Сестра й не е преживяла Холокоста.
2 август 2020 г. в 15:06 (актуализиран на 2 август 2020 г. в 19:17) TASR
БРАТИСЛАВА, ХУМЕНЕ. Едита Гросманова, родена Фридманова, която беше в първия транспорт за момичета от Попрад до концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау, почина на 96-годишна възраст в петък (31 юли 2020 г.).
Сдружението Post Bellum информира за това, позовавайки се на сина му Джордж Гросман.
„Преживя Холокоста като младо момиче. Заедно със сестра си Лео, тя беше сред хиляда момичета в първия момичешки транспорт от Попрад. Леа Аушвиц не оцеля. След Втората световна война тя се омъжва за Ладислав Гросман, автор на сценария на филма „Обход на корзе“, спечелил Оскар. Лошото здраве от войната я придружаваше през целия й живот. Тя обаче се биела смело. И до днес ", каза Post Bellum в социалните мрежи.
Едита Гросманова и други момичета бяха отведени в концентрационен лагер на 25 март 1942 г., когато тя беше на 18 години.
Тя беше в лагера три години и три месеца.
Депортациите на евреи от Словакия през 1942 г. са извършени въз основа на еврейския кодекс от 9 септември 1941 г.
В първата фаза на депортации бяха създадени концентрационни центрове в Патронка в Братислава, Жилина, Попрад, Серед и Новак, откъдето бяха изпратени влакови композиции с депортирани.
Профил
Едита Гросманова, родена Фридманова, е родена на 11 юли 1924 г. в Хуменне като третото от седемте деца на Фридманови. Баща им е работил като стъклар. Майка ми беше болна дълго време, имаше високо кръвно и лекарят не препоръчваше да има други деца след първото раждане. Въпреки това те все още имаха шест.
Според собствените й думи Едита е имала много щастливо детство. Преживяла го е в родния си Хумен. „Мислехме, че сме в рая, това е максимумът, който едно дете може да получи“, каза тя в мемоарите си за проекта „Истории от 20-ти век“ Post Bellum SK.
Фридмановите се грижеха за образованието на децата си. Тъй като първоначално евреите не трябваше да ходят на училище в събота, по-късно те имаха това задължение. Според Едита Гросманова те са били добри ученици със своите братя и сестри, а учителите са пример за другите.
Едита Гросманова усети промяна в отношението към евреите в Словакия още през 1938 г. в училище. Еврейските деца започнаха да се отделят от другите и да се настаняват в задните пейки. Наредбите и забраните постепенно се увеличават и поведението на съседите също се променя. Според спомените на Едита Гросманова не им е било позволено да имат къща с прозорци към главната улица, да притежават домашен любимец или шуба. Едно от най-големите ограничения обаче беше, че тя не можеше да ходи свободно по улиците и винаги трябваше да носи жълта панделка на ръцете си.
Тя не можеше да учи, защото беше на повече от 14 години, а евреите над 14 години не можеха да ходят в нито едно училище. Бащата е работил като стъклар и е получил президентско освобождаване, което се отнася за цялото семейство.
През 1942 г., когато започва да се извършва първият превоз на евреи от територията на Словакия, все още няма потвърждение за изключението на бащата. Вкараха 18-годишната Едита и сестра му Лео в транспорта. Транспортът до Аушвиц-Биркенау напуска Попрад на 25 март 1942 г. Едита и Лео все още се държат заедно и са разпределени в една и съща работна група. След кратко време и двете сестри се разболяха. Леа има тиф. Тя е изпратена в газовата камера през нощта на 4-5 декември 1942 г. Тя е едно от последните момичета от първите превози, изпратени до смърт от германците.
Едита разви костна туберкулоза. Животът му е спасен от словашкия лекар Манси Швалбова. През 1944 г. Едита Гросманова успява да заеме позицията на чистачка. В края на войната тя се озова в марша на смъртта от Аушвиц-Биркенау. Тя стигна до Варшава. Прибирала се вкъщи отчасти пеша или с товарен влак. Тя прекара три години и три месеца в концентрационен лагер.
Тя се върна в Хумен през Михаловце, където отново се срещна с родителите си, както и с бъдещия си съпруг, писател и журналист Ладислав Гросман. Той е автор на литературния шедьовър на филма „Obchod na korze“, заснет през 1965 г. от Елмар Клос и Ян Кадар и който година по-късно печели статуетка „Оскар“.
Едита Гросманова е учила биология в Карловия университет. Семейство Гросман роди син Иржи. През септември 1968 г. цялото семейство емигрира в Израел. Ладислав Гросман почина през 1981 г. След смъртта на съпруга си тя живееше последователно в Израел и Канада. По-късно тя живее в Торонто, Канада, със сина си Ирка.