история

Не толкова отдавна синът и дъщерята живееха в нашата къща. Те стават независими само преди две-три години. Те не си тръгнаха, защото искаха да създадат свое семейство. Явно не сме били добри или подкрепящи родители. Това беше тяхното обяснение. Те се договориха заедно и тръгнаха веднага. Искаха да ни накарат да се чувстваме как се отнасяхме с тях години наред.

В наша защита трябва да кажа, че съпругата ми Мария произхожда от семейства със строги правила. Родителите ни държаха под контрол и не ни позволяваха да понесем и най-малките глупости. От ранна възраст ни учеха да работим усилено и да не получаваме нищо безплатно. Трябваше да спечелим всичко. Съдбата го подреди така, че да се разберем много добре и решихме да създадем семейство.

Имахме две красиви здрави деца, син Петър и дъщеря Майка. Както посочих, по думите им ги отглеждаме много стриктно. Сигурно защото така го видяхме с жена ми вкъщи. Искахме обаче да израснат в прилични и добри деца. Не го направихме, защото не ги обичахме. Напротив. Много ни беше грижа за тях, но не бяхме научени да изразяваме чувства като другите родители.

Ако трябва да го оценя обективно, признавам, че възпитанието ни беше малко спартанско. Докато децата ни достигнат зряла възраст, ние не искахме да ги пускаме навън и да се забавляваме с приятели. Съгласихме се, че като родители имаме право да определяме правилата и докато те живеят под нашия покрив, не искаме те да измислят. Искахме да избягваме да идваме в събота вечер изгонени и да правим нещо смислено, вместо да пием алкохол.

Мислехме, че ако ги държим кратко, ще им попречим да отнемат живота си. Знаехме какви подводни камъни ги очакват в млада възраст. Страхувахме се от алкохол и наркотици като дявола. Но могат ли да ни обвинят? Опитахме се да се уверим, че никога не пропускат нищо и са имали всичко, което са искали.

Други неща, за които децата ни обвиняваха, бяха липсата на подкрепа, похвала и разбиране. Със съпругата ми не бяхме хвалени като деца, така че дори не знаехме как да ги подарим. Въпреки това, ние не симпатизираме на родителите, които постоянно хвалят децата си и им казват, че са перфектни и прекрасни. Децата, отглеждани по този начин, не могат да се провалят в реалния живот. Смятахме за по-добро решение да похвалим децата само когато наистина са го заслужили.

На дъщеря ни също липсваха поверителни разговори. Докато събираше нещата си, тя изсумтя в лицето на жена си, никога не й говори за нещата, които я притесняват. Тя никога не я е питала дали има гадже, някакви проблеми или какво се случва в живота й.

Липсваха й поверителни разговори и усещането, че майка й е и най-добрият й приятел, на когото може да се довери с всичко. Тя попита дали всъщност знаем, че той има гадже от една година. Стояхме като попарени. Тогава и на двама ни хрумна, че всъщност никога не сме чували за Майка и сме я питали за личния й живот. Справяхме се само с повърхностни и ежедневни проблеми. Особено какви оценки има в училище и че би могла да помогне повече в домакинството. Забравихме, че тя вече е възрастна и животът й вече не се върти около нас.

Като баща и аз се провалих. Трябваше да накарам сина си да бъде добър и отговорен съпруг и баща. Да се ​​отнася добре с жена си и да я уважава. Вместо това продължавах да греша и да го критикувам за всяко малко нещо, което направи. Никога не съм го питал като мъж, дали иска да ми се довери с нещо. Не съм му давал съвети в живота и не съм го предупреждавал какъв е всъщност. Вместо това казах, че мъжът трябва да бъде глава на семейството. Научих го да поправя всички неща в домакинството и го накарах да се отчита с твърда ръка.

За съжаление грешките ни във възпитанието вече не могат да бъдат възвърнати. Ако можех да преживея детството на Пит и Майка за пореден път, щях да му се радвам много повече. Бих им дал повече любов и разбиране. Бих питал всеки ден как са и какво ги притеснява. Ще се опитам да им бъда опора, а не просто строг учител. Със съпругата ми се опитваме да отменим това, което сме направили. Но не знам дали ще се получи.

Знаете ли подобна история? Как се получи в реалния живот? Пишете на други читатели в дискусията под статията.