история

Винаги съм бил неизлечим романтик. Вярвах в любовта за цял живот. След осем години брак обаче вече нямах големи илюзии за това чувство. Нямах какво да кажа на мъжа и той вероятно беше в подобна ситуация. По цял ден беше в робота или с приятели, играещи тенис или хокей.

Веднъж на парти с моя свекър, аз се оплаках на снаха си след няколко чаши вино. За Томаш, докато ни мели, за робот, който не харесвам. Работих като възпитател в детската градина. Не беше работата, за която мечтаех. Но това беше единственото място, на което ме заведоха, когато се преместих при Томаш в нов град за мен. Можех да се доверя на Габике. Винаги сме се разбирали добре. Може би се е разбирала по-добре с мен, отколкото с деспотичен брат. Предложи ми да й помогна с робота. Асистент по майчинство я напускаше и те вероятно ще се нуждаят от помощ. Тя работеше във фирма, която организираше различни събития и току-що получи интересно събитие - първият бал в нашия град. Бях много доволен от това предложение. Сутринта й се обадих още веднъж, за да съм сигурен дали е сериозна и не е просто пияна. По време на работа се съгласих, че ако им помогна да намерят някой нов, мога да напусна до един месец. Така се случи.

Започнах новата си работа с голямо удоволствие. Не исках да проваля такава възможност. Въпреки че правех само различни асистентски неща за Габика, ми беше приятно. Не ми беше проблем да остана още повече в робота. Напротив - и на мен ме устройваше. Поне не трябваше да съм у дома с Томас и да играя като примерна съпруга. Днес знам, че връзката ни всъщност не беше тогава.

Денят на бала наближаваше и нервността в робота можеше да се намали. На Деня на Габика ни предаде малки радиостанции, за да можем бързо да се свържем. Работата ми беше да бъда на разположение от сутринта, ако нещо се обърка. Всичко мина гладко, оставаха няколко минути, докато трябваше да се появят първите гости. Изведнъж Габика ми се обади. Тя ми каза с нервен глас, че ще се разправя със службата за сигурност: „Монча, свържи се с Лукаш, техния шеф. Едно от момчетата им забрави сакото си, екипирайте го. ”Накрая малко отговорност останах доволна. Когато се обадих на Лукаш, сякаш ме удари токов удар. Той имаше красив глас. Винаги съм бил поставен по-скоро на широки рамене и мощни ръце. Обаче тонът, който ми проговори, ме очарова. Той беше дълбок и въпреки стреса, в който бяхме, невероятно спокоен. Събрахме се още няколко пъти през вечерта. За съжаление този ден нямаше време да се срещнем лично.

След събитието исках да разбера от Габика кой беше. Тя просто се засмя. ”Това беше Люк, но няма да ви казвам повече. С тях работихме за първи път. Но ще ви моля. Ще можете да се свържете само с него, защото вероятно ще ви задържим за по-дълъг период от време. “Разбира се, останах доволен. По време на други събития не винаги отговарях за службата за сигурност, така че не общувах много с Лукаш. В края на краищата бях омъжена и не исках да го правя толкова очевидно, че да ме привлича някой друг, освен съпруга ми. В гласа му обаче имаше нещо, което ме привлече, въпреки че винаги ни липсваше лично.


В крайна сметка Габика ми го реши. Изминаха повече от девет месеца от бала, когато Лукаш ни посети, за да се срещне с Габика. Преди пристигането ми, снаха ми ми казва. "Е, Моника, последвай ме, моля. Не мога. Знаеш какво да кажеш. ”Знаех какво да кажа, но някак не се получи. Бях нервен като студент преди дипломирането. Исках да го прекратя възможно най-скоро. Когато обаче го видях, се надявах, че ще седим на тази среща завинаги. Съчувствието трябваше да бъде взаимно. След два часа работа Лукаш ме попита дали ще тичаме направо на обяд. По-късно обядът беше поканен за питие. След това на среща и други срещи. Трябва да призная, че Габика вероятно не се е държала като най-добра сестра по това време, а е била отлична приятелка. Тя знаеше за нас почти от самото начало и много пъти ми покриваше гърба.

С Лукаш го влачехме почти година и три четвърти. И двамата женени за някой друг. След две години обаче нямаше смисъл да се преструваме на нещо друго и подавахме всяка молба за развод. Днес съжалявам, че не решихме да се разделим с бивши партньори по-рано. Бившият ми Томаш го прие съвсем спокойно - сигурно осъзна, че бракът ни вече не е това, което беше преди и всъщност няма бъдеще. От друга страна, съпругата на Лукаш ни даде - и особено той - да ядем всичко. Тя планираше деца с Люк и той вместо това предложи развод. Но отново започнах да вярвам в любовта. Всъщност вярвам в това от 12 години. Толкова сме наши. Имаме две дъщери и въпреки че понякога е облачно, нямаше ден в съзнанието ми, че да благодаря на Луки, че има.