Хера е документирана още през микенския период (паметници с линеен шрифт Б), нейният култ е разпространен в цяла Гърция, особено в градовете Аргос, Спарта и Микена, Олимпия, островите Самос (нейното родно място), Крит и др., на нейните тържества се проведоха в чест (→ héraie) и бяха построени храмове (→ héraion). Церемонията по брака й с Дио (→ hieros gamos), която осигурява плодородие и реколта, играе важна роля в култа. Култови церемонии, напр. в Атина през месеца на сватбите (гр. gamelion), те били имитация на тогавашната сватбена церемония (отвличане на булката, церемониално шествие на булката в колесница). В „Илиада“ на Омир тя (заедно с Атина, за разлика от Афродита) е благосклонна от гръцкия войн (отмъщение на Троя Парид). В изобразителното изкуство, изобразено с диадема или венец (гр. Stefané) около главата, със скиптър, както и с лък и факли. Честа тема на вазовите картини, напр. Хера със Зевс и Хор (около 570 г. пр. Н. Е.); скулптури: известната (неконсервирана) хризелефантова статуя на Хера, седнала на трон от Поликлейт (средата на V в. пр. н. е.), главата на Хера от Олимпия (около 600 г. пр. н. е.) и храма в Арг (мрамор, около 420 г. пр. н. е.) гръцките статуи на Хера Барберини (около 420 г. пр. н. е.) и Хера Фарнес, римската статуя на Хера Лудовис; и релефи: Зевс и Хера (от хераите в Селинунте, Сицилия, около 450 г. пр. н. е.).
Хера е документирана още през микенския период (паметници с линеен шрифт Б), нейният култ е разпространен в цяла Гърция, особено в градовете Аргос, Спарта и Микена, Олимпия, островите Самос (нейното родно място), Крит и др., на нейните тържества се проведоха в чест (→ héraie) и бяха построени храмове (→ héraion). Церемонията по брака й с Дио (→ hieros gamos), която осигурява плодородие и реколта, играе важна роля в култа. Култови церемонии, напр. в Атина през месеца на сватбите (гр. gamelion), били имитация на тогавашната сватбена церемония (отвличане на булката, церемониално шествие на булката в колесница). В „Илиада“ на Омир тя (заедно с Атина, за разлика от Афродита) е благосклонна от гръцкия войн (отмъщение на Троя Парид). В изобразителното изкуство, изобразено с диадема или венец (гр. Stefané) около главата, със скиптър, както и с лък и факли. Честа тема на вазовите картини, напр. Хера със Зевс и Хор (около 570 г. пр. Н. Е.); скулптури: известната (неконсервирана) хризелефантова статуя на Хера, седнала на трон от Поликлейт (средата на V в. пр. н. е.), главата на Хера от Олимпия (около 600 г. пр. н. е.) и от храма в Арг (мрамор, около 420 г. пр. н. е.), римски копия на гръцките статуи на Хера Барберини (около 420 г. пр. н. е.) и Хера Фарнес, римската статуя на Хера Лудовис; и релефи: Зевс и Хера (от héraia в Селинунте, Сицилия, около 450 г. пр. н. е.).