горд 1. базирайки се на нещо, някой; предизвикване, събуждане на гордост • горд: да бъдеш горд, горд от постиженията на децата си; учител горд, горд от своите ученици • издигнат • поет. горд: победителят стана възвишен, горд • самоуверен (знаейки собствената си стойност и се основава на нея): самоуверен човек, самоуверено поведение • непокорен (който запази гордостта): остава горд, безгрижен • безбожен (който гордее не позволява да се нарушават принципите му): невалиден знак • книга. крещящ: притежател на крещящи заглавия • експр. разреден. груб (Hviezdoslav) • горд (твърде горд)
2. стр. великолепен, красив 1
горд 1. който се издига (често безкритично) над другите; който проявява презрение, арогантност (относно човека); доказателства за това • измислено • изр.: подут • подут: горд, надменен, подут, подут като паун.: гордокос • горд-горд: гордоглав, гордокос момиче • експр. horedržaný • pejor. разреден. ярък: пищен, пищен пич • повишен • повишен • експр. благочестив: възвишен, възвишен поглед; богоподобно поведение • излагане на показ • обидно (който обича да се хвали с нещо): излагане, обидно лице • книга. spupný: spupný владетел • повикване. израз рогати
2. който показва законна гордост в нещо • горд • самоуверен (с право горд): тя се е превърнала в горда, самоуверена млада майка; гордейте се с децата си