В нашата серия за електронно здравеопазване, ние преминаваме през отделните отдели по телемедицина. Интензивното използване на комуникационни и информационни технологии е принос за предоставянето на здравни грижи в широк спектър от медицински дисциплини. Един от тях е т.нар хуманитарна медицина, понякога наричана медицина за спешни случаи и бедствия. Медицинските услуги, които се предоставят за спасяване на животи, облекчаване на страданията и запазване на човешкото достойнство и които се предоставят като дарения безплатно и без допълнителни условия, се считат за хуманитарни.

Терминът хуманитарна телемедицина обикновено се свързва със ситуации, при които индустриализираните страни предоставят дистанционна помощ на по-слабо развити региони. Основните принципи включват хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост. Хуманитарните действия са особено забележими по време на природни или причинени от човека бедствия. Целта на хуманитарната телемедицина е дългосрочна помощ с превантивна цел (например предотвратяване на бедствия в страни с отрицателно въздействие върху климата). Помощта се фокусира и върху области, изложени на риск от дългосрочни хуманитарни кризи. Тоест в страни, които са политически или нестабилни в сигурността, бедни, обикновено с прибързано демографско развитие. Той следи отблизо т.нар помощ и сътрудничество за развитие.

Доставчиците на услуги най-често са страните с по-високи доходи, т.е. развитите страни като САЩ, Канада, Норвегия, Австралия и Русия. Получателите на хуманитарна телемедицина тогава са държави с ниски доходи, които включват повечето африкански държави и някои азиатски държави. Много държави с по-ниски доходи обаче също рутинно предоставят хуманитарна помощ на дълги разстояния, като Индия.

Както и в другите телемедицински дисциплини, комуникацията в хуманитарния сектор се разделя на синхронна (в реално време) и асинхронна (не в реално време). Хуманитарната телемедицина създава главно телемостове, предоставя възможност за дистанционна помощ и консултации или дистанционно обучение на медицинския персонал, т.нар. eLearning. Той обаче има и някои специфики, които не се използват в други области, като мобилно набиране на средства за жертви на бедствие.

В случай на спешни процедури архивирането е важна част от хуманитарната телемедицина. Редица процедури, както статични (снимки, писмена документация), така и динамични (филмови записи) се съхраняват и впоследствие се оценяват. Въз основа на това се създават модели на поведение за справяне с други бедствия. В случай на авария или природно бедствие обикновено не е време да се търсят нови пътища или алтернативни варианти.

Още през 2005 г. Световната здравна организация (СЗО) създаде глобален център, фокусиран върху развитието на електронното здравеопазване и информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Хуманитарната телемедицинска помощ е важна част от този център, като се фокусира по-специално върху информация за най-добрите практики, принципи и стандарти. Редица мрежи предоставят услуги на развиващите се страни редовно, ежедневно. Това са главно телеконсултации за местни лекари и специалисти в областта на здравеопазването. Преобладава асинхронната комуникация с прехвърляне на хранилище и предаване, т.е. съхраняване и препращане, което е по-евтино (например комуникация по електронна поща). Синхронното консултиране в реално време е толкова организационно и финансово взискателно, че е малко използвано. Изключение е напр. Канадска телемедицинска организация Teletrauma, която също се фокусира върху извънредни ситуации, включително възможността за онлайн видеоконферентна връзка.

Един от най-старите проекти е американският PIHCP (Pacific Island Health Care Project), който работи от 1997 г. и се фокусира върху щатите Полинезия, Микронезия и Меланезия. Армейски медицински проект, иницииран от Хавай, САЩ и използващ консултации на медицински доброволци.

По света има няколко хуманитарни медицински организации. Фокусът на тяхната работа не е върху дистанционното действие, а върху личната ангажираност на експертите на мястото на нуждата. Тези организации предоставят телеконсултации на лекари и други здравни специалисти, работещи в отдалечени райони, особено когато се нуждаят от остри съвети за лечение на тежки случаи. Те също така дават възможност за дистанционно обучение на лекари и здравни специалисти (електронно обучение). Най-известните организации за хуманитарна помощ включват Червения кръст и Червения полумесец, които работят в 189 страни по света, Лекари без граници, светска организация, действаща в 70 страни по света.

Международната организация Червен кръст и Червен полумесец е основана през 1863 г., историята на Червения кръст у нас датира от 1868 г., когато е основана като тринадесетото национално общество в света. В проектите за телемедицина Червеният кръст се фокусира, наред с други неща, върху мобилните комуникации, използващи мрежата от телефонни оператори. Организацията участва в хуманитарна помощ в случай на бедствия като наводнения, земетресения, тайфуни и др. Една от последните намеси на Червения кръст беше да помогне на Филипините, засегнати както от земетресението, така и от тайфуна през ноември 2013 г. Набирането на средства, известно у нас като донорски текстови съобщения, беше организирано от Червения кръст по целия свят. Хавайската организация на Червения кръст организира на място кол-център, в който оцелелите жертви на тайфуни се записаха безплатно. Този ред направи възможно търсенето на членове на семейството. Друго приложение за мобилна телемедицина на Червения кръст са текстови напомняния за дарения и т.н.

MSF (известен като MSF (на френски за Médecins Sans Frontières)) е организация, основана през декември 1971 г. от група френски лекари, за да създаде независима хуманитарна организация, специализирана в предоставянето на медицинска помощ в кризисни ситуации. Ориентацията към телемедицината беше подсилена и от избора на нов директор д-р. Лиу, която принадлежи към пионерите на телемедицината и се е решила напр. въпроси за осигуряване на безопасността на пациентите и здравните специалисти при предоставянето на хуманитарни грижи в райони като Сомалия и Афганистан. Проектът за телемедицина MSF позволява на лекари от организацията, които работят на 150 изолирани места, да се свързват и комуникират с повече от 300 други медицински специалисти по света. MSF участва в организирането на телемедицински симпозиуми в развиващите се страни, като например симпозиум по телемедицина в Сомалия.

Исторически крайъгълен камък за появата на хуманитарна телемедицина беше масовото земетресение в Съветската република Армения през декември 1988 г., при което загинаха 25 000 души. По това време по инициатива на НАСА е създаден американско-съветски сателитен телемобил за консултативна мрежа между Ереван и четири медицински центъра в САЩ. В началото това беше еднопосочно предаване на видео информация и двупосочно аудио предаване. По време на четиримесечната експлоатация на телефото моста бяха консултирани 200 случая (диагнозите бяха променени в 25%). Подобна американска телеконференция е създадена по-късно в Русия, когато изтичащ газ експлодира близо до град Уфа, причинявайки едно от най-трагичните железопътни бедствия в страната. Предаването на визуална документация от мястото на инцидента се извършва по телекс мост, а американските военни лекари с настоящ опит от бойни операции предоставят дистанционна консултантска помощ за изгаряне на пациенти.

телемедицина
Док. MUDr. Leoš Středa, д-р. е известен чешки лекар, доцент в Карловия университет в Прага и носител на Филипинския рицарски орден д-р. Хосе Ризала. Автор е на професионални книги, учебници по медицина, популяризира здравословно хранене, диета, отслабване, електронно здраве и телемедицина. Диетата му за отслабване WednesdayForm е една от най-успешните. Той е автор на система за телемедицински мониторинг и лечение на затлъстяването в рамките на програмата за електронно здравеопазване.