Два начина за обработка на емоциите в мозъка

лимбичната система

Можете ли да си представите да живеете без емоции? Еволюционните психолози възприемат емоциите като ключов инструмент, който помага на хората да оцелеят. Когато праисторически човек се натъкна на опасно животно, той изпитва страх, тялото му бие тревога и започва стресираща реакция: „бийте се или бягайте!“. Той беше спасен от факта, че реакцията в мозъка беше много бърза. Емоциите ни информират за това какво е приятно, отвратително или опасно. Те ни учат кои ситуации да търсим и кои ситуации да избягваме.

Често възприемаме стимулите, които ни заплашват в днешния живот, като неприятни, но само по изключение застрашават оцеляването ни. Нашето тяло обаче може да реагира на задръстване, например, както праисторическият човек може да реагира на опасно животно. Извличането от хормоните на стреса в тази ситуация вече не ни служи за оцеляване, както някога. Затова трябва да използваме други механизми за регулиране на емоциите.

Случвало ли ви се е да преминете през градина и изведнъж да скочите на предположението, че сте видели змия? Сърцето ви започна да бие силно, втрисане се стича по тялото ви и вие усещате прилив на енергия? Но тогава разбрахте, че „змия“ е просто градински маркуч, който блестеше на слънце? Тази ситуация добре илюстрира двата начина за обработка на емоциите, които имаме в мозъка: единият бърз, неточен и емоционален, другият бавен, точен и рационален. Как всъщност работи?

В своята теория за "триединния мозък" американският невролог Пол Маклин твърди, че всъщност в мозъка на човека има три мозъка, които са се развили в процеса на еволюция. Най-старият е "мозъкът на влечугите", който контролира основни физиологични функции, като напр дишане, сън, кръвообращение или рефлекси. Този мозък все още не познава емоциите, не може да бъде щастлив, уплашен или ядосан. Типичното поведение на мозъка на влечугите е инстинктивно: агресия, господство, защита на територията му, тъй като ритуали, извършвани по време на чифтосване. Когато змията е в опасност, тя реагира инстинктивно и веднага ужилва врага без никакви признаци на емоция.

С необходимостта от поддържане на телесната температура, общата обмяна на веществата постепенно се увеличава, което изисква промяна. По този начин структурите на средния мозък и лимбичната система се развиват от обонятелните дялове. Именно лимбичната система е свързана с появата на емоции. Този емоционален мозък се нарича още „мозъкът на тигъра“. Поговорката „не дръпни тигъра за мустаците“ така подсказва, че тигърът първо ще се ядоса и едва след това ще атакува. Бозайниците обаче могат да изпитат и други емоции като страх, тъга, радост, изненада или отвращение.

Третата, най-висока система на мозъка е неокортексът. Увеличаването на дела на мозъчната кора в мозъка, особено във фронталните дялове и префронталната кора, ни позволи да научим езика, да планираме, да мислим абстрактно и също така да обработваме емоциите по „рационален начин“. Създадохме по-бавен начин за обработка на емоциите чрез лимбичната система и по-точна алтернатива. Това обаче има някакво предимство за нас изобщо?

Префронталната кора позволява по-добро управление на трудни ситуации и може да елиминира негативните преживяващи и физически компоненти на емоцията. Така Тигър ни се ядосва, но нашият неокортекс може отново да го укроти. Съществуват и индивидуални разлики в това колко лесно се ядосва нашият тигър. Ако обработваме заплашителните стимули по-емоционално, използвайки лимбичната система, ние укрепваме този път в мозъка. Ако, от друга страна, използваме предимно префронталната кора, ще можем да регулираме по-добре емоциите. Отрицателните емоции могат да се отразят в целия живот на човека - под формата на физически симптоми (психосоматични заболявания), нарушени когнитивни функции, проблеми във взаимоотношенията или в себепонятие. Въпреки че изследванията на емоционалната регулация в мозъка все още са в зародиш поради високите разходи, изглежда, че както фармакотерапията, така и психотерапията могат да повлияят на мозъка: Heller et al. (2013) установяват, че при пациенти с депресия, които са се подобрили най-много в продължение на 6 месеца, активността на префронталната кора също се е увеличила най-много.

Мозъчните лобове могат да бъдат укрепени с укрепването на мускулите чрез различни упражнения. Поради огромната невропластичност, ние можем да „препрограмираме” мозъка, като създаваме нови синапси (връзки между невроните). Префронталната кора е претоварена и се развива, когато фокусираме активно внимание върху обучението, планирането или решаването на проблеми. Освен с развитието на когнитивните функции, ще бъдем възнаградени и със способността да обработваме по-добре негативните емоции.