писатели

[* 26. 9. 1931 г. Збехи - † 22. 10. 2017 г. в Нитра]

Марина Цереткова-Галлова, абитуриентски бал фил., Словашки писател, писател, автор на литература за деца и младежи, редактор, културен работник, драматург, автор на радио групи, игри и телевизионни игри, е роден на 26 септември 1931 г. в Збехох близо до Нитра като първото дете на девет деца в семейство от малък бизнес, баща беше майстор на цимент, майка се грижеше за домакинството и децата. М. Череткова-Галлова беше омъжена за акад. художник Тибор Гал, родена е дъщеря им Джулиан, но те се развеждат, внукът Михал Фаркашовски е телевизионен водещ. Тя е живяла и работила в Кошице, след това в Нитра, където също е починала на 22 октомври 2017 г.

Учения и професии

Писателката Марина Череткова-Галлова
(на преден план) през 1957 г. той поема дипломирането
диплома на Факултета по изкуствата на Карловия университет в Братислава

Марина Череткова-Галлова. Пристигане
до Азербайджан със страхотна експедиция
Словашки писатели, май 1967 г.

След 1989 г. тя започва да се включва в клона на Нитра на Асоциацията на словашките писатели, в Дома на Matica slovenská. Работила е като писателка на свободна практика и в Нитра е участвала в социалните и литературни дейности на града, организирани от местния отдел на Matica slovenská, клона в Нитра на Асоциацията на словашките писатели и Литературния клуб на Янко Йесенски.

Литературни произведения

След литературно начало в списанията Mladá tvorba, Kultúrny život и др. тя влиза в литературата с книгата си с разкази „Краят на лисицата“ (1962), в която доминират емоционалните и морални проблеми на момичетата-героини и младите жени. Светът на жените в много форми се разкрива и от други нейни романи разкази Сто години моето лято, Смърт на червена Джарабина (и двете 1964), Самота за боговете, Коняк за Амалия (и двете 1967), Греховно момиче Джулия (1970 ) и по-късния роман „Нараняване“ (1987). Основният проблем на тези прози за възрастни, включително дебютът, са емоционалните състояния на жените на фона на нещастни любови, нарушени партньорства и семейни отношения, търсене на морална сигурност.

„Първият период (до 1970 г.)“ - според литературовед Андрей Червеняк - „означава значителна оригиналност и качество на нейната работа, произтичащи от натиска на времето (атмосфера на пражката и словашката пролет от 1968 г.), когато творческата интелигентност отхвърли догматичния модел на социалистическия реализъм и прие модела на Гароди за „реализъм без брегове“. Марина Череткова-Галлова се присъединява към възрожденския социален и литературен ток и навлиза в литературата като новатор. В своите творби той се потапя в естествената природа на човека, която е изкривена от социалния детерминизъм на времето. Участва в нонконформисткия поток от млада словашка литература (Й. Блашкова, Й. Йоханидес, Р. Слобода, П. Виликовски, П. Ярош и други), което е косвена критика на т.нар. период ангажирана литература. Но настъпва 1968 г., навлизането на т.нар на съюзническите армии на територията на Чехословакия, което прекъсва възродителния процес на обществото и се опитва да установи пътя на т.нар. нормализация, т. е. старият монолого-догматичен модел на живот, мисъл и творение. Марина Череткова-Галлова няма да премине през т.нар чекове, той трябва да напусне работата си и да започне да се бори усилено за голото си съществуване. ".

След седем години забрана директорът на издателството, словашкият писател Войтех Михалик, й помогна да създаде своите издателски възможности. И така, след години на принудително мълчание, тя публикува романа Едноок (1978), в който тя картографира неспокойните съдби на роден, селско момче в градска среда, през последната война и първите следвоенни години на Нитра. В романа за тийнейджърка „Дълго чакане“ от Адела Дроздикова (1982) времето и социалният фон на историята са края на 60-те години. Атмосферата на съвременната „нормализация“ присъства в романа условно (чрез личностното измерение на някои персонажи и емиграцията на бащата), на преден план е психологическият аспект на юношеството в трудна житейска ситуация.

Марина Цереткова-Галлова. Портрет
да освободи проза Едноок (1978)

„Във втория период на нейното творчество (до 1989 г.)“, както заявява Андрей Червеняк, „нейното творчество е отпечатано в периферията на литературата. Започват седем години мълчание (забрана за създаване). За двадесет години тя успя да публикува само четири епични творби. Писателката остава себе си и в този период (тя се фокусира върху съдбата на жените, върху естествените предпоставки на майката), но също така обръща много внимание на досега, отколкото на социалните мотиви на човека във времето и времето в човека. Героинята на романа „Дългото чакане“ от Адела Дроздикова (1982) преживява всички вълнения на тийнейджърката, но също така и последиците от социалната и семейна реалност (разбито семейство), докато накрая намира щастлив край в духа на борбите между обществото и литературата. Ето защо издателство „Младе лета“ обръща внимание на корицата на книгата, че „творбата е социален принос за художественото представяне на сериозен социален проблем“. Книгата „Чуждестранни деца“ (1983) разказва за съдбите на деца от непълни или счупени деца, но при които преобладава психологически акцент и движение към положителна житейска перспектива.

„Третият период от нейната работа (след 1989 г.) започва като жена на шестдесет и писател. Тя публикува шест други епични творби, които се възползват от интереса й към естествената природа на мъжа - жените, подсилени от социалния детерминизъм, който писателят се опитва да включи и да види в по-дълбоки духовни и трансцендентални контексти ”(А. Червеняк). За първи път тя публикува мини-романа „Отвличам твоя кръст“ (1993). Разказът Anjelik (1994) е история на съвременник и улавя противоречивите му усилия да се превърне в реалност, която не е „преживял“. През следващия период тя публикува книгата „Краят на Хастрман“ (1999), която има жанрови признаци на репутация, приказки, митове и балади, книга с проза от „Женски очи“ (2001), три романа „Наврати“ (2004), книгата „Тринадесета стая: Истории от четирите сандъка“ (2010) Цикъл от седем разказа „За теб и мен“ (2015).

Радио и телевизионна продукция

М. Череткова-Галлова е автор и на дванадесет радиопиеси за възрастни и млади хора и на няколко радио-групи и разкази. В пиесата „Грехът на мълчанието“ (1992) той се връща към революционния ноември 1989 г., на фона на който се разгръщат спомените на професора от гимназията за тайна трагедия. Радио разказът „Търсенето на изчезналите“ (2003) за трудната съдба на малко момиченце, изоставено от майка си и бащата, с когото живее, е безотговорен любител на живота и алкохолик. Телевизията излъчва пиесата й „Тереза ​​от околната среда на чираците“ (1983, 1984). Дори в драматичната творба той се фокусира върху конфронтацията на моралните идеали с реалността и върху търсенето на смисъла на живота.

Освен това е писала приказки за деца, актьорски медальони, интервюта и статии, публикувани в списания и антологии.

Биографични, библиографски трудове и награди

Регионалната библиотека на Карол Кменка публикува своята Лична библиография (2007), клон Nitra на изданието SSS Животът и делото на Марина Череткова-Галлова (2009).

За работата си тя получи отличието на министъра на културата на Словашката република за изобретателската си разработка на актуални проблеми в жанра на художествената проза, както и на радио и телевизионна продукция (1998) или наградата на град Нитра за житейски постижения (2002 ).

Била е член на Словашката асоциация на писателите, нейният регионален клон в Нитра.

Проза

  • Краят на лисицата. Илюстрирано от Тибор Гал. 1-во изд. Košice: Krajské nakladateľstvo všeobecnej literatúry, 1962. 162 p.
  • Смърт на червена офика. 1-во изд. Братислава: Slovenský spisovateľ, 1964. 124 с.
  • Сто пъти моето лято. 1-во изд. Братислава: Младе лета, 1964. 130 с.
  • Коняк за Амалия. [Извадки от цигански песни в повторното стихотворение на Dezider Bang са от антологията Song over the Wind]. 1-во изд. Братислава: Смена, 1967. 111 с. (viaz.).
  • Самота за боговете. 1-во изд. Košice: Východoslovenské vydavateľstvo, 1967. 89 с.
  • Греховно момиче Джулия. 1-во изд. Братислава: Slovenský spisovateľ, 1970. 140 с.
  • Едноок. 1-во изд. Братислава: Slovenský spisovateľ, 1978. 143 с.
  • Дългото чакане на Адела Дроздикова. Илюстрирано от Златица Хлавачова. 1-во изд. Братислава: Млади години. 1982. 209 с.
  • Чуждестранни деца. [Павол Плутко, Карол Росмани]. 1-во изд. Братислава: Смена, 1983. 159 с. Издание: Ева, кн. 85.
  • Злополука. 1-во изд. Братислава: Slovenský spisovateľ, 1987. 225 с.
  • Отвлечете кръста си. Корица на Ева Даниелова. 1-во изд. Братислава: Елита, 1993. 32 с. ISBN 80-85323-39-7.
  • Ангелски. 1-во изд. Братислава: Vydavateľstvo Spolku slovenských spisovateľov, 1994. 136 с. ISBN 80-88735-10-6.
  • Краят на hastrman. Илюстрации от Ида Хамелова. 1-во изд. Братислава: DONY, 1999. 58 с. ISBN 80-968087-0-2.
  • С женски очи. 1-во изд. Нитра, 2001.
  • Връща (тройна новела). 1-во изд. Нитра: Dom Matice slovenskej, 2004. 125 с. ISBN 80-7090-746-0.
  • Тринадесети състав: Истории от четирите сандъка. 1-во изд. Братислава: Vydavateľstvo Spolku slovenských spisovateľov, 2010. 167 с. ISBN 978-80-8061-420-1.
  • За теб и мен: Поредица от седем разказа. Нитра: Чаканка, 2015. 194 с. ISBN 978-80-89624-07-2.

Сценарист

  • Катастрофа в неделя. 1965 г.
  • Младежки телевизионен клуб. 1981 г.
  • Тереза. 1983, 1986, 1997.

Радиопродукция

  • Тухлена къща. [публичен запис на текста]. 1958 г .; Драматургия: Хана Родова. Режисьор: Мария Ярковска. Учи словашко радио Кошице, 2010.
  • Кукла. [радио игра]. Режисьор: Мартин Хрушка. Учи в Братислава. 1960 г.
  • Краят на лисицата. 1962 г.
  • Телефон. [Радио етюд за малка лятна любов. Драматургия: Карол Янчошек. Режисьор: Мартин Хрушка]. Cs. радио Кошице, 1964 (1965). 46 мин.
  • Милостив. Драматург: Карол Янчошек. Режисьор: Мириам Будова. Учи Чехословакия. радио Кошице, 1969 (1971).
  • Вярвайте в щастлива звезда. 1976 г.
  • Просто не умирайте за любов. (1980) 1981.
  • Кукла на име Хелена. (1970) 1983.
  • Радостно събитие. (1983) 1985.
  • Човекът да плаче. (1985) 1986.
  • Една малка вечност. 1987 г.
  • Грехът на мълчанието. [радио игра]. Драматургия: Щефан Касарда. Режисьор: Едуард Гюртлер. Cs. радио Кошице, 1992. 41 мин.
  • Няма да се отрека от Поздрави за вас. 1998 г.
  • Краят на hastrman. 1999 г.
  • Не бъдете тъжни, бъдете щастливи. [радио разказ]. Редактори: Павол Худик. Режисьор: Игор Храбински. Словашко радио, 2000. 30 мин.
  • Издирване на изчезналите. [радио разказ]. Редактиран от Петър Холка. Режисьор: Йозеф Пражмари. Изготвено от Словашко радио, 2003. 27 мин.
  • Награда на град Нитра за литературна дейност през целия живот и топла връзка с Нитра (2002)
  • Поклон пред министъра на културата на Словашката република за изобретателно разработване на актуални проблеми в жанра на художествената проза, както и радио и телевизионна продукция (1998)