трябва

JOZEF MIŠKOLCI е член на експертния екип по проекта MESA10. В неотдавнашното си проучване те откриха, че близо 80 процента от хората вярват, че „Умелите и надарени деца се развиват най-добре в селективни училища (като осемгодишни гимназии) или в селективни класове сред еднакво квалифицирани и надарени деца“.

Говорихме за това дали 8-годишните гимназии наистина са толкова добавена стойност за децата, колкото хората си мислят, дали е възможно да се развият надарени деца по друг начин, освен като бъдат разпределени в елитни училища, и какви начини наистина са ефективни в тяхното развитие.

Експертите твърдят, че сдружаването на даровити деца е подходящ начин да ги подкрепите по-интензивно в тяхното развитие. Какво можем да си представим под връзката на интелектуално надарени деца?

Има няколко начина. Едно от тях е разделянето на деца в елитни училища. Хората в този случай са добре известни напр. 8-годишни гимназии или училища за интелектуално надарени деца. Това са типовете училища, които децата приемат въз основа на някои изпити за таланти, респ. входни тестове. Цялата институция се занимава само с тези деца.

В миналото имаше слухове, че 8-годишните гимназии не добавят стойност към резултатите на децата, а по-скоро, че напускането на умни деца вреди на напускането на класовете. Какво мислиш за това?

Колкото по-рано децата избират академична или професионална област, толкова по-лошо. Има няколко проучвания, базирани главно на резултатите от PISA тестове, които установяват, че колкото по-скоро в образователната система се появява т.нар. проследяването, т.е. разделянето на децата на академични и професионални отрасли, има по-голямо въздействие върху резултатите от произхода на детето, т.е. от какъв социално-икономически слой идва. Казано по-просто - ако проследяването се случи рано, децата от по-бедните семейства се представят зле, а от по-богатите семейства се представят по-добре. Тези разлики нарастват и понякога са бездна и Словакия е в тази група.

Така страните, които имат най-добри резултати в теста PISA, държат децата погребани поне до края на началното училище?

Проследяването говори за това кога в образователния цикъл децата започват да се разделят на академични или професионални, т.е. средно професионално образование или гимназия, което води до университет. Различните образователни системи имат тази точка по различен начин. В скандинавските, англо-американските или дори някои азиатски системи проследяването се случва по-късно. Те показват слабо въздействие на детския произход върху резултатите от тестовете им. Това означава, че те имат по-висока социална мобилност и в крайна сметка нивото на цялата си образователна система. Австрийско-германската система го е създала дори по-рано от тук. Вече около 10-годишна възраст децата са разделени на професионални и академични клонове. Англо-американската система от своя страна оставя децата по-дълго в общото образование. Едва на около 17-18 години те се решават за академично или професионално направление.

Така че едното е въздействието на обвързването на децата с таланта, а другото е въздействието върху цялата образователна система и нейното ниво. Също така за деца от различни слоеве. Като ги разделя рано, разликите между тях се задълбочават.

У нас първото разделение се случва с 10-годишни деца и трансфери в 8-годишни гимназии. Следователно трябва да помислим за тяхното съществуване, ако те са една от причините за западащата ни образователна система?

Мисля, че да. Бихме могли да отменим 8-годишните гимназии. Това е мнение, основано на много изследвания. От гледна точка на цялата образователна система това има отрицателно въздействие върху нас.

Оказва положително въздействие само върху децата, които посещават 8-годишни гимназии?

Това може да има добро въздействие върху образователния напредък за децата, които посещават гимназии, но не и за системата като такава. Положителното въздействие върху децата в 8-годишните гимназии също все още не е достатъчно проучено.

Наскоро беше публикуван обширен мета-анализ, който нанесе 100-годишно изследване на даровити деца в началното училище и резултатите от него ясно посочват, че трябва да обединим надарени деца, за да продължим напред и да се развиваме. И така, как да съберем всичко това?

Това проучване не разглежда връзката на децата в елитните училища. Занимава се само с 4 вида как да асоциираме надарени деца. И четирите изследвани вида се провеждат в редовни училища и считам, че някои от тях са полезни и важни.

Можете да опишете тези начини за подпомагане на даровити деца в масовите училища?

Една от възможностите е да се създадат елитни класове, напр. лингвистична или математическа. Така по време на обучението си децата се записват в редовно училище, но в елитен клас. Това е версия на елитно училище, но това се случва на базата на редовно училище. И това беше единственият модел, който се оказа неефективен в споменатото мащабно проучване и разликата в резултатите на децата в такива класове в сравнение с редовните класове беше незначителна. Можем да срещаме този модел редовно в словашки училища.

Какви са другите модели?

Останалите 3 модела са препоръчани от учените за използване и са се доказали като относително ефективни в развитието на децата. Парадоксално обаче в Словакия те почти не съществуват. Става въпрос за свързване на деца в групи в класа според способностите. Учителят разделя децата напр. по математика в групи според нивото на математическите способности. Въпреки това, нашите учители все още не са свикнали да работят в групи и тя се използва само в няколко училища. У нас все още доминира фронталното преподаване. Това обучение в групи има наистина положително въздействие. Важно е обаче да не се „грамотят“ децата в едни и същи групи. Това, че имат талант в една тема, не означава, че са по някакъв друг начин. Важно е да движите децата, докато напредват през групите. Също така е необходимо те да се редуват в дейности, при които дейностите нямат значение на нивото на техните способности и умения. Динамиката на децата трябва да бъде смесена.

Какви са останалите модели?

Свързване на деца по отделни предмети. Напр. клас ще бъде създаден на английски език за една година според нивото, усвоено от учениците напр. А1, А2 или В1. По други предмети тези деца се връщат към своите племенни класове. Известният психолог от Харвардския университет Хауърд Гарднър описа 9 вида интелигентност. Той казва, че всеки от нас има тези 9 вида интелигентност до известна степен, а някои интелигентност е по-силна. Ние сме тези, които можем да го развием при децата чрез такава връзка по отделни предмети. Дори този модел обаче в Словакия почти не съществува. Може би с езици, но не и с други предмети, въпреки че има много положителни резултати.

Има и специализирани програми за талантливи деца в масовите училища. Какво им казваш?

Това е най-новият модел. Това са програми в масовото образование, т.е. то се провежда извън обхвата на редовното обучение в смесени класове. Тази програма може да развие надарени деца и също така взема предвид техните личности, но е по-изискана от финансова и логистична гледна точка. Въпреки това, той също показа добри резултати в голямото проучване.

Какво чувствате при пропускането на оценки? Оказва положително въздействие върху децата?

Според проучването то е полезно и има добри резултати. Във всеки случай при този тип образование е необходимо да се върнем към различните споменати видове интелигентност. Ако въз основа на една интелигентност установя, че детето може да пропусне цяла година, в други науки това може да не е толкова добро, респ. може също да е под средното и да започне да губи. Ако етикетираме детето като надарено, хората си мислят, че е надарено във всичко, но това не е така. Обикновено е надарен само в някои области, а не във всички. Дори в елитни училища те ще ви кажат, че разнообразието на тези деца е наистина голямо.

Затова е добре да оставите надарени деца в редовните училища, за да съживят тази среда?

Когато децата са на различни нива на способности и умения в един клас, това отразява реалността в обществото. Това разнообразие е естествено и трябва да го съхраним. Възможно е да има взаимодействия при деца. Децата от по-силен социално-икономически произход могат да имат различни учебни стратегии, различни професионални амбиции, определяне на достъп до задачи и т.н. и може да бъде модел за подражание за деца от неравностойно положение. 8-годишните гимназии съсипват всичко това. Около 5 процента от децата, тоест този крем, изваждаме от естествената среда и по този начин обедняваме тази среда с деца, които биха могли да използват вдъхновяващи учебни стратегии за други деца.

Къде е възрастовата граница, когато талантливите деца също трябва да се обединяват в елитни училища, така че това да е ефективно за тях и даровитите деца и цялата система да се възползва от това?

Ако говорихме за проследяване, кога да отида в академичен или професионален клон, тогава след начално училище. След поне 9 години обучение в смесена среда, мисля, че това е напълно добре.

Учителите също трябва да имат специален подход към надарените деца, освен да ги обединяват, ако ги държат в масовите училища.?

Интересно е, но те несъзнателно подхождат към тях по различен начин. Обикновените деца в училищата се възприемат от учителите като немотивирани, тези, които не искат да учат, не се интересуват и т.н. Те гледат различно на надарените деца и тяхната активност спрямо тях е различна. Мога да потвърдя това и от собствения си опит, тъй като отидох в селективна двуезична 5-годишна гимназия, че комуникацията на учителите с нас е партньорство. Те не бяха в превъзходно положение. Благодарение на това имахме съвсем различно възприятие и подход към задачите, които трябваше да свършим. Това трябва да се случи и в масовото образование. Комуникацията на учителя с децата е от значение. Би трябвало да е повече партньорство, защото тогава се развива и вътрешната мотивация. Това е правилният начин и разликата. Учителите се обръщат към талантливите деца, както би трябвало да бъдат навсякъде, но не са.

И така, какво бихте ни препоръчали да подобрим нашата образователна система?

Можем да отменим 8-годишните гимназии, така че проследяването да става възможно най-скоро. Трябва да се опитаме да задържим талантливите деца в масовите класове, но да им осигурим подходяща подкрепа. Считам това за много важно. Не забравяйте тези деца, автентично се опитайте да ги развиете, но го направете в подходяща форма по отношение на цялата система.

В Словакия виждам като сериозен проблем в това отношение, че по-голямата част от учителите все още са настроени за фронтално обучение. За тях е най-лесно да имат ученици на едно ниво по умения и да им възлагат едни и същи задачи. Но те нямат такива ученици. След като разбият това в главата си, правят децата в класната група, динамиката на класа ще бъде много по-силна. Ако обърнем внимание на талантливите деца в редовните класове и редовните училища, тогава тези ученици не трябва да ходят никъде и родителите оставят децата си тук с чиста съвест. Те ще бъдат мотивирани, заинтересовани и няма да скучаят.

JOZEF MIŠKOLCI получи докторска степен по образование от Университета в Сидни, Австралия през 2014 г. Като част от докторското си изследване той се занимава с темата за приобщаващото образование и разпределението на училищното ръководство в началните училища в Словакия и Австралия. Той изследва приобщаващото образование, сравнението на образователните системи, образователната политика и въпросите на пола в образованието. В рамките на проекта Има смисъл той отговаря за темата за подбор, обучение и развитие на учителите.