На практика е възможно да се сблъскате със ситуация, при която в производството е необходимо да се представят доказателства за аудиозапис, заснемащ хода на срещата или телефонно обаждане, под формата на видео от охранителна камера или уличаваща снимка.
При получаването на такива доказателства обаче могат да бъдат нарушени правата за защита на личността на тези, чието поведение е записано без тяхното съгласие - в този случай това ще бъдат незаконно получени доказателства.
Възможно ли е да се използват такива доказателства в съда? Какъв е подходът на гражданския процесуален кодекс и съдебната практика? Ще се опитаме да очертаем отговорите на тези въпроси в тази публикация.
Въведение
Неправомерно получените доказателства по принцип могат да бъдат всичко, получено в нарушение на закона - например документални доказателства, получени чрез кражба. На практика обаче най-често това са такива доказателства, чието придобиване нарушава правото на защита на личността в съответствие с § 11 и сл. От Гражданския кодекс [1] - като незаконни аудио и аудиовизуални записи, снимки и други подобни.
При отговора на горните въпроси е необходимо да се изхожда преди всичко от основните принципи на гражданския процес - конкретно от чл. 16 от ДУУ [2], който в параграф 1 урежда принципа на законност, както следва: „Съдът се произнася и взема решения в съответствие с валидни и ефективни правни разпоредби, като взема предвид техните взаимни отношения и в съответствие с основните принципи на този закон. "
По принцип следователно правилото е, че съдът действа в съответствие със закона [3], което означава, че незаконно получените доказателства са правно неефективни в съдебното производство - такива доказателства се третират така, сякаш изобщо не са били използвани.
ОСП обаче в чл. 16 ал. 2 съдържа изключение от това правило: „Съдът не взема предвид факти и доказателства, получени в нарушение на закона, когато изслушва и решава делото., изпълнението на доказателства, получени в нарушение на закона, се обосновава от прилагането на чл. 3 ал. 1". [4]
Съвсем по изключение съдът може да действа в нарушение на принципа на законност, а също така да извърши незаконно получени доказателства, ако правото на контрагента е конституционно оценено като по-силно право от нарушеното право на лицето, на което е правото упражнява. тест за пропорционалност на конфликтните конституционни права. [5]
Тестът за пропорционалност
Тестът за пропорционалност е тристепенен тест и включва оценка на целесъобразността, необходимостта и пропорционалността на намесата в правата на контрагента.
При оценката на годността се изследва дали предложените доказателства са (подходящи), за да се установи фактът, който е предмет на доказателството. Ако съдът установи, че предложените доказателства изобщо не могат да докажат твърдения факт, събирането на такива доказателства няма да позволи.
Втората стъпка е да се прецени необходимостта от събиране на доказателства - т.е. да се прецени дали твърдяният факт може да бъде доказан и по законен начин или само чрез предложени незаконни доказателства.
Съдът няма да вземе незаконни доказателства, ако страната също ще може да докаже своите претенции с правни доказателства, което означава, че съдът ще вземе незаконни доказателства само ако молителят на тези доказателства е в доказателствена нужда.
Последната (и най-важната) стъпка е да се оцени адекватността на намесата в правата на съответния субект - контрагента, чиито права са били нарушени в процеса на получаване на незаконни доказателства.
Тази стъпка е обмислена (i) тежестта и интензивността на интервенцията, и в същото време (ii) дали степента на намеса в закона е пропорционална на целта, която трябва да бъде постигната от незаконните доказателства.
С други думи, съдът трябва да проучи подробно дали в даден случай интересът от поемане на доказателствената тежест (а оттам и от успеха в спора) е по-висок от интереса за защита на нарушеното право чрез получаване на незаконни доказателства.
По-конкретно съдът ще прецени връзката между
(i) материалния закон на страната, предложила незаконните доказателства и нарушението на които трябва да се докаже с незаконните доказателства;
(ii) правото на справедлив процес и достъп до съда на страната, предложила събирането на незаконни доказателства, и
(iii) материално право на контрагента, което е било нарушено в процеса на получаване на незаконните доказателства.
По принцип правата на ищеца не са автоматично по-силни от тези на другата страна. Ако приемем такова заключение, би било възможно да стигнем до нелогични ситуации, при които получените доказателства, напр. кражба с взлом за доказване на минимален иск.
Ако обаче съдът продължи да взема незаконни доказателства под формата на напр. незаконно получена електронна комуникация, тя трябва да анализира подробно в мотивите на решението защо в конкретния случай правото на защита на личността на субекта на данните е пропорционално по-слабо от правото, чието нарушение трябва да се докаже по този начин на доказателства - право на расова, полова или друга недискриминация.
Съдебна практика
В тази част на статията представяме резюме на съществени съдебни решения, касаещи допустимостта на незаконни доказателства в гражданския процес.
1. Тест за пропорционалност
Тестът за пропорционалност като инструмент за оценка на допустимостта на незаконни доказателства се основава на новаторско решение на Конституционния съд на Чешката република от 09.12.2014 г., доп. zn. II. ÚS 1774/14.
В настоящия случай жалбоподателят иска декларация, че прекратяването на трудовото правоотношение е невалидно.
По време на производството пред обикновените съдилища той предложи като доказателство запис на разговора си с член на ръководството на компанията майка на работодателя си, в който критикува своя началник. Впоследствие жалбоподателят беше освободен поради организационни промени, които той счете за целенасочени.
Първоинстанционният съд потвърди действието на жалбоподателя и направи записа в производството като доказателство. Впоследствие обаче Апелативният съд поддържа жалбата на работодателя и отхвърля жалбата, като посочва, че счита, че записът е незаконен и нарушава правото на защита на записаното лице. Жалбата, подадена от жалбоподателя, е отхвърлена от Върховния съд на Чешката република.
Конституционният съд на Чешката република обаче уважи конституционната жалба на жалбоподателя, като стигна до следните заключения:
Основният критерий, който трябва да доведе до решение относно приложимостта или неприложимостта на запис на интервю, записано от частно лице без знанието на лицето, което се записва като доказателство в съответното производство, е балансът на защитените права и интереси в този частен сфера.
В такъв случай държавата се превръща в арбитър, който решава кой от тези интереси ще надделее в даден конфликт и оценката на приложимостта или неприложимостта на такава информация ще бъде направена съгласно процедурните стандарти, които определят само правилата за това как правилно установяване на фактическия статус и намиране на "материално" право, т.е. да се вземе решение по предмета на спора.
Конфликтът на интереси за защита на личността на лицето, чиято реч е записана без негово съгласие, с интереса от защитата на лицето, което улавя тази реч и я използва по-късно, но не може да бъде разрешен като цяло.
Конституционният съд на Чешката република се противопоставя на нелоялните практики на взаимно електронно наблюдение и тайно записване в частни и професионални производства, които обикновено са не само в противоречие със закона, но и (оценено от социално-етична гледна точка) разпространяват атмосфера на подозрение, страх, несигурност и недоверие.
Случаите, при които тайното производство на аудиозапис на разговор е част от престъплението на жертвата срещу извършителя или когато е средство за получаване на правна защита за значително по-слаба страна в голям граждански и особено трудов спор, трябва да да се разглежда съвсем различно.
Намесата в правото на защита на лицето, чиято реч е записана, тук е напълно оправдано от интереса за защита на по-слабата страна в правоотношение, която е изложена на риск от сериозна вреда (включително, например, загуба на работа). Получаването на едно-единствено или ключово доказателство по този начин е аналогично на производството в условия на извънредна ситуация или разрешена самопомощ. [6]
Поради това Конституционният съд на Чешката република стигна до заключението, че интересът от защита на по-слабата страна в спора (например служител в трудов спор) е един от елементите, които трябва да се вземат предвид при преценката на допустимостта на незаконни доказателства.
Той твърди, че незаконно получените доказателства нарушават и правото на неприкосновеност на личния живот на член на чуждестранното управление на работодателя, чиято реч е записана на записа, заявява, че разговорите на физически лица, които обикновено се извършват при упражняване на професия, са не лично. Следователно доказателствата чрез звукозапис не са недопустими.
2. Допустимост на записване на телефонен разговор
Следващият случай се отнася до допустимостта на запис на телефонен разговор като доказателство, целящо да докаже сключването на устно споразумение между търговци.
Общите съдилища не разрешиха записването като доказателство, позовавайки се на съдебната практика на Върховния съд на Чешката република и Конституционния съд на Чешката република, според която се изисква съгласието на записаното лице, за да се признае записването на телефонен разговор като доказателство. Впоследствие искът е отхвърлен поради непоемане на доказателствената тежест.
Конституционният съд на Чешката република обаче беше на друго мнение. Той поддържа конституционната жалба на ищеца и посочва в мотивите на решението, че Върховният съд на Чешката република също е разгледал въпроса за използването на аудиозаписи като доказателство, според което обажданията на физически лица в професионални, търговски или обществени дейности обикновено не са от личен характер; Следователно доказателствата чрез аудиозапис на такова повикване не са недопустими в гражданското производство.
В настоящия случай обстоятелствата, при които доказателствата са получени чрез записване на телефонно обаждане, са както следва:
Телефонното обаждане се отнасяло до търговското предложение на жалбоподателя за сключване на договор. В светлината на гореспоменатата съдебна практика на Върховния съд на Чешката република това не бяха прояви от частен характер, а комуникация, проведена в хода на извършване на стопанска дейност.
В началото на телефонния разговор встъпилата страна е била информирана, че повикването, в което според жалбоподателя е трябвало да бъде сключен въпросният договор, е било наблюдавано от жалбоподателя. Първоинстанционният съд оцени представените по този начин доказателства като незаконни, тъй като според него мониторингът не включва водене на протокол за по-нататъшно възможно използване.
Въпреки че опасенията от възможна злоупотреба със съхранени записи на телефонни разговори могат да бъдат разбрани, Конституционният съд на Чешката република не споделя мнението на първоинстанционния съд, че това трябва да бъде незаконно и следователно недопустимо доказателство.
Съдебната практика, включително съдебната практика на Конституционния съд на Чешката република, позволява събирането на доказателства чрез записване на телефонен разговор, който е направен и със съгласието на записания участник в гражданското производство. В настоящия случай встъпилата страна е била информирана в началото на разговора, че повикването се наблюдава. Тълкуването, направено от първоинстанционния съд, е относително тясно, тъй като мониторингът не трябва да включва само мониторинг в реално време, а напротив, използването му за бъдещи нужди не е изключено.
Комуникацията се отнасяше до бизнес дело между два стопански субекта и ответникът беше наясно с наблюдението на разговора.
Следователно от гледна точка на Конституционния съд на Чешката република, доказателствата чрез записване на телефонно обаждане, чийто предмет е бизнес оферта, не надвишават приемлива степен на контекстуална намеса в основното право на защита на личността . Според Конституционния съд на Чешката република това е било достатъчно за приложимостта на такива доказателства в съдебното производство. [7]
Следователно Конституционният съд на Чешката република е на мнение, че доказателствата чрез записване на служебен телефонен разговор между предприемачи могат да бъдат използвани в съдебни производства, тъй като те улавят изрази, които не са проява на личния характер на физическите лица. Освен това в настоящия случай заинтересованата страна е била предварително информирана за наблюдението на поканата, тоест не е получила незаконно доказателства, тъй като първоинстанционният съд е допуснал грешка в преценката си.
3. Допустимост на ДНК теста
А какво да кажем за идентифициране и отричане на родителството с помощта на незаконно получена ДНК проба?
В друг случай дъщеря, която сама си е набавила ДНК проба от починалия си биологичен баща, се опитва да отрече бащинството на мъж, когото е регистрирала като баща в свидетелството си за раждане (баща в регистъра).
В решението от 24.09.2014 г., ф. zn. 30 Cdo 1982/2012, съгласен със становището на първо и втората инстанция, според който ДНК тест, направен по този начин, е недопустим като доказателство.
Той заключава, че ДНК тест, направен въз основа на ДНК проба, взета от тялото на починалия, без съгласието на самия починал преди смъртта или след смъртта му от лице, имащо право да почита личността на починалия, е незаконно получено доказателство и като такова е висящо недопустимо.
След смъртта на човек благоговейната защита на личността преминава върху съпруга/съпругата, партньора или децата или родителите на починалия и това се отнася и за правото да се даде или откаже съгласието за намесата под формата на събиране на ДНК, ако починалият все още не е коментирал този въпрос. При липса на съгласието на починалия и на оцелелите лица, извадката е недопустима като доказателство.
По този начин Върховният съд на Чешката република не установява твърдения дефект в производството, състоящ се във факта, че съдилищата не признават незаконните доказателства, получени по този начин, и следователно не ги вземат предвид.
В настоящия случай съдът взе предвид и факта, че бащата на регистратора играе ролята на социален баща през по-голямата част от живота си, изпълнява всички задължения на баща си и дъщерята не се съмнява в бащинството му. Дори е наследила след него. Тя изрази намерението си да отрече бащинството едва когато разбра, че биологичният й баща не я е посочил в завещание. Следователно това е проява на имуществен интерес.
Според Върховния съд на Чешката република имущественият интерес от придобиването на наследство не може да се счита за достатъчна причина за намеса в установени семейни връзки. [8]
Следователно в този случай съдилищата недвусмислено са издигнали човешкото право на защита на личността и интереса от поддържане на установените семейни връзки над възможната имуществена облага на дъщерята от наследството на биологичния баща.
4. Допустимост на видеозапис
Върховният съд на Чешката република също възрази срещу производството на видеозаписи без съгласието на застрахования, като доказателство в производството за обезщетение за вреди на здравето.
В конкретния случай става въпрос първо за спор за обезщетение за увреждане на здравето, за който ищецът (застрахован) твърди, че е претърпял в резултат на трудова злополука.
Работодателят на ответника (притежателят на полицата) е на страната на ответника, като информира застрахователната компания, с която е уредил застраховка за този случай.
Застрахователната компания проведе разследване, което се стреми да определи степента на нараняване на застрахования, за да защити собствените интереси и интереси на притежателя на полицата. За целта тя направи видеозаписи на застрахования в близост до неговото жилище и на други публични пространства и ги представи на съда като доказателство за евентуална екзекуция.
Застрахованият загуби делото и след неуспех заведе дело с исковата молба за защита на личността срещу застрахователната компания, която действа незаконно, когато в производството пред съда предложи за изпълнение видеозаписи, направени без негово съгласие.
Нито Първоинстанционният съд, нито Апелативният съд поддържат жалбата, тъй като загубата на застрахования в спора за обезщетение за увреждане на здравето е настъпила въз основа на представеното експертно становище, а не въз основа на незаконно направени записи.
Върховният съд на Чешката република обаче не споделя мнението им. Той заяви, че ако застрахователната компания като частно лице е направила видеозаписи на застрахования в близост до неговото местожителство и на други публични пространства (конспиративно), без да определи съгласието му за определяне на размера на щетите, въпреки че не е разпространил тях - само ги предлага в производство за обезщетение, направени като застраховани, като по този начин нарушават правото на застрахования на защита на външния му вид.
По мнението на Върховния съд на Чешката република не може да се признае, че такива незаконно направени записи могат да бъдат използвани по-нататък законно, респ. използвайте ги, макар и в съдебни производства. Следователно Върховният съд на Чешката република върна делото на първоинстанционния съд за допълнително производство. [9]
Заключение
На практика има ситуации, при които страна в спора, в опит да постигне успех в съдебното производство, представя доказателства, които не са получени в съответствие със закона и нарушават правата или. интересите на другата страна в спора.
В такъв случай съдът е изправен пред въпроса кое от конфликтните права на страните по спора да има предимство.
Следователно незаконните доказателства ще бъдат подложени на тест за пропорционалност на противоречащите си конституционни права, което означава, че ще ги оцени по отношение на тяхната целесъобразност, необходимост и пропорционалност.
Резултатът от този тристепенен тест е заключението дали съдът ще признае (изпълни) незаконно получените доказателства в гражданското производство или не. Тя може да го признае само ако незаконните доказателства преминат и трите точки от теста за пропорционалност.
[1] Закон № 40/1964 Coll. Граждански кодекс, изменен (наричан по - долу "Граждански кодекс“).
[2] Закон № 160/2015 Coll. Гражданският процесуален кодекс, с измененията (наричан по - долуCSP“).
[3] Терминът "закон" в този случай се разбира в най-широкия смисъл, т.е. като Конституцията на Словашката република, правото на ЕС, ратифицирани и обнародвани международни договори, които са одобрени от Националния съвет на Словашката република, закони, подзаконови актове и др.
[4] Чл. 3 ал. 1 ДУУ: „Всяка разпоредба на този закон трябва да се тълкува в съответствие с Конституцията на Словашката република, публичната политика, принципите, на които се основава този закон, международните правни задължения на Словашката република, които имат предимство пред закона, съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности, с постоянно зачитане на ценностите, които те защитават. "
[5] Обяснителен меморандум към ДУУ.
[6] Решение на Конституционния съд на Чешката република от 09.12.2014 г., доп. zn. II. ÚS 1774/14.
[7] Решение на Конституционния съд на Чешката република от 27.02.2018 г., ф. zn. II. ÚS 2299/17.
[8] Решение на Върховния съд на Чешката република от 24.09.2014 г., доп. zn. 30 Cdo 1982/2012.
[9] Решение на Върховния съд на Чешката република от 07.05.2015 г., доп. zn. 30 Cdo 5216/2014.