Англия все още е монархия днес, Елизабет все още е нейна кралица. Да, но различно от въпросното. Предшественикът на известната днес Елизабет II. беше известен преди половин хилядолетие Елизабет I от семейство Тюдор.

който

Наричаха я девствена кралица, защото никога не се е омъжвала. Като жена обаче тя управлява страна, пълна с вътрешни раздори, но укрепва позициите на протестантската англиканска църква, води войни, придобива нови отвъдморски територии и насърчава търговията, занаятите, училищата, изкуствата и културата.

Периодът на нейното управление е посочен като Елизаветински период - Златни години. Пътят й до трона обаче не беше нито ясен, нито гладък. Точно като нейното царуване.

Нейният кралски баща

Тя е родена на 7 септември 1533 г. от тогавашния крал Хенри VIII. и втората му съпруга Ан Болейн. Елизабет беше единственото дете във връзката им, но имаше повече полубратя и сестри. Въпреки факта, че Хенри VIII. той беше страстен защитник на католическата вяра и нейните седем тайнства, той уреди личния си живот според себе си.

Освен че имаше няколко официални любовници, той също успя да се ожени 6 пъти. И процедурата му по ликвидирането на съпругите, които вече са го взели, също беше особена. Първата беше испанската принцеса Катрин Арагонска, с която имаше дъщеря Мария. Тъй като кралят не получи от нея престолонаследника и освен това хареса нейната придворна дама Анна Болейн, той положи всички усилия да анулира първия брак.

Когато не успява, той обявява отделянето на домашната църква от папата и се обявява за глава на новата държавна англиканска църква. По този начин Ана може да стане новата кралица, но тя роди само дъщеря Елизабет. Очакваното момче трябвало да се роди от втора бременност, но тя завършила с аборт и Хенрих обвинил втората си съпруга в магьосничество и измяна и я обезглавил.

Сбогуването с другите му съпруги беше също толкова жестоко. Трета ражда заветния му син, но тя умира скоро след раждането и синът им Едуард не достига най-накрая пълнолетие. Четвъртият брак трябваше да бъде политически изгоден за Англия, но той не хареса булката, която Хенри беше уредил за своя министър, затова той анулира връзката с нея отново. Министърът загуби главата си в този случай.

Петата съпруга, макар и красива, му изневери и така се озова на бесилото. Само шестата му, последната му съпруга, Katarína Parrová, го оцеля. Той също се закани да я екзекутира поради взаимните им религиозни разногласия, но тя се подчини на царя и не се намесва в църковните дела.

Животът на принцеса

Вече може да се досетите, че животът на младата принцеса изобщо не е бил приказен. Напротив. Когато загуби майка си по нареждане на баща си, тя беше малко над две години. Освен това царят я обявил за незаконна като дъщеря си и дори не я срещнал. Въпреки това той й позволи да получи добро образование.

Елизабет беше обичана от последната съпруга на Хенрих Катарина Парова. Когато кралят умря, тя взе Елизабет, тогава тринадесетгодишна, и я отгледа. Но вдовицата на царя се омъжила повторно и новият й съпруг започнал да се върти около нейното отделение. Затова тя изпрати младата принцеса извън съда.

Със смъртта на Хенри VIII. започна борбата за трона на възможните му наследници и тя беше придружена от интриги, конспирации и измами от хора, които искаха да се хранят с тяхната сила. Единственият син на Едуард, Едуард, е първият, който управлява, но той умира, преди да навърши пълнолетие.

Неговото място бе заето от племенницата на Хенрих Джейн Грей, но само за 9 дни. Тя е детронирана от дъщерята на Хенрих от първия й брак, доблестната и жестока Мери. Този фанатичен католик, женен за испанския принц Филип, действа грубо срещу протестантите и ги изгори като еретици. Тя я обвини полусестра си Елизабет в ерес и предателство и затвори полусестра си Елизабет.

Кървавата Мери, както я наричаха поданиците й, почина без деца след пет години управление. Така дойде назначаването на нова кралица на Англия. Това е 25-годишната Елизабет.

Кралицата е мъртва, да живее кралицата!

Нейното възкачване на трона, след тиранията на баща й и сестра й, посрещна хората с ентусиазъм. Годината беше 1558 и цяла Европа беше разделена на католици и протестанти, инквизицията бушуваше, свещената война заплашваше. Това се отрази и на Англия и религиозните кавги трябваше да бъдат разрешени от новата кралица Елизабет в самото начало на нейното управление. Въпреки че е възпитана като протестант, тя категорично отхвърля фанатизма.

Тя настоява за религиозни реформи в парламента, както и за приемане на закон за суверенитета на Англиканската църква. Врагът на Ватикана я направи враждебна, папата я отлъчи, обяви за грешна кралица и дори й позволи да се докосне до живота си. Вътрешните религиозни различия обаче не бяха единствените проблеми, които очакваха Елизабет, когато тя се възкачи на трона. Тя наследи слаба, подрината държава, която имаше почти празна съкровищница, укрепления, неспособни да се защитят, армия, неспособна да се бори, и разпаднати военноморски сили.

Англия беше заплашена от нападения от испанци и французи, изгубена от съкрушителни войни, а английският трон беше предпочитан от братовчедката на Елизабет Мери Стюарт, кралица на католическата Шотландия. Англия беше застрашена, а животът на Елизабет беше застрашен няколко пъти. Постепенно обаче тя успява да се противопостави на атаките срещу нейния човек и нейната страна, все по-решителни.

Тя получи доказателства за заговор срещу кралицата, ръководен от Мери Стюарт, свързана с папата, испанците и опозицията в английския двор. Елизабет се поколеба да произнесе присъда, но в крайна сметка Мария Стуартова обезглави. По време на последвалата атака от Испания, кралицата събра флот, който предотврати слизането на испанския флот, изгони го и го победи.

Тази славна победа помогна на Англия да се превърне в една от най-мощните морски сили и да колонизира нови територии на американския континент.

Тя се омъжи за Англия

Кралица Елизабет е била придружавана от редица придворни дами и е била съветвана от много министри и съветници по политически въпроси. Но покоите й бяха посещавани и частно от няколко избрани господа. Той беше дългогодишната любов на Елизабет Граф Робърт Дъдли.

Връзката с него беше публична тайна. Тя го срещна като принцеса и го срещна дори когато носеше кралска корона. Въпреки благосклонността на Елизабет, той не беше много популярен в нейния двор. Робърт беше женен, овдовел и се оженил повторно. Елизабет го запази в тайна и когато разбра за това, ядосано го изгони от съда.

Следващият й любовен живот е свързан с други мъже. Сред тях имаше капитан, граф, поет, депутат и дори пират. Но нито една от тези връзки нямаше никаква перспектива. Обаче от самото начало на нейното управление членовете на кралския съвет и на парламента убеждават кралицата да се омъжи и да има деца.

Бракът трябваше да й гарантира безопасност и стабилност в страната, потомък на престолонаследника. Те спореха с пратениците на Елизабет от различни държави за няколко възможни младоженци и бракът трябваше да донесе предимно политически ползи. Предложеният брак с краля на Испания трябваше да осигури съюз с Испания, а бракът с херцога на Анжу трябваше да се помири с Франция.

Във всеки случай Елизабет беше добра игра по това време, така че тя получи предложения за екстрадиция от крале и принцове от цяла Европа. Въпреки че Елизабет се преструваше, че се интересува от тях и отдавна влачеше брачните преговори, вероятно това беше само по стратегически причини. В крайна сметка тя отхвърли всички потенциални младоженци. Тя не искаше да се жени.

Тя не искаше да бъде слаба жена до мъж, който да решава вместо нея. Тя не искаше да се омъжва за страната си в чужбина. Тя се омъжи за Англия.

Златният век

Елизабет I предано управлява страната си в продължение на 45 години, до смъртта си през 1603 г. Тя почина на 70-годишна възраст и преди смъртта си разумно прецени на кого трябва да принадлежи английският трон. Тъй като тя няма деца, семейство Тудор също няма продължение.

Тя избра Якуба, син на братовчедка й Мария Стюартровна, бивш голям съперник, когото е екзекутирала. За разлика от майка му обаче тя се разбира добре с племенника си Якуб. По това време Джеймс вече е крал на Шотландия, а Елизабет също му поверява Англия с увереност. Този избор означаваше и помирение и обединение на двете страни.

И до днес англичаните смятат Елизабет I за една от най-великите фигури в тяхната история. По време на нейното управление Англия се превръща в една от най-развитите страни и се превръща в една от най-големите сили в света. Самата тя е придобила името на кралица, която е била на почит у нас и в чужбина. Тя беше благоразумна владетелка, готова да отстоява своя народ, да защитава и уголемява страната си.

Още докато е жива, тя си спечели прякора Good Queen Bess. Със сигурност беше изключителна жена в свят, управляван от мъже.