но някаква малка група фашисти винаги е била тук и ще бъде, става въпрос за степента, до която им позволяваме да летят, и за степента, до която ще им дадем боеприпаси за тяхната пропаганда, като не решим тези сериозни проблеми.

Бихте могли да оцените шансовете тези движения да успеят днес в сравнение с напр. с тридесетте години на миналия век?

Как може да се бори с фашизма и фашистките идеи? Има смисъл да се забранят фашистките партии, респ. партии, чийто политически дневен ред носи фашистки елементи? Или, според вас, по-подходящ би бил различен подход?

Mgr. Д-р Якуб Драбик изучава история и през 2014 г. получава докторска степен от Института за световна история на Карловия университет в Прага. В своите изследвания той се занимава със сравнителни изследвания на фашизма (особено британския и чешкия фашизъм) и историята на нормализацията. Завършил е няколко учебни и изследователски престоя във Великобритания, а през учебната 2012/2013 г. е работил в университета в Оксфорд Брукс като гостуващ изследователски стипендиант. В момента работи в Историческия институт на Словашката академия на науките и като външен преподавател в университета Masaryk в Бърно. Автор е на монографията „Митът за прераждането“. Британски съюз на фашистите и неговата пропаганда (2014) и фашист. Историята на сър Осуалд ​​Мосли (2017), съавтор на „История за заетите“ (2019) и „Фашизмът“ (2019)

Списателни истории от 20-ти век

  • Aktuality.sk
  • Дневник N
  • МСП
  • Петър Пудил
  • Ян Добровски
  • Клуб за приятели