От речта на светия епископ Петър Хризолог
Три неща, братя, три неща подкрепят вярата, задълбочават религията и поддържат добродетелта: молитва, пост и милост. Това, което чука молитвата, постига се и се получава милост. Молитва, милост и пост: тези три неща са едно и те си дават живот.
Защото постът е душата на молитвата, а милостта е животът на поста. Нека никой не ги къса, те не могат да бъдат разделени. Който има само един от тях, или който ги няма едновременно, няма нищо. Затова, който се моли бързо, и който пости, нека се смили. Нека изслуша вносителя на петицията, който иска да го изслуша, когато се запита. Който не затвори изслушването си пред молителя, отваря изслушването си пред Бог.
Който пости, трябва да знае какво е пост; той трябва да има състрадание към гладния, който иска Бог да има състрадание към него, когато е гладен; нека този, който има милост, да чака милост (срв. Мат. 5: 7; 18: 23-25; Лк. 6: 36); който търси доброта, нека го направи; който иска да получи, нека даде. Той е зъл молител, който изисква за себе си това, което отказва на друг.
Човече, покажи каква милост заслужаваш; тоест както искате, до каква степен искате и колко бързо искате да постигнете милост, толкова бързо, до такава степен и така да се самосъжалявате.
Така че молитвата, милосърдието и постенето могат да бъдат единственият ни покровител пред Бог, нека бъдат единствената ни защита, нека бъдат единствената ни молитва в три форми.
Затова това, което сме загубили с презрение, нека го придобием чрез пост. Ние жертваме душите си с пост, защото нямаме нищо по-добро, което да принесем в жертва на Бог, както потвърждава пророкът, когато казва: „Като жертваш на Бога е приятен дух; Бог не презира разбитото и смирено сърце ”(вж. Пс 51:19).
Човече, принеси душата си на Бог, принеси жертва на пост като чиста и свята жертва, жива шега, която ще остане с теб и ще принадлежи на Бог. Който не дава това на Бог, няма да има оправдания, защото не може да има такъв, който дава себе си.
Но за да бъде това хубаво, трябва да има милост. Постът няма да поникне, освен ако не се напоява с милост. Ако милостта изсъхне, постенето също пресъхва. Дъждът за земята, милостта за пости. Въпреки че този, който пости, пречиства сърцето си, пречиства плътта си, изкоренява лозя и насажда добродетели и не донася плодове; той няма да събира плодове.
Вие, които постите, знайте, че полето ви ще пости, ако му липсва милост. Вие, които постите, само това, което давате от милост, ще добавите към вашата житница. Затова, човече, не губи, като се криеш, а събирай, като даваш. Дайте себе си, като давате на бедните; защото това, което не оставяте на друг, няма да имате.