Под тези чужди думи се крият детските проблеми с изпразването, които често притесняват не само децата, но и родителите.
енуреза- това е уриниране, ден или нощ. Може да е т.нар първична енуреза, когато детето все още не е усвоило тоалетна подготовка, въпреки че възрастта трябва да бъде подготвена за това. Вторият случай е т.нар вторична енуреза, която възниква след период, когато детето вече е усвоило упражнението и се връща сякаш в развитието с крачка назад.
енкопреза- става въпрос за покаяние. Разделя се и на т.нар първичен, тоест от раждането и вторичен, който настъпва след периода, когато детето вече е било в гърнето.
запек- детето държи табуретка. Той отказва да кашля, въпреки болките в корема и очевидния натиск. Той има тенденция да потиска процеса на изпразване.
Тези проблеми често са придружени от родителска нервност, особено при вторични видове. Родителите смятат, че децата правят това нарочно, струва им се, че детето не желае да сътрудничи. Възнаграждението се редува с наказания, родителите се опитват да мотивират детето към добро или лошо. Нормалният процес на изпразване започва да получава изключително внимание, което често води до отстраняване на проблема.
Първото посещение обикновено води до педиатър, който трябва да изключи органична причина. Енурезата може да наруши функцията на вазопресин, който регулира производството на урина. Не препоръчваме обаче драстични прегледи, които могат да травмират децата. Също така би било препоръчително да се избягват различни лаксативи и супозитории, с които детето лесно може да свикне, като по този начин нарушава естествения процес на изпразване. Разбира се, има корекция на режима на храна и пиене.
Как може психологът да ви помогне с тези проблеми? Ако се изключи органична причина, психологът търси психологически причини. Ще ни интересува кога са възникнали проблеми, какво ги е предшествало, дали детето е преживяло някакви стресови или конфликтни ситуации у дома или далеч от дома, как реагирате на неговите прояви на самоутвърждаване и т.н.
Енурезата, енкопрезата и запекът могат да се разглеждат като симптом, който маскира и изявява нуждите на детето. Детето обикновено стъпва в т.нар процес на разделяне-индивидуализация и ние трябва да му помогнем да направи крачка напред. Така че ние не се фокусираме върху пикането и какането, но водим родителя да разбере нуждите на детето, да ги изследва и да ги задоволи. Най-близките са много важни в процеса. Можем да предложим на детето терапия чрез игра и ще придружим родителите с образователни мерки, които той може да приложи в домашната среда, които включват:
- клонова терапия в семейна среда с майката
- насърчаване на спонтанна игра с пясък, кал, спонтанно движение. Избягвайте наказанието, ако детето разлее или счупи нещо
- в комуникацията с детето да дава избор, да подкрепя неговата автономност и спонтанна активност
- коментирайте ефектите от гнева, не забавяйте гнева и нуждата му от самоутвърждаване
- да подкрепя играта и заниманията с бащата
Ако ви притесняват гореспоменатите проблеми, не се колебайте да се свържете с нас. Ние сме тук за вас и ще се радваме да ви помогнем да се ориентирате.
Mgr. Силвия Шабова, психолог CPPPaP Myjava