tbl 60x20 mg (близ. PVC/PVDC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение № 1 към уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, ев. номер: 2012/00514-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ИРУМЕД 2,5 mg
ИРУМЕД 5 mg
ИРУМЕД 10 mg
ИРУМЕД 20 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа лизиноприл дихидрат, еквивалентен на 2,5 mg,
5 mg, 10 mg или 20 mg лизиноприл.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Irumed 2,5 mg: Бели до почти бели, кръгли, двойно изпъкнали таблетки, с делителна черта от едната страна
Irumed 5 mg: бели, кръгли таблетки, с делителна черта от едната страна
Irumed 10 mg: Светложълти кръгли таблетки с делителна черта от едната страна
Irumed 20 mg: Кръгли таблетки с цвят на праскова, с делителна черта от едната страна
Делителната черта е предназначена да позволи на таблетката да бъде разделена за по-лесно преглъщане, не е предназначена за разделяне на дозата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Сърдечна недостатъчност
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност.
Остър миокарден инфаркт
Краткосрочно (6 седмично) лечение на хемодинамично стабилен пациент в рамките на 24 часа след остър миокарден инфаркт.
Бъбречни усложнения при захарен диабет
Лечение на бъбречно заболяване при пациент с хипертония със захарен диабет тип 2 и начална нефропатия (вж. Точка 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Irumed трябва да се прилага перорално в единична дневна доза. Както при другите лекарства веднъж дневно, Irumed трябва да се приема по едно и също време всеки ден. Абсорбцията на таблетки лизиноприл не се влияе от храната. Дозировката трябва да бъде индивидуализирана в зависимост от типа на пациента и отговора на кръвното налягане (вж. Точка 4.4).
Хипертония
Irumed може да се използва като монотерапия или в комбинация с други антихипертензивни средства.
Начална доза
При пациенти с хипертония обикновено се препоръчва начална доза от 10 mg. Пациенти с подчертано активирана система ренин-ангиотензин-алдостерон (особено при реноваскуларна хипертония, изчерпване на соли и/или течности, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) могат да получат прекомерно спадане на кръвното налягане след началната доза. Поради това при тези пациенти се препоръчват начални дози от 2,5-5 mg и лечението трябва да започне под лекарско наблюдение. Ако има бъбречно увреждане, са необходими по-ниски начални дози (вж. Таблица 1).
Поддържаща доза
Обичайната ефективна поддържаща доза е 20 mg веднъж дневно. По принцип, ако желаният терапевтичен ефект не бъде постигнат в рамките на 2 до 4 седмици с определена доза, дозата може да бъде увеличена. Най-високата максимална доза, използвана в контролирани дългосрочни клинични изпитвания, е 80 mg дневно.
Пациенти, лекувани с диуретици
Симптоматична хипотония може да се появи след започване на лечението с Irumed. Пациентите, получаващи едновременно диуретици, са по-вероятни. Препоръчва се повишено внимание при тези пациенти, тъй като те могат да имат изчерпване на сол и/или течности. Диуретичната терапия трябва да се прекрати 2-3 дни преди започване на лечение с Irumed. При пациенти с хипертония, при които не е възможно да се прекрати диуретикът, Irumed трябва да се започне в доза от 5 mg. Необходимо е проследяване на бъбречната функция и серумния калий. Следващата доза Irumed трябва да се коригира в зависимост от отговора на кръвното налягане. Диуретиците могат да продължат, ако е необходимо (вж. Точки 4.4 и 4.5).
Корекция на дозата при бъбречна недостатъчност
Дозирането при пациенти с бъбречна недостатъчност трябва да се основава на креатининовия клирънс, както е показано в таблица №. 1
Таблица 1- Корекции на дозата при пациенти с бъбречно увреждане
Дозата може да се титрира нагоре, докато се контролира кръвното налягане или до максимална доза от 40 mg дневно.
Употреба при деца и юноши със свръхчувствителност на възраст от 6 до 16 години
Препоръчителната начална доза е 2,5 mg веднъж дневно за пациенти с тегло между 20 kg и 50 kg и 5 mg веднъж дневно за пациенти с тегло ≥ 50 kg. Дозировката трябва да бъде индивидуално коригирана до максимална дневна доза от 20 mg при пациенти с тегло между 20 kg и 50 kg и 40 mg при пациенти с тегло ≥ 50 kg. Дози по-високи от 0,61 mg/kg (или над 40 mg) не са проучвани при педиатрични пациенти (вж. Точка 5.1).
При деца с увредена бъбречна функция трябва да се има предвид по-ниска начална доза или удължен интервал на дозиране.
Сърдечна недостатъчност
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност Irumed трябва да се използва като допълнителна терапия към диуретици и, ако е подходящо, към дигоксин или бета-блокери. Началната доза Irumed е
2,5 mg веднъж дневно, под лекарско наблюдение, за да се види ефектът върху кръвното налягане. Дозата на Irumed трябва да се увеличи:
o стъпки от не повече от 10 mg,
на интервали от не по-малко от 2 седмици,
до най-високата поносима от пациента доза, до максимум 35 mg веднъж дневно.
Корекциите на дозата трябва да се правят в зависимост от клиничния отговор на всеки отделен пациент. При пациенти с висок риск от симптоматична хипотония, напр. Пациенти с изчерпване на солта със или без хипонатриемия или пациенти, получаващи високи дози диуретици, тези състояния трябва да бъдат коригирани преди започване на лечение с Irumed. Трябва да се проследява бъбречната функция и серумните нива на калий (вж. Точка 4.4).
Остър миокарден инфаркт
На пациентите трябва да се осигури подходящо, стандартно препоръчително лечение, като тромболитици, ацетилсалицилова киселина и бета-блокери. Нитроглицеринът може да се прилага интравенозно или трансдермално с Irumed.
Начална доза (първите три дни след инфаркта)
Лечението с ируме може да започне в рамките на 24 часа от появата на симптомите. Лечението не трябва да започва, ако систоличното кръвно налягане е под 100 mm Hg. Първата доза Irumed е 5 mg перорално,
след 24 часа следва доза от 5 mg, след 48 часа 10 mg и след това 10 mg веднъж дневно. При пациенти с ниско систолично кръвно налягане (120 mmHg или по-малко) в началото на лечението или през първите три дни след инфаркта трябва да се даде по-ниска доза от 2,5 mg перорално (вж. Точка 4.4).
В случаи на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 2) (вж. Точка 5.2).
Употреба при възрастни хора
При клинични изпитвания не са наблюдавани промени в ефикасността и безопасността по отношение на възрастта.
Ако обаче по-възрастната възраст е свързана с намалена бъбречна функция, препоръката в таблица 1 трябва да се използва за определяне на началната доза на Irumed.Дозата след това трябва да се коригира в зависимост от отговора на кръвното налягане.
Употреба при пациенти с бъбречна трансплантация
Няма опит по отношение на приложението на Irumed при пациенти с скорошна бъбречна трансплантация. Следователно, лечението с Irumed не се препоръчва при тях.
Противопоказания
Свръхчувствителност към Irumed, или към някое от помощните вещества, или към някое от помощните вещества
инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ),
Анамнеза за ангионевротичен оток, свързан с предишна терапия с АСЕ инхибитори,
Наследствен или ангионевротичен оток,
Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Симптоматична хипотония
Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при неусложнени пациенти с хипертония. При пациенти с хипертония, лекувани с Irumed, е по-вероятно да се появи хипотония, ако пациентът е в изчерпване на обема, напр. при диуретична терапия, диетично ограничаване на солта, диализа, диария или повръщане или при пациенти с тежка ренин-зависима хипертония (вж. точки 4.5 и 4.8). Симптоматична хипотония се наблюдава при пациенти със сърдечна недостатъчност със или без бъбречна недостатъчност. Най-вероятно е да се появи при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, които са получавали високи дози диуретици на Henle's loop, хипонатриемия или бъбречно увреждане. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, започването на лечението и коригирането на дозата трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдовата система, които се нуждаят от значително намаляване на кръвното налягане, могат да доведат до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдово събитие.
Ако възникне хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и ако е необходимо, трябва да се направи интравенозна инфузия на физиологичен разтвор. Преходната хипотония в отговор на лечението не е противопоказание за допълнителни дози, които обикновено могат да се прилагат без усложнения, след като кръвното налягане се повиши след увеличаване на обема.
При някои пациенти със сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, може да настъпи допълнително намаляване на системното кръвно налягане след приложение на Irumed. Този ефект може да се очаква и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на Irumed.
Хипотония при остър миокарден инфаркт
Лечението с Ирумедом не трябва да се започва при пациенти с остър миокарден инфаркт, които са изложени на риск от по-нататъшно тежко хемодинамично влошаване след лечение с вазодилататори.
Това са пациенти със систолично кръвно налягане от 100 mmHg или по-малко или пациенти с кардиогенен шок. През първите три дни след инфаркта дозата трябва да се намали, ако систоличното кръвно налягане е 120 mmHg или по-малко. Поддържащите дози трябва да бъдат намалени до 5 mg или временно до 2,5 mg, ако систолното кръвно налягане е 100 mmHg или по-малко. Ако хипотонията продължава (систоличното кръвно налягане е по-малко от 90 mmHg за повече от един час), Irumed трябва да се преустанови.
Аортна и митрална стеноза/хипертрофична кардиомиопатия
Подобно на други АСЕ инхибитори, Irumed трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изхода на лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Намалена бъбречна функция
При бъбречно увреждане (креатининов клирънс 70 години) и при жени, определени като пациенти с висок риск от смъртност, се наблюдава значителна полза при оценката на комбинирания ефект върху смъртността и сърдечната функция. Резултатът показа значителна полза за всички пациенти, дори и във високорисковата подгрупа, при пациенти, приемащи лизиноприл в продължение на 6 месеца или лекувани с комбинация от лизиноприл и нитроглицерин в продължение на 6 седмици, демонстрирайки превантивния ефект на лизиноприл. Както се очаква, при всяко съдоразширяващо лечение, лечението с лизиноприл е свързано с повишена честота на хипотония и бъбречна дисфункция, но не е свързано с пропорционално увеличение на смъртността.
В двойно-сляпо, рандомизирано, многоцентрово проучване, сравняващо лизиноприл с блокери на калциевите канали при 335 пациенти с хипертония и захарен диабет тип 2 с начална нефропатия, характеризираща се с микроалбуминурия, лизиноприл, приеман в доза от 10 mg до 20 mg веднъж дневно в продължение на 12 месеца, намалява/диастолично кръвно налягане от 13/10 mm Hg и загуба на албумин в урината от 40%. В сравнение с блокерите на калциевите канали, които водят до подобно понижение на кръвното налягане, се наблюдава значително по-голямо намаляване на загубата на уринен албумин при лечение с лизиноприл, което показва, че ACE инхибиторният ефект на лизиноприл намалява микроалбуминурията чрез директен механизъм върху бъбречната тъкан заедно с хипотонична ефекти.
Лечението с лизиноприл не влияе върху гликемичния контрол, както е показано чрез незначителен ефект върху нивата на гликозидния хемоглобин (HbA1c).
В клинично проучване, включващо 115 деца и юноши с хипертония на възраст от 6 до 16 години, пациенти с тегло под 50 kg, 0,625 mg, 2,5 mg или 20 mg лизиноприл веднъж дневно и пациенти с тегло 50 kg и повече, те са получавали или 1,25 mg, 5 mg или 40 mg лизиноприл веднъж дневно. В края на седмица 2, веднъж дневно лизиноприл намалява ниското кръвно налягане по дозозависим начин с постоянна антихипертензивна ефикасност, демонстрирана при дози по-високи от 1,25 mg.
Този ефект се потвърждава по време на фазата на отнемане, когато диастолното кръвно налягане се повишава приблизително с 9 mmHG повече при пациенти, приемащи плацебо, в сравнение с пациентите, получаващи постоянно средни и високи дози лизиноприл. Дозозависимият антихипертензивен ефект на лизиноприл е последователен в няколко демографски подгрупи: възраст, етап на Танер, пол и раса.
5.2 Фармакокинетични свойства
Лизиноприл е перорално активен АСЕ инхибитор, той не съдържа сулфхидрилна група.
След перорално приложение на лизиноприл, максималните серумни концентрации се достигат в рамките на приблизително 7 часа, въпреки че пациентите с остър миокарден инфаркт обикновено имат леко увеличение на времето, необходимо за достигане на максимални серумни концентрации. Въз основа на съдържанието на урина беше установено, че средната скорост на абсорбция на лизиноприл е приблизително 25% с променливост между отделните индивиди от 6-60% в наблюдения диапазон на дозата (5-80 mg). Абсолютната бионаличност е намалена с приблизително 16% при пациенти със сърдечна недостатъчност. Абсорбцията на лизиноприл не се влияе от храната.
Малко вероятно е лизиноприл да се свърже с други плазмени протеини, а с циркулиращ ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ). Проучвания при плъхове показват, че лизиноприл преминава слабо кръвно-мозъчната бариера.
Лизиноприл не се метаболизира и се екскретира непроменен с урината. При многократно приложение на лизиноприл ефективният полуживот е определен на 12,6 часа. Клирънсът на лизиноприл при здрави индивиди е приблизително 50 ml/min. По време на намаляването на серумните нива се отбелязва продължителна крайна фаза, която обаче не води до натрупване на лекарство. Тази терминална фаза вероятно отразява наситеността на свързването с АСЕ и не е пропорционална на приложената доза.
Чернодробното увреждане при пациенти с цироза причинява намаляване на абсорбцията на лизиноприл (приблизително 30%, определено от съдържанието на урина), но увеличава експозицията (приблизително 50%) в сравнение със здрави индивиди поради намаления клирънс.
Нарушената бъбречна функция намалява елиминирането на лизиноприл, който се екскретира през бъбреците, но това намаление е клинично значимо само когато гломерулната филтрация е 30 ml/min или по-малко. При леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30 - 80 ml/min) средната AUC се увеличава само с 13%, но при тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 5 - 30 ml/min) увеличението на средната AUC е 4 - 5 -разгънат. Лизиноприл може да бъде отстранен чрез диализа. По време на 4 часа хемодиализа плазмените концентрации на лизиноприл намаляват средно с 60% при диализен клирънс между 40 и 55 ml/min.
При пациенти със сърдечна недостатъчност излагането на лизиноприл е по-дълго в сравнение със здрави индивиди (увеличение на AUC до средно 125%), но поради съдържанието на лизиноприл в урината, абсорбцията намалява с приблизително 16% в сравнение със здравите индивиди.
Деца и юноши
Фармакокинетичният профил на лизиноприл е проучен при 29 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 16 години, с GFR над 30 ml/min/1,73 m 2. При дози от 0,1 до 0,2 mg/kg върховите плазмени концентрации на лизиноприл в стационарно състояние са достигнати в рамките на 6 часа, а степента на абсорбция въз основа на уринарната изолация е приблизително 28%.
Тези стойности са подобни на тези, получени по-рано при възрастни пациенти. Стойностите на AUC и Cmax при деца в това проучване са в съответствие с тези, наблюдавани при възрастни пациенти.
Пациентите в напреднала възраст имат по-високи кръвни нива на лекарството и по-високи области под кривата (увеличени с приблизително 60%) в сравнение с по-младите пациенти.
Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за обща фармакология, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал. Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, като група, причиняват странични ефекти в късните етапи на развитието на плода, което води до смърт на плода и вродени ефекти, особено засягащи черепа. Съобщава се също за фетотоксичност, забавяне на вътрематочния растеж и персистиращ артериален канал. Смята се, че тези аномалии в развитието се дължат отчасти на директния ефект на АСЕ инхибиторите върху феталната ренин-ангиотензинова система и отчасти на исхемията поради хипотония при майката, както и намаления кръвоток на плацентата на плода и снабдяването с кислород/хранителни вещества на плода.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Манитол, двуосновен калциев фосфат дихидрат, предварително желатинизирано нишесте, царевично нишесте,
колоиден безводен силициев диоксид, магнезиев стеарат.
жълт железен оксид (Е 172) в таблетки от 10 mg и 20 mg
червен железен оксид (Е 172) в таблетки от 20 mg.
6.2. Несъвместимости
Те не се записват.
6.3. Срок на годност
6.4. Специални мерки за съхранение
Да не се съхранява над 25 ° C.
Вид опаковка и съдържание на опаковката
PVC/PVDC/ALU блистер, хартиена папка с печат. Всеки пъзел съдържа
30 и 60 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6. Инструкции за употреба и работа
Няма специални изисквания.
ПРИТЕЖАТЕЛ НА РЕШЕНИЕТО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ
BELUPO, s.r.o., Братислава, Словашка република
8. РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА
IRUMED 2,5 mg: 58/0371/08-S
ИРУМЕД 5 mg: 58/0372/08-S
ИРУМЕД 10 mg: 58/0373/08-S
ИРУМЕД 20 mg: 58/0374/08-S
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО