анюитет

14.9. 2020 0:00 Създаването на достатъчно финансови активи за постигане на задоволителен анюитет е дългосрочен процес, който може да отнеме години.

Искате ли месечна рента от хиляда евро? Парите просто без работа? Може да звучи като лозунг от съмнителна реклама, но създаването на достатъчно висока рента е законна житейска цел. Това може да бъде постигнато чрез дългосрочна и разумна инвестиция. Пасивните доходи, т.е. парите, които не са обвързани с работата или бизнеса, могат значително да повишат жизнения стандарт на пенсионирания инвеститор, но дори и по-рано. Изграждането на анюитет обаче е дългосрочен процес, продължаващ няколко години. Душан Шулов, финансов посредник и инвестиционен специалист, говори за принципите на предсказуемата дългосрочна инвестиция.

Словаците използват своя инвестиционен потенциал?

Твърде малко. Повечето държат парите си по разплащателни сметки или срочни депозити, въпреки ниските лихвени проценти. Ресурсите се съхраняват много консервативно. Втората група се състои от хора, които са инвестирали във взаимни фондове и държат инвестиции в по-консервативни облигации или смесени фондове, където постигат минимална или дори отрицателна възвръщаемост. Едва през последните две-три години хората започнаха да се интересуват по-активно от инвестиции. Появява се нова група хора, които виждат, че с падащите лихви нямат алтернатива на инвестициите.

Колко човек трябва да отделя на месец, за да може да инвестира смислено и колко време му е необходимо, за да постигне значими резултати?

Ако човек иска да получи месечна рента от хиляда евро, той се нуждае от финансови активи на стойност поне 250 хиляди евро. Следователно целта трябва да бъде да се събере тази сума пари. Ако инвеститорът иска да го управлява в рамките на петнадесет години, според мен се изисква първоначален депозит от поне 30 000 евро, което допълнително се допълва от месечна инвестиция от поне 300 евро. Ако започне да спестява без първоначален депозит, трябва да удвоите месечната си сума. Това обаче са хора, които имат първия си дом, семейство, относително стабилни доходи и знаят колко могат да спестят. Освен това те могат да придобият имота по-късно, например чрез продажба на компанията или чрез продажба на имота и наследяване. Тези средства също могат да бъдат инвестирани.

Предимството на анюитета е, че не е нужно да го чакате, докато достигнете пенсионна възраст, но можете да го планирате, например, през петдесетте.

Каква годишна оценка очаквате?

Това изчисление предполага поскъпване от десет процента годишно във фазата на натрупване. Във фазата на изплащане, когато се тегли анюитетът, доходността се намалява наполовина.

Това предположение е реалистично?

Ако се обърнем към миналото, виждаме, че напредналите фондови пазари са имали най-голям потенциал за поскъпване. Например американският фондов индекс S&P 500, според публично достъпни статистически данни, дава дългосрочно средно поскъпване от десет процента годишно.

Нобелова фондация като модел за подражание

Как мислите, че изглежда една успешна инвестиция?

Като пример обичам да използвам Нобелова фондация, която управлява имението на Алфред Нобел от 1886 година. Организацията живее само от това, което Нобел й е оставил. Той плаща собствените си разходи от имението и плаща финансовите награди, свързани с присъждането на Нобелова награда.

Фондацията работи с тези пари повече от сто години, защото инвестира парите, с които разполага. Нобел беше много консервативен и имаше условието парите да се инвестират в „сигурни ценни книжа“. Проблемът възникна в средата на ХХ век. Обемът на активите намаля до такава степен, че дейността на фондацията беше заплашена от прекратяване. Ако искаха да запазят съществуването си, трябваше да започнат да инвестират в акции, така че преместиха там по-голямата част от активите си. Според записите в годишните отчети активите на фондацията представляват акции в размер на 45 до 65 процента от общите активи.

От 1953 г. активите на фондацията започват да растат и първоначално намалените бонуси на лауреатите започват да се изплащат в по-високи суми. Общите активи се утроиха и средната възвръщаемост на инвестициите на Нобелова фондация беше приблизително десет процента между 1970 и 2016 г.

Кои са ключовите аспекти на тази успешна инвестиция?

Има няколко. Представители на фондацията мислят дълго време от десетилетия. Ясно са си поставили цел колко искат да направят инвестиция. Те ефективно разделят активите си на няколко активи и не инвестират само в Швеция. Те се възползват от инвестициите по целия свят. Защитата на инвестициите и предвидимостта на възвръщаемостта трябва да бъдат приоритетни.

Колко твърдо е вашето убеждение, че подобен темп на поскъпване може да се очаква в дългосрочен план в бъдеще?

В дългосрочен план инвестициите в зрели пазарни акции изглеждат най-интересни. Ние обаче не инвестираме в дялови фондове, защото те са имали печалба в миналото, а защото наблюдаваме техните допускания за рентабилност и в бъдеще. Представени са стотици, хиляди компании, които произвеждат нещо или предлагат услуги, използвани от милиони хора по целия свят.

С относително висока степен на сигурност можем да предположим, че в бъдеще ще има компании, които ще произвеждат стоки и услуги, от които хората ще се интересуват много.

Поради факта, че компаниите купуват техните продукти, те печелят, т.е. печелят и стойността им нараства в дългосрочен план, или плащат част от тези печалби на акционери под формата на дивиденти. Следователно компаниите, които предлагат на хората интересни продукти, ще забогатеят и в резултат на това стратегиите за акции работят, защото инвестират в тези компании. Сега не мога да кажа дали ще е десет процента. Понякога ще бъде повече, понякога по-малко.

Основното е дългосрочен план

Как да започнете да инвестирате?

Първата стъпка е да се изготви инвестиционен план; инвеститорът трябва да знае какъв анюитет и по кое време иска да постигне. От това следва пътят към това как да стигнете до целта. Втората стъпка е анализът на дохода, така че възниква въпросът дали инвеститорът е в състояние да отдели от дохода си сумата, която му е необходима за постигане на целите си.

Ако планирате размера на анюитета възможно най-точно, вие също имате план да го постигнете и да се придържате към него. Така че имате шанс да получите три пъти повече собственост от някой, който не е мислил за подобно нещо предварително. Той говори например за проучване от 2005 г. на Аннамария Лусарди, професор по икономика в университета Джордж Вашингтон, който е специалист във финансовото образование. Следователно въпросът за собствените анюитети е въпрос на решение.

Как може такъв план да стане осъществим? Вероятно е нереалистично човек със среден доход да започне да изгражда анюитет от десет хиляди евро на месец.

Реалистично е да се изгради такава рента, която да позволи на инвеститора да поддържа жизнен стандарт. Например, ако някой има брутен доход от 1500 евро на месец, има презумпция, че иска рента от поне хиляда евро на месец. Въз основа на такова съображение влезе в действие анализ на финансовите активи. Ако по време на анализа ми се случи, че някой от клиентите иска да се занимава с ипотека или застраховка в допълнение към инвестицията, тъй като аз се занимавам само с инвестиции, препоръчвам ги на експерти от ELITE Financial Services.

Пример за това как да получа анюитет е даден в ръководство, което нарекох Как да създам месечен доход от 1000 евро. www.specialistanainvestovanie.sk/renta

Как да изберем инвестиция, препоръчително е да изберете активна или по-скоро пасивна инвестиция?

Според мен е уместно да има както активни, така и пасивни инвестиции. Има висококачествени активно управлявани взаимни фондове, но те са много малко. Подходящо е също така да се използват пасивни фондове на ETF. Това са така наречените евтини пасивни управлявани фондове, които копират избрания пазар, много често носят по-висока оценка от обикновените взаимни фондове и взимат няколко пъти по-малко за управление от активно управляваните фондове. На практика това означава, че всеки един процент, с месечна инвестиция от 600 евро за 15 години, ще увеличи вашето поскъпване с поне 10 000 евро.

Изборът на средства, разбира се, също се урежда от правила. Препоръчвам да изберете големи фондове и големи мениджъри. Малките фондове рискуват да не намерят достатъчно инвеститори и да изчезнат. Фондът трябва да има дълга история. В идеалния случай фондът е поне на седем, в идеалния случай на десет години. Необходимо е да се следи в какво инвестира, в кой регион и в каква валута. Също така е необходимо да се обмисли дали може да се приложи данъчен кредит към инвестицията.

Вярно е, че синтетичните ETF фондове са особено рискови, т.е. тези, които не притежават конкретната въпросна стока, само я копират. Затова препоръчвам фондове на ETF, които всъщност купуват базовите активи.

Също толкова важно е да се следи рейтинга на фондовете, например от Morningstar. Какви са разходите под формата на такси, свързани с инвестицията във фонда? Също така има огромна разлика между пасивните фондове. Препоръчвам да изберете фондове с ниска цена.
Как да печелите от индексни фондове: www.specialistanainvestovanie.sk/etf

Това означава ниска такса?

Капиталовите взаимни фондове често отнемат два до три процента годишно от стойността на инвестицията. Клиентът не вижда тази такса, тъй като размерът на неговия дял е коригиран за тях. Той ги вижда, ако погледне ключовата информация за инвеститорите. Всеки фонд трябва да има такъв документ.

Някои пасивни фондове начисляват само 0,1 процента годишно. На американския пазар фондовете, управлявани с акции, поради огромна конкуренция начисляват годишна такса от само 0,6 до 0,7 процента от активите, което е много по-малко, отколкото у нас.
Таксата може да бъде по-висока, ако инвеститорът получи допълнителна услуга. Фондът, например, може да включва механизми, които да гарантират, че стойността му не пада толкова рязко, колкото падат пазарите, или може да спечели повече от индекса. Някои индексни фондове са в състояние да надминат активно управляваните фондове с около два до шест процента годишно в дългосрочен план. Разходите за тези средства са много по-ниски.

Както обяснявате, пасивните фондове са средно по-ефективни от активните управлявани фондове?

Често се свързва с такси. Портфейлният мениджър избира акции, купува ги и ги продава. С това има по-високи такси. Например индексният фонд може да се увеличи с девет процента, активният мениджър на фонда може да достигне десет процента, но ако фондът начисли допълнителни два процента, например, това означава по-лош резултат за клиента, отколкото е постигнал индексният фонд. Резултатите от ETF за двадесет години показват, че мениджърите на фондове дори не печелят средно възвръщаемост, тъй като не винаги успяват да изберат подходящи акции.

Ако инвеститорът избере пасивна инвестиция, редица процеси се извършват автоматично. Как да се погрижим за тази инвестиция?

Дори и при пасивни фондове е добре да гледаме качеството им поне веднъж на всеки три до четири години. Например малкият бизнес или авиокомпаниите са пострадали значително в резултат на кризата. Ако инвеститорът е инвестирал пари в сектор, чието качество е значително по-ниско, може да няма смисъл да се поддържа такъв фонд в портфолиото му.

Като общо правило основната цел на инвеститора трябва да бъде да постигне поскъпване поне на нивото на инфлацията? Всеки резултат над нивото на инфлация може да се счита за успех?

Да, това е успех, но поскъпването на нивото на инфлацията не е достатъчно за изграждане на анюитет. Човек, който има за цел да създаде рента, се нуждае от възвръщаемост с около шест процента над инфлацията на месец, когато инвестира няколкостотин или хиляди евро на месец.

Пазете се от спекулации

Кой клиент може да си позволи да рискува повече и кой по-малко?

Според мен това не е въпрос. Трябва да се види разликата между инвестициите и спекулациите. Инвестициите с разумна степен на риск обещават да запазят главницата безопасно и съответна възвръщаемост. Операциите, които нямат тези параметри, са спекулация. Не спекулирам с клиенти. Когато човек „инвестира“, той знае какво прави. Той има план и се подготвя за алтернативни сценарии и може да рискува много по-лесно. Това е точно защото той разбира рисковете.

Как биха могли да бъдат описани конкретно разликите между спекулациите и инвестициите?

Рискът трябва да бъде намален чрез разумни решения. Ако например сте купували акциите на само една компания в миналото, например Nokia, ще загубите парите си. Ако инвестирате в индекс, който проследява акциите на петстотин компании, проблемите на една от тях не са катастрофа за вас като инвеститор. Няколко вида сделки могат да се считат за спекулация, например на валутните пазари. Съществува изключително висок риск от загуба на капитал. Ако някой е само начинаещ инвеститор, избягвайте да купувате отделни акционерни дружества. По-добър фокус върху капиталови ETF.

И така, кое е най-подходящо за инвеститора?

Няма нито един идеален продукт, който да няма недостатъци. Трябва да внимавате инвестициите да не отиват само за нещо, което им харесва, или някой да им предлага, само за да изпълнят план или да спечелят комисионна.

Необходимо е да се съсредоточи върху систематичния подбор на продукти и разпределението на инвестициите, като този избор на продукти трябва да има ясни правила. По този начин успявате да се измъкнете от инвестирането на емоции, които водят до грешни решения. Препоръчвам да изберете особено качествени дялови фондове и фондове за индекс на качеството.

Какво е това качество?

Особено при диверсификация на риска. Когато инвеститорът избере правилните два или три фонда, той основно може да инвестира в хиляда или повече компании чрез тях. В същото време той може да избира региони и сегменти. Като инвеститор мога да реша дали искам да инвестирам в САЩ, Европа, Япония или в световен мащаб. В същото време решавам дали искам да инвестирам в технологични компании, здравеопазване, енергетика или другаде.

От моя гледна точка е разумно инвестиционният портфейл да се смесва така, че да включва активи от цял ​​свят и различни области на бизнеса. Така поставените портфейли никога не са на върха в класацията, но никога не са дори сред най-лошите. Най-успешните инвеститори имат тридесет до шестдесет процента от активите в акции.

Повечето активи в акции

Това е и правилното съотношение за човек, който влага половината от доходите си в нормално функциониране?

Ако е разделил ресурсите на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни и е създал резерв за шестмесечни разходи, такъв инвеститор може да има и по-голямата част от активите в акции. Редно е да започнем да намаляваме дела на акциите в портфейла в момент, когато инвеститорът наближава момента, в който би искал да получи анюитет. Това е, за да се предпази от големи спадове точно преди да иска да тегли средствата. Ако някакъв спад настъпи малко преди началото на анюитетното плащане, има възможност да се прехвърлят само част от активите в дивидентните фондове и част да се възстанови. Акциите са необходими в портфолиото на инвеститора.

Колко средства са оптимални за инвестиране?

Правилото е, че колкото по-високи са активите, толкова повече средства трябва да бъдат избрани. Човек, който инвестира, например, петстотин евро на месец, ще се нуждае от около три средства. Ако клиентът има активи на стойност стотици хиляди евро, той ще се нуждае от много повече средства.

Когато човек е в пенсия и неговият приоритет е да защити придобитото имущество, което той трябва да направи в този случай?

Що се отнася до генерирането на анюитет, решението, което изглежда подходящо, е да се прехвърлят активи в дивидентни фондове. Дали акции или облигации. Дори и в този случай, колкото по-високи са активите, толкова по-голяма е диверсификацията им. Капиталовите дивидентни фондове инвестират във висококачествени акции, които редовно изплащат дивиденти. В същото време стойността им варира много по-малко, отколкото при запасите от растеж.

Препоръчвате на клиентите да инвестират в случай на намаляване на стойността на активите?

Да разбира се. Не е редно клиентите да се паникьосват поради влошени инвестиции. Дори по време на спада през март и април, аз съветвах клиентите си да инвестират, когато пазарите спаднаха. За клиенти, които инвестират редовно, препоръчах да инвестират според собствените си възможности, с намаление на всеки десет процента. За клиенти, които инвестират веднъж, сме оставили резерв за такива случаи. Ако клиентите реагираха навреме, те успяха да излязат от спада с печалба много по-рано. Кога и колко да инвестирате в моменти на спад е част от добрия инвестиционен план.

Липсваха им хора, които не отговориха на изключителна възможност за пазаруване?

Покупката на акции е добра, когато имате пари. Ще дойдат и други възможности. Спадът се повтаря циклично и паданията от двадесет до тридесет процента обикновено се случват редовно. Например, спад от десет процента се случва около веднъж годишно, спад от 15 до 25 процента около веднъж на 3,5 години. Подобна ситуация се случи в края на 2018 г. Сигурно е, че по-добрите периоди се редуват с по-лошите, така че такива ситуации идват и ще се повтарят в бъдеще. Например, ако запасите са скъпи, ние влагаме по-малко в нашето портфолио. Изводът е: инвестирайте внимателно.

Душан Шулов
Той инвестира от 1999 г. и помага на своите клиенти да изграждат финансови активи или да създават анюитети. През последните осем години работи основно в банковото и застрахователното дело. Работил е като личен и частен банкер, специалист по управление на активи и като регионален директор.

Статии, маркирани с логото TREND WE KNOW HOW, се изготвят в сътрудничество с търговски партньори. Редакторите не са техни автори, но могат да бъдат от полза за читателя