1. бързо, бързо: b. да се движат;
Той извива мустаци и жестове на живо. (Ал.) Момчетата примигнаха живо с очи. (Поплавък)
2. енергично, интензивно;
чуло: ж. да се интересувате от нещо, b. да попитам нещо, b. да пише с някого, b. спори с някого;
3. зает: b. Да се забавляваш;
Там беше доста оживено. (Кук.) На живо, пеене, музика в лагера. (J. Kráľ)
4. пъстър, остър, ясен (за цветовете): b. цветни цветя;
от. червено това. зелено;
6. ясно, отчетливо;
верен според факта: b. да си представя нещо;
Е, той запази изражението си живо и вярно. (Вадж.) Ярко си спомня младите си времена. (Тадж.)
7. разред. в жизнено състояние: b. родено дете;
1-во повикване. . (Добш.) Каквото искате жив, веднага ще бъде на масата. (Добш.)
-
1. материална осигуреност, издръжка, жизнени нужди: да печелите пари, да се грижите за нещо;
средства за ж.;
евтин, скъп ж.;
Тя отива направо, независимо от закона, към наказание, за да постигне това, от което се нуждае, за да се издържа. (Urb.) Едва се издържаме. (Зуб.)Храна 2: Спомняте ли си последната война? Никой нямаше достатъчно поминък, само Кулак Пшенко. (Лаз.) Viezol за партизански поминък. (Лаз.)
3. Професия, заетост като начин за придобиване на жизнени нужди: Луд! Кой работи днес? По-лесно да се намерят живи същества. (Стод.)
4. малко остарял. начин на живот, живот: Животът по този начин отслаби нейните сили. (Тадж.);
разхвърлян, безбожен ж.;
Техният поминък също беше толкова обзаведен, колкото и родителите им. (Jégé)5. малко остарял. живот, съществуване: все още по време на поминъка на майката (Vans.);
(Мако) все още търсеше друга жена, докато беше жива. (Тадж.) Ах, какъв препитание е тази мина! Не, дори не течащ грош. (Кук.)идват ярко червени. м. яркочервен, яркочервен цвят: b. покритие
на живо ch, -a, mn. не. - мъж. r. книги. разреден. живо същество, животни: В потопа на насладата, с който боговете дариха природата, той отпразнува зрял живот с орфии на нимфи. (Фиг.)
živo čích, -a, mn. не. - мъж. r. живо същество;
животно: малооки, едноклетъчни ж-у;
водни, морски, сухоземни;
четирикрак, крилат ž-y;
зоологията е науката за женитеживо чичар, -а, мн. не. -я човек. r. телефонно обаждане. JRD работник, отговарящ за животновъдството, зоотехник;
Работник в JRD (кооперация), работещ в животновъдството1. отнасящи се до животни, получени от животни: ж-е организми, ж-е видове;
ж-i насекоми вредители;
ж-продукти от брашно, получени чрез преработка на вещества от животни;
хос. ž-a производство, производствено отглеждане на селскостопански животни и получаване на продукти от тях;2. често pejor. инстинктивен, животински: h- и омраза;
ž-e желае чисто телесно;
ž-страст чисто телесна;анимализъм, жени. r. разреден. характерна характеристика на животните, инстинкт
на живо číšstvo, -a střed. хром. животни;
сумата от всички животни, животинското царствоживо к, -а, мн. не. - мъж. r. книги. остаряла. живо същество, животно: воден живот (Dobš.);
няколко парчета (Kuk.)живо родени, новини. живородени: лек. бебе, новини. живородено бебе
живо дупе, -í, -ia нед. малко експр. бедни, живеещи в нужда, с лоши условия на живот (обикновено за хора);
да не расте зле, да не се развива (за растенията в лоши условия): Трябваше да надникне в дупката на овчарка, където живееше или живееше Джуро Прехраджан с ято от своето потомство. (О. Кинг) Живеят ли овцете ти, Станко? (Тим.) Храненето не е живот. (Шкулт.) Храни се (дърво без влага), разбира се и накрая изсъхва. (Кук.) Картофите, фасулът и зелето живеят в сянката на дърветата. (Ondr.);прен. да не се развива, да не просперира, да застоява: литература, организация, начинание на живот;
националният живот утихна;
психически, културно.пристигане на живо. м. малко експр. разреден. живеем, живеем: Нашите хора в този регион са понесли тежестта на живота. (Тат.)
на живо роден ела. м. зоол. носещи живи малки, размножаващи се чрез раждане на живи малки: живи животни;
Месарски видове мухи (Sarcophaga carnaria);жизненост, жени. r. размножаване чрез раждане на живи млади
1. обобщение на явленията, характеризиращи живия организъм;
физиологично, биологично съществуване (оп. смърт): признаци, прояви на ž-a;
Слънцето дава живот и обуславя живота;
да спаси, да съкрати, да защити б., да разшири б. на някого, да запази б.
застрашава някого;
правото на ж.;
pud k ž-u;
примери за ж.;
еликсир ž-напитка, търсена от средновековните алхимици, която трябваше да удължи човешката възраст и да има подмладяващ ефект, предн. за нещо, което има стимулиращ, стимулиращ ефект;философия, биол. специална форма на съществуване и движение на материята (в идеалистичната философия силата, която съживява материята);
произход и развитие на ž-a, дефиниция на ž-a, закони на ž-a, същност на ž-a, произход на ž-a;
náb. земен, ранен б. реално, физическо, физическо съществуване;
посмъртен, надгробен камък, бъдещ вечен б. идеалистична идея за съществуването на душата след смъртта2. живи, живи същества, организми (без разграничение на видовете): на високи позиции няма ž-a;
дори в морските дълбини е ž.;3. малко експр. човек, човек: войната е унищожила много (хора);
загуба на живот;
Дадохте им двадесет и три години живот за това. (Тадж.) Така в онзи велик славен град два скитащи, два дерайлирани живота паднаха като два камъка в морето. (Urb.);
млад b. а) млад човек;
б) младост;4. активност, динамика, активност;
суматоха: да бъде без ž-a;
Чувствителният живот също надделя в къщата на Димак. (Ласк.);
šuhaji samý ž. (Тадж.);
да кипя, да кипя;
Четеше от хартия без акцент и живот. (Заб.) Улицата беше празна и безжизнена. (Кук.)● налейте b. за някого;
да снабдява някого (нещо) и да динамизира, активира;
запишете се за ž-u;
да бъде активен, да се проявява чрез действия, чрез дейност;5. комплексът от дейности на живото същество;
действа, действа на живото същество: b. хора, растения, животни;
спазвайте b. мравки;
опишете b. нашите предци;
от. индивидуално, b. изключителна личност;
от. общество, села, градове, b. на нацията, б. нашите хора;
сцени от овчари;
попълване на (човешко) ž-a, метод ž-a;
освещавам, посвещавам на нещо (някого);
да подслаждам, подслаждам, зарадвам някого;
отрови, дразни, толерирай някого b. да се отвращава, да го отвращава, да му създава проблеми;
съсипвам, унищожавам някого;
да се умори от ž-a, да няма нищо от ž-a, да има вкус към ž-a, да се наслаждава на ž-a;
плодородно оцеляване;
работата е съдбата на нашата съпруга;
живей да живееш да изпитате последните няколко години;
в края на ž-a в напреднала старост, малко преди смъртта;
база. есен, ранна вечер, здрач и старост;
прен. цирк. ж-у свети жития● обадете се. това е неговото b. изцяло му е посветен, доставен е;
завържете си b. станете взаимозависими с някого (особено се оженете, оженете);
да се обвърже (изчисли) с някого ž. ограничават дейностите, предотвратяват развитието, лишават от свободни действия и др .;
счупи някой b. да направи нещастните, бедните и т.н .;
да има b. зад теб (пред теб) да си стар (да си още млад);6. процесът, чрез който се включва живото същество (обикновеното човешко същество);
факт, реалност: b. той е твърд, твърд, безмилостен, безмилостен, мащеха;
науката трябва да бъде свързана с ž-ž;
изкуството е отражение на ž-a;
вярно (невярно) изображение на ž-a;
учи, учи за ж.;
да вземеш нещо от училище в ž-a, да знаеш как се използват знанията в ž-e;
бъдете добре подготвени за b, добри познания;
запознайте се с ž;
прилага се в ž-e;
имам някакво мнение за b. (един около друг);
пишете за ж.;
от. опровергава нереалистичните планове;
вземете б. както идва;
вземете b. от по-лесната страна;
използвайте това, което b. добри (приятни) предложения;
наслаждавайте се на ж.;
не очаквайте много от b;
настояще, съвременно, следвоенно b.● училище ж-а дейност ал. среда, осигуряваща необходимия опит за практика;
да заявя, да заявя, да внасям, да внасям нещо в ж-а, да налагам, да налагам в ж-а и да осъзнавам да изпълнява, да изпълнява;
бас: вихър, галоп, полет, течение, курс, ритъм ž-a;
жестокост, вярвания, дълбочини, житейски процес, житейски събития (напр. бурни, насилствени, коварни и др.);
удари и неприятни, трагични събития, намеси;
подаръци и удоволствия;
да отида, да ходя, да се скитам, за да живея;
от. тече, лети, тече, образният израз на фактора време не спира;
малко експр. за презареждане;
да се бори за преодоляване на житейските трудности;
да влезе в училището и да започне да участва самостоятелно в живота (за млади хора, които например преминават на практика след дипломирането си);
избягайте, избягайте от жените, стегнете се в уединение, напуснете, спрете да бъдете активни (особено в обществения живот);
да бъде в периферията на ž-a;
да бъдете извън въздуха и да сте в уединение;
не бъдете активни (особено публично);
закалени, изстреляни, изхвърлени и др. опитен, имащ много житейски опит;
изключени от ж-а, които не могат да бъдат активни за нещо (например за болест, за морални грешки и т.н.);
разбит от ог на човек, който се е поддал на житейските трудности;
да бъдат маркирани със знаците на разкриваните от тях знаци, според които е възможно да се прецени какво е преживял човек (обикновено твърд, зъл);9. времето, през което организмът (обикновено човек) е жив, живеещ по отношение на продължителността във времето: да прекара някъде цяло, да живее половин ден в селото;
През живота си не съм го чувал;
(трудно) да се работи през цялото ž.;
да вземе решение за цялото ж., да има нещо достатъчно за цялото ж.;
запомнете нещо за цялото ж.;
За цял живот (една жена) ще дойде и ще стреля по дългокраки рифове на щастието. (Тат.) Томаш пътува с влак за първи път в живота си. (Зуб.);
кратко, дълго b.;
израз matuzalemský ž. много дълго;
пиенето и пушенето съкращава b.;
за съпругата на баща си и докато баща му е живял;прен. (върху нещата) продължителност непокътната: дървото във влага няма дълго b;
Животът на пороя беше кратък, след около половин час се върна в по-голямата река. (Вадж.)10. обадете се. жизнени нужди, живот: Има в (село) по-евтин живот, но тежка, мизерна работа. (Тадж.);
živôtik 1 i živôtček, -а муж. r. zdrob. израз: Тя се притеснява за младия си живот. (Gab.)
на живо t 2, -човек. r. глоба. корем: Той го ритна в живота с коляното. (Скал.) Тя дори не извика много силно, въпреки че я беше проклела в живота. (Heč.) Животът се издига за нейния беден (Hor.) Е във второто състояние.
● да имате благословен, пълен (национално брутен) b. бъдете независими
на живо тактилно елате. м. книги. копнеж за живот;
копнеж;животворни аксесоари: (Клонове) оживен към слънцето. (Urb.)
жива тайна. м. разреден. животворни: топлина (Добш.);
Вече няма да носите жизненоважната си лампа в небето. (Заб.)на живо tadarný príd. м. по-често даване на живот: ž-é слънце (Ráz.);
ж-á влаха (Кук.);
ž-é светлина (Vans.);жизнеспособност, t-i ž., по-често жизнеспособност
идва крана на живо. м. книги. пълни с живот, енергия, способности, желание за живот и т.н.: В свежите, жизнено важни Татри ние натрупахме нова влага в живота. (Stur);
от. цит (кал.)1. способни да извършват биологични, физиологични дейности (да растат, да се размножават), да могат да живеят, да поддържат: запазват младите;
микроби на болестта;прен. способни на развитие, напредък, просперитет: ž-á идея, ž-á форма на управление, ž. предприятие;
2. (за човек) трудоспособен, съзнателен човек, който може да се справи с житейските трудности: b. човек;
Дора беше способно момиче, жизнеспособно. (По дяволите.) Жизнеспособните ще се бият, той ще намери позиция. (Скулт.);жив кърлеж 2, -а и жив, -това човек. r.
1. част от народно облекло ал. периодичен костюм, особено дамски, покриващ горната част на тялото в допълнение към ръцете и шията, жилетка;
народни. скейт, пруслик: бродиран, декоративен ж.;
от. със шнуровка, стегнат b.;
Мъжете носеха блузи и панталони, както и кожени елеци. (Кук.)2. горната част на женския костюм, покриваща горната част на тялото
1. относно живота, имащ отношение към живота (в биологичен смисъл или към дейността на живо същество, или към процеса, в който е включено живото същество, обикновено човек): ž-é прояви, процеси, процеси, събития;
от. цикъл на някои видове насекоми;
ž-é условия, ž-é нужди, ž. пространство;
z-á ниво;
ekon. ž-á средно ниво на потребление на населението;
ž-é минимална екзистенциална;
ж-е призвание, ж-е планове, ж. целта;
преживявания, истории, радости, трудности, трудности;
от. живот;
ž-á практика;
ж-á мъдрост, ж-á истина, проверена от живота, опита, реалността;
ж-é работа резултат от работата през целия живот;
от. най-големият успех в живота;
решение, имащо въздействие, въздействие върху живота;
ж-á пълнеж, ж. съдба;
ž-á, за да осигури основата за препитание (обикновено по отношение на заетостта), ž. мнение, б. стил;
от. драма бурен живот ал. бурно събитие в живота;
препятствия, трудности в живота;
база. ž-á поклонение, път, писта, ž. океански живот;
За Ян Грегуш мисията на живота беше истински, ясен, топъл пладне (Vaj.) Средна възраст, връх на зряла възраст и началото на стареенето.2. изключително важно, решително: да има нещо върху нещо. лихва;
ž-á otázka, ž. проблем;
Връзката с братята Чехи е от жизненоважно значение за нас. (Urb.)3. вярно изобразяващ факт, напомнящ на реалния живот: персонаж в произведение на изкуството;
описаните събития създават впечатление, че са живи;4. както в действителност (обикновено по отношение на размери, размер): Между листата на бялото има пробив в естествен размер. (Ва.) Ти ми го рисуваш в натура. (Ал.)
5. разреден живеещи: Живите и неживите същества мислят, чувстват. (Добш.);
прен. съществителни (апели), назоваващи живи същества;1. по същество, от гледна точка на самия живот, на самото съществуване: ж. важна нужда, въпрос, функция, изискване;
2. вярно, живо, кратко, така че убедително да прилича на реалния живот: да покаже нещо b. вярно;
Трябва да нарисувам селски персонажи по-остри, жизнени и по-истински. (Хек.)3. разреден що се отнася до живота, от гледна точка на живота: Парчета и парчета от славянското тяло, разтърсени от история, вяра, писменост, политика, чужди земи, отслабени в живота, национално. (Vlč.);
Свойство 1, комплекс от признаци на това, което е живо, жизнено, жизненост: (Рокли) придобиват вид жизненост в очите ми. (Шолт.) Персонажът се търкаля настрани, сякаш изведнъж са изключили електричеството на живота. (Ал.);
грам. граматичната категория на съществителните, за разлика от нежизнената;
2. жизненост, лаконичност, вярно, убедително изобразяване на реалността: Може ли (скулптор) да им даде живот (персонажи) живот. (Ал.) Образът на село Орава има дълголетие. (Вотр.) Образът, който видя, го дразнеше с дълголетието си. (Поплавък)
3. способност за живот, жизнена сила, виталия: някои бацили запазват дълъг живот;
Това необикновено дълголетие рязко контрастира със смъртоносната неподвижност на старостта. (Letz);прен. способност за развитие, напредък, просперитет: b. идеи, планове;
4. продължителност, функционираща в добро състояние: голяма, малка b. машини, инструменти, крушки