но нямам опит с този център за лечение, само че той е под ръководството на Църквата на сциентологията. Веднага ме спря, затова потърсихме други варианти.
как се справихте? къде отивате за лечение? Още не съм бил никъде със сина си, просто чух за основното, подозирам, че той е дисграфичен/на 98% /
13-годишният? Разбрахте ли досега? Намерихме училище със специален педагог, така че сега не ходим никъде другаде. Бих ви написал и процедурите, но при такъв голям човек вероятно се работи по различен начин. Какви са проблемите му?
Синът ми е дислексик, дисграфист и дизортограф, но се научи да пише, макар и не добре, изисква много търпение. Разбрах, че е бил дислексик само половин година след като е започнал училище, защото има перфектна памет. компенсира всеки неуспех някъде другаде, той никога не е учил математика и винаги е имал единици от нея. С тези дис. отидохме на психологически консултации.
nicky, определено започнете (!) в педагогически-психологическия консултативен център най-близо до вашето местожителство.
първо там правят подробна диагноза и след това точно му „зашиват“ коригиращи процедури, които почти винаги се основават на редовни „тренировки и упражнения“ (както при спорт а) и търпение.
облачни, висококачествени деца могат да „маскират“ това разстройство (не, но и съзнателно) дори до зряла възраст 😉
маги, но аз съм тежък дисграфист, опитах се да се прикрия доста (например не предадох тетрадките на учителя за ремонт). но те го разбраха след половин година. 😀
По-скоро дислексията вероятно може да бъде маскирана.
Ники, запишете също какви трудности има момчето, т.е. дали наистина е дисграфист или дизортограф. 😉
Той никога не е писал с калиграфия, но сега. Дори в по-ниските класове беше добре. Той пишеше четливо, но дори първите запетаи никога не бяха на 100%. С увеличаването на темпото на училище обаче се влошаваше. сега учителите им диктуват предмет, който те пишат напълно нечетливо. Той не може да чете след себе си, затова решавам тетрадките му вкъщи, ние ги пренаписваме и така той се учи. Ако иска да бъде написано четливо, той трябва да пише катастрофално бавно, след едно изречение е толкова уморен, колкото и аз на цялата страница. Той държи писалката си приведена, което според мен е много уморено.
облак, аз съм лека дисграфия, респ. дислексик (витамин в клуба 😉) и стигнах до това (аз съм; тъй като имам държавност от „обучителни затруднения“) до зряла възраст! 😉, тъй като бях дете имах проблем с объркването на "b" и "d" (до ден днешен имам написана фобия, за да напиша, например, думата obdaleč и т.н., и пиша САМО и аз винаги пишех САМО отпечатан) и в училище успях да го замаскирам перфектно, защото се срамувах изключително много от това. за света, не бих признал, че мога да имам проблем с това.
но в зряла възраст, когато започнах да пиша различни рецензии и други невероятно огромни трактати (особено във времето или друг стрес), всичките ми смени и обрати се появиха, объркващи реда на звуците и т.н. (думи като starna = страница, zatrja = утре и т.н., може би никога няма да напиша правилно за първи път) и трябваше непрекъснато да ги коригирам след себе си, защото целият текст загуби значението си. (а тук на понито излиза най-много от мен, защото обикновено пиша много бързо, вечер, в умора и не проверявам за себе си, така че не винаги - понякога да, тогава е по-добре 😅).
така че, ако симптомите не са много изразени или се оспорват с цената на по-големи усилия на детето в училище (а също и повече разочарование и стрес), тогава „дис-“ може да бъде дешифриран много по-късно. 😉
в крайна сметка, моят (сега 12-годишен или 13-годишен, не знам 😅) племенник беше заподозрял дислексия, дисграфия и дизортография още от първия клас (когато направих тестовете му за ориентация и излязох силно положителен, но тъй като имах няма печат, тя не може, не му дадох официално становище,) Изпратих го - дори със снаха ми до ПЧП и когато те дойдоха там за тестове (предполагам, че вече едва беше блокиран и разочарован трети), той изпадна от стрес и паника и от старост (от които те го тестваха за най-лошите неща) той отпадна, така че те се озоваха в спешното отделение с лекар и нямаше нищо за тестване (защото не можаха да получат той вече там).
ето как го влачеше още няколко години в стреса на ученето, от съпротива срещу ученето, с лоши и влошени белези, въпреки че момчето е достатъчно интелигентно. в пети клас завърши само с 4 на таблото.
той обаче също поиска отново тестове (в консултативния център) и дори учителите в училище ги изпратиха наведнъж там, а когато те го тестваха (сега през тези 12 години!), всичко, което вече се предполагаше в тези шест години излязоха. родителите му започнаха да тренират с него, получиха доклад за „некласифициране на дис-ични“ грешки и оттогава той има само единици и двойки, дори обича да учи (или не с насилие) и като цяло става проспериращ ученик 😉
така че, Ники, не се притеснявай, синът ти наистина се нуждае само от подробна диагноза, практика и малко освобождение в училище и всичко ще бъде наред. 🙂
маги, никой също не ми постави диагноза, аз винаги бях просто ленивец, това, което тя не иска да напише
Ники, така че е много вероятно той наистина да има дисграфия.
Но определено е необходимо да отидете на ПЧП и, ако е възможно, да го оборудвате, така че той да може да пише бележки в училище на тетрадка. Тези деца обикновено пишат на компютъра много по-бързо, отколкото с ръце и могат да създадат хубава система на компютъра, така че имат ясни бележки. Освен това, разбира се, упражнявайте ръката си, фокусирайте се върху правилното държане на писалката. Но те трябва да ви дадат инструкции в ПЧП
Да ви кажа, исках да имам пишеща машина на бюрото си, където да мога да пиша. Вкъщи написах по него цели романи, дори класно списание, но в училище не успях да се справя с другите. Така че все още е толкова далеч, мога да пиша доста добре с много бавно темпо, но при по-високо темпо е доста ужасно. За щастие вече имаме компютри навсякъде. 😵