SiMmonet

Наистина не пожелавам на никого какво ми се е случило. Както и да е. Имах го написано в картите на съдбата. Знаете всичко. | Повече ▼

Имах написано картите

Тормоз ✔

Наистина не пожелавам на никого какво ми се е случило. Както и да е. Имах го написано в картите на съдбата. В крайна сметка, всичко, което се случва, трябва да има някаква причина и следователно да n.

2. Наистина?

Следващите дни в новото училище бяха доста готини. След втория ден си спомних и няколко имена на моите бъдещи съученици. Мислех, че най-накрая свети за по-добри времена и накрая времето на мечта, ще дойде по-добър живот, защото нямаше слава дори в основата. Те също ми се подиграваха понякога, защото бях доста с мен известно време. Един ден, когато бившият ми съученик ми се подиграва, си казах, че ми е достатъчно и е време да отслабна. В резултат на това съучениците ми почти ме докараха до анорексия. Отказах храна и накрая стигнах до такъв етап, че не разклатих нищо. За два месеца загубих 15 килограма. В крайна сметка обаче родителите ми заговориха и съучениците ми започнаха да се включват. Това се случи преди да започна гимназия.

И така и обратно към темата!

Няколко дни в новото училище беше организиран така нареченият адаптационен курс за първите години. Резултатът беше, че трябваше да се опознаем малко повече и да се сприятелим. Мисля, че помогна малко.

Около три месеца след началото на учебната година имахме матури, организирани от третата по това време. Вероятно получих най-лошата задача, защото бях най-смутен. Пред останалите се престорих, че съм го планирал така и се подиграх на всички. Вътрешно със сигурност не беше така. Някак си почувствах, че не се вписвам във всички тези хора. Не се чувствах добре там. Сърцето ме болеше и стомахът ми се свива при мисълта за онова гнусно училище. Вътре се чувствах напълно отдолу. Някак сигурно ми подсказваше, че ще се случи нещо лошо. Не беше само след този трапас. И преди съм се чувствал така. Не беше приятно. Моят съученик, към когото се присъединих няколко дни след началото на учебната година, дори отпадна от мен. Непрекъснато убеждавах майка ми да ме премести в друго училище. Просто не се чувствах добре помежду им и всяка сутрин, когато ставах в училище с треперене, ме боля корема, да не говорим.

Тогава разбрах защо.

Както всяка сутрин и аз дойдох на училище почти първи. Ако не броим тримата съученици, които са премерили по-дълго пътуване. Седнах на последната пейка и извадих мобилния си телефон от джоба си. Отново написах на майка си, че искам да се прехвърля, но тя все пак ме успокои, че просто трябва да свикна. Аз също не исках да я притеснявам, защото тя беше доста притеснена за сестра си, която не искаше да ходи на училище. Кой знае защо.

Тя дойде до тялото. Имахме само две момчета в клас. Помогнаха ни да изградим мрежа за волейбол. Изведнъж преминах покрай висока руса с кафяви очи. Той не беше точно атлетичен тип. И тогава започна. Той издаде звука, който все още бръмчи в главата ми. Преди не бях сигурен защо всички ми шепнеха, гледайки ме. След това разбрах. Голямото момче имитира звука на кон. Бях шокиран и не знаех как да реагирам, така че просто се усмихнах нервно. Наистина ли? Сериозно? - запитах се аз. Бях много тихо момиче. Исках обаче просто да пренебрегна и да разбера нещо за моите съученици. Исках да знам с кого да говоря. Наистина не ми се изплати. Мислех, че е просто някакво забавление, така че оставих това.

Но се влошаваше всеки ден. Просто седях мълчаливо и гледах как ми се подиграват, все още не знаейки защо.

Да. Съжалявам за такава кратка част, но вътрешно, емоционално ме изтощава, когато се замисля и е много трудно да се принудя да напиша друга част. Но няма да има много и обещавам, че ще те принудя да завършиш тази история заради теб. Тази история обаче няма да има толкова щастлив край, защото те не са такива в реалния живот.