В гнилото дърво често се откриват лигавици. Когато гъбичките открият бактерии или спори, те произвеждат протоплазма и смилат жертвата си. Лигавиците растат, трансформират се в ефективна мрежа от тънки тръбички и се разпространяват в страни с голямо количество хранителни вещества.
Още през 2000 г. ученият Тошиджуки Накагаки и колегите му от университета Хокайдо експериментално показаха, че Physarum polycephalum може да намери най-краткия изход от лабиринта, за което японският екип спечели наградата Иг Нобел през 2008 г. ТУК
Сега обаче международен екип от учени, включително същия Тошиджуки Накагаки и колеги от университета Хокайдо, Оксфордския университет и Хирошимския университет, реши да види дали „интелектуалните умения“ ще помогнат на лигавицата да намери правилното решение в ситуация, в която балансиран разделете усилията между няколко цели.
Според авторите на експеримента подобна комбинация от задачи е подобна на проектирането на железопътна мрежа. Свързването на всяка точка директно с всички останали е твърде неикономично, въпреки че за пътниците това означава най-краткия път до друга дестинация. Проектирането на директни връзки между големи точки често означава големи отклонения при пътуване до вторични по-малки станции. Следователно трябва да се правят компромиси и това може да се сравни с решение, измислено от хората.
Изследователите използвали плоча от агар и разстилали върху нея парчета овесени ядки (деликатес за лигавиците), за да представят точна карта на градовете около японската столица. Лигавицата беше поставена в средата, която представляваше Токио. След 26 часа организмът свързва всички „градове“ с тръби по много рационален начин. Експериментът се повтаря няколко пъти и в много случаи картата на растежа на лигавицата значително съответства на картата на железопътната линия около Токио.
Лигавица в началото, след 5, 11 и 26 часа (снимка Science/AAAS).
Авторите на изследването вярват, че ако се създаде компютърен модел на поведението на този организъм, това ще помогне да се намерят най-добрите решения за проектиране на транспортни мрежи в бъдеще. Подробна информация за този експеримент е публикувана в списание Science.
Един от вариантите на мрежата, създадена от хъба и нейното сравнение с железопътната карта (долу вдясно) (Science/AAAS снимка).