wikiskripta

Съдържание

  • 1 Конюгирани и неконюгирани нива на билирубин
  • 2 Ниво на плазмен хемоглобин
  • 3 Ниво на серумния хаптоглобин
  • 4 Нива на серумен хемопексин
  • 5 Ниво на серумен метхелбумин
  • 6 Определяне на хемоглобина и хемосидерина в урината
  • 7 Електрофореза на хемоглобина
  • 8 Референции
    • 8.1 Свързани статии
    • 8.2 Референции

Конюгирани и неконюгирани нива на билирубин редактиране на източника]

Билирубинът е метаболит на хема, резултат от разграждането му в клетките на моноцито-макрофагната система (MFS). Неконюгираният (индиректен) билирубин се освобождава в плазмата и се транспортира в комплекс с албумин до черния дроб, където в присъствието на ензима блирубин-UDP-глюкуронилтрансфераза образува конюгиран (директен) билирубин. Нивото на директен и индиректен билирубин отразява разграждането на хема и се увеличава по време на хемолиза, нивото на директен билирубин също се променя при чернодробни заболявания. Повишени нива на неконюгиран билирубин поради намалена активност на билирубин-UDP-глюкуронилтрансфераза се наблюдават при Синдром на Гилбърт.

Ниво на плазмен хемоглобин редактиране на източника]

Принципът на теста е способността на хемоглобина да катализира окисляването на бензидина в присъствието на водороден прекис, което води до промяна в цвета на разтвора до зелено и по-късно до синьо. Интензивността на цвета се определя спектрофотометрично. Нормалната концентрация на хемоглобина е по-малка от 5 mg/l. За изследването се използва некоагулирана кръв, събрана в хепарин. Важно е да се предотврати хемолизата по време на събирането и обработката на пробите. Пробата се центрофугира при 2500 об/мин. Плазменият хемоглобин се увеличава при вътресъдова хемолиза, докато при извънсъдова хемолиза не се увеличава.

Ниво на серумен хаптоглобин редактиране на източника]

Хаптоглобинът е плазмен глобулин, който свързва хемоглобина. За определяне на концентрацията му се използват няколко метода, напр. електрофореза, радиална имунодифузия, хроматография. Като проба се използва серум, получен от естествена кръв. Намалените нива на хаптоглобин присъстват при хемолиза и чернодробни заболявания, повишени при възпалителни заболявания и злокачествени заболявания. Когато свързващата способност на хаптоглобина се изчерпи по време на засилена хемолиза, хемоглобинът се екскретира с урината или интраваскуларно се разпада на хем, който впоследствие се окислява, и глобин. Окисленият хем се свързва с хемопексин или албумин.

Ниво на серумен хемопексин редактиране на източника]

Хемопексинът е плазмен глобулин, чиято функция е да свързва окислен хем, освободен от хемоглобина, когато свързващата способност на хаптоглобина е изчерпана. Счита се за по-точен показател за вътресъдова хемолиза от нивата на хаптоглобина. За изследване се използва електрофореза или радиална имунодифузия, а като проба се използва серум, получен от естествена кръв. Намалени до нула нива са налице по време на хемолиза. Намалени нива има и при чернодробни и бъбречни заболявания, злокачествени заболявания, инфекции, захарен диабет. Повишени нива са налице при остри състояния (реагент с остра фаза).

Ниво на серумен метхелбумин редактиране на източника]

Метемалбуминът е комплекс от окислен хем и албумин, който се образува, когато свързващата способност на хаптоглобина се изчерпи. За разлика от хемопексина, той не се поема от MFS клетките и циркулира в серума, докато хемът не се прехвърли в хемопексин. За определянето му се използват спектрофотометрични методи, а като проба се използва естествен кръвен серум. Methemalbumin, подобно на хемопексин, се счита за чувствителен индикатор за вътресъдова хемолиза.

Определяне на хемоглобина и хемосидерина в урината редактиране на източника]

Когато капацитетът на свързване на хаптоглобина е надвишен, част от хемоглобина попада в урината. В случай на хронична хемолиза, хемоглобинът се поема от клетките на бъбречните тубули и при увреждане се освобождава под формата на хемосидерин. Хемосидеринът е форма на съхранение на желязо, която се образува от агрегирането на феритинови молекули с излишък на желязо.

Електрофореза на хемоглобина редактиране на източника]

Промените в структурата на молекулата на хемоглобина водят до промяна в нейната подвижност в електростатичното поле, което се използва за разграничаване на анормален хемоглобин. Като основа се използва венорна буферна електрофореза (pH 8,6) и алкална ацетатна електрофореза в алкална среда (pH 8,9). Ако е необходимо, те се допълват от допълнителни тестове (методи за ДНК анализ)