Хипертиреоидизмът при котките е заболяване, което се причинява от свръхпроизводство на тиреоидни хормони. В резултат на този процес се наблюдава повишена метаболитна активност при засегнатите индивиди. Болестта засяга предимно по-възрастни котки и се среща и при двата пола. Хипертиреоидизмът е най-честата ендокринопатия при котки. Болестта може да засегне и двата дяла на щитовидната жлеза, тази форма е и най-често срещана или може да бъде засегнат само един лоб на щитовидната жлеза. При малък процент от пациентите т.нар извънматочна тъкан, т.е. тъкан, която е извън щитовидната жлеза и тази тъкан свръхпродуцира хормони. Най-честата причина за хипертиреоидизъм е доброкачествената аденоматозна хиперплазия на щитовидната жлеза. Това означава, че щитовидната жлеза е засегната от тумор, който не образува метастази, но в резултат на това щитовидната жлеза се увеличава и хормоните се свръхпродуцират. Само малък процент от пациентите имат рак, тумор, който причинява метастази.
- отслабване
- полифагия (прекомерен прием на храна)
- прекомерна активност, безпокойство, често пъти агресивно поведение
- уголемена щитовидна жлеза, открита по време на клиничен преглед - много често
- тахикардия (прекомерна сърдечна дейност)
- прекомерен прием на течности и често уриниране
- повръщане
- диария
- кожни промени: скучна, груба козина, козината изглежда необработена
- засегнатите лица могат да имат шум в сърцето си
Диагностика
- задълбочена медицинска история - интервю със собственика, получената информация е изключително ценна
- клиничен преглед + щателна палпация (палпация на гърлото) на гърлото
- вземане на кръв за оценка на цялостното здравословно състояние - т.е. определяне на хематологични и биохимични параметри
- определяне на нивото на общия тироксин в кръвта, този тест не открива котки с лек ход или в начална фаза на хипертиреоидизъм, т.е. около 10% от котките с хипертиреоидизъм нямат повишен общ тироксин и е необходима допълнителна диагностика
Терапията зависи от клиничното състояние на пациента с хипертиреоидизъм. В нашите условия най-честата форма на терапия е медикаментозното лечение. Таблетките се дават два пъти дневно и лекарството обикновено се дава за цял живот. Важно е да се оцени бъбречната функция на пациента преди започване на лечението. Също така е важно редовно да се наблюдава пациентът, който е на терапия. При пациенти, които могат да се подложат на операция, хирургичното отстраняване на щитовидната жлеза е методът на избор. Тази процедура се извършва в специализирани клиники в чужбина.
MVDr. Барбара Очовска
MVDr. Барбара Очовска
дерматология, ендокринология, стоматология, хирургия на меките тъкани