Тайнството на кръщението трябва да се дава на деца, за които родителите или техните законни настойници поискат това, ако те декларират, че са вярващи, и се ангажират да отглеждат деца във вярата, в която трябва да бъдат кръстени.
Родителите са длъжни да гарантират, че децата им се кръщават през първите седмици от живота. Възможно най-скоро след раждането, дори преди това, те трябва да се обърнат към пастора, за да поискат тайнство за детето и да се подготвят за него правилно. (CCC, кан. 867)
За да се кръсти дете, се изисква:
1. родителско съгласие, поне един от тях или законен представител;
2. за да оправдае надеждата, че ще бъде възпитан в католическата религия; ако такава надежда отсъства напълно, кръщението трябва да бъде отложено съгласно разпоредбите на конкретния закон, докато причината се обяснява на родителите (CCC, кан. 868 § 1).
Ако родителите, живеещи в граждански съюз или наложница, кандидатстват за кръщението на дете и няма канонични пречки пред сключването на тайнствения брак, родителите са длъжни писмено да удостоверят, че се задължават да отглеждат детето в католическата вяра; подобно писмено удостоверение се изисква и от кумовете, че те се задължават да направят всичко възможно, за да гарантират, че детето е отгледано католик. Ако обаче очевидно няма надежда за католическо възпитание на детето, кръщението трябва да се отложи (конкретна норма).
Родителите на детето, което ще се кръсти, както и тези, които поемат ролята на кумове, трябва да бъдат надлежно информирани за значението на това тайнство и за задълженията, свързани с него; пасторът трябва да гарантира, че родителите са правилно подготвени (CCC, кан. 851).
Родителите, кумовете и пасторът трябва да внимават да не дават на детето име, чуждо на християнското мислене (кан. 855).
Кръщението обикновено се празнува в неделя (кан. 856).
Детето трябва да се кръсти в енорийската църква на каноничната резиденция на родителите; като правило е в енорията, в която родителите всъщност живеят (вж. кан. 857 §2).
Господи родители
Помощта на родителите е важна, за да се развие кръщелната благодат. Това е и ролята на кума или кумата, който те трябва да бъдат убедени вярващи, способни и желаещи да помогнат на новокръстените, дете или възрастен, по пътя си към християнския живот. Тяхната роля е истинска църковна служба (KKC, 1255).
По възможност на кръстителя трябва да се даде кръстник, чиято задача е да събере детето заедно с родителите на кръщене и стремете се покръстените да водят християнския живот, адекватно кръщение, и да изпълнява вярно своите задължения, които са свързани с това тайнство (CCC, кан. 872).
Може да има само един кръстник или само една кума, или един кръстник и една кума (KKP, кан. 873).
За да може някой да влезе в ролята на кръстник, е необходимо да:
- да бъде назначен от самия баптист или от родителите му и да може и възнамерява да изпълни тази задача;
- за навършване на 16-годишна възраст;
- да бъде Католик, потвърдено и които вече той прие най-светата Евхаристия, а той е водил живот, съизмерим с вярата и ролята, която трябва да поеме;
- да не бъде наказан с канонично наказание;
- да не бъде баща или майка на баптиста.
Кръстен некатолик може да бъде кръстен само с родител католически кръщелец и само като свидетел на кръщението (CCC, кан. 874).
Особено в случай на недостатъци в областта на вярата и религиозната практика на родителите на детето, трябва да се внимава кумовете да са хора с жива вяра. Ако кумовете не отговарят на това условие и родителите не искат да ги заменят, кръщението трябва да се отложи или детето да се кръсти без кумовете (конкретна норма).
Ако не е възможно да се намерят подходящи кумове, които отговарят на условията, определени от закона, кръщението може да се даде без кръстници.
Кръстниците не могат да бъдат:
- некръстен; кръстен некатолик;
- който не е получил тайнството Потвърждение;
- неженен или вдовец, живеещ в наложница (живеещ с партньор в общо домакинство, партньор и другар);
- само женен или женен в църква, различна от католическата църква (без разпределение);
- не живее със съпруга си (сбогом, разведен, освен ако не му е разрешен достъп до тайнствата);
- който по своя начин на живот противоречи на учението на Църквата, оскърбява и т.н.
Изпълнението на изискването да се води живот, съизмерим с вярата и задачата, която трябва да бъде приета, включва и вярно изпълнение на заповедта за задължително участие в св. Литургия в неделя и празника, както и заповедта да се изповядва поне веднъж годишно .
(KKC = Катехизис на католическата църква; KKP = Кодекс на каноничното право)