Принадлежите ли и към групата на студентите, които все още не знаят разликата между декан и ректор? Ще ви разкажем само за това - вие не сте сами в него! Затова решихме да ви запознаем с нашето пилотно интервю, в което ще научите нещо повече за функцията на декана на факултета. Не всеки ден имате възможност да се обърнете към нея, затова събрахме вашите и нашите въпроси и ги зададохме на нашия очарователен и очарователен „главен шеф“ на Факултета по изкуствата на Университета в Прешов в Прешов.
Беата Балогова е също супервайзор по социална работа и активен социотерапевт. (Снимка: Ивана Приходко)
проф. Докторска степен Беата Балогова, д-р.
• новоизбраният декан на Факултета по изкуствата на Университета в Прешов в Прешов
• гарант за изучаваната област на социалната работа на всички нива (Bc., Mgr., PhD., H и IK), социалната работа и етика; учител по социална работа (Bc., Mgr., PhD.)
• завършил много престои и стажове в чужбина
"Аз съм първата жена на тази позиция от 60 години насам."
Как си спомняте студентските години? Това, което виждате, е най-голямата разлика между тогавашните и настоящите ученици?
Мисля, че разликата между студент преди и сега е налице. Разликите между поколенията са нещо разбираемо, ние бяхме, а днес сме друго поколение, а вие друго, ново поколение, формирано в напълно различна среда. Не бях в интерната. Така че не се опитах да се кача на борда, от типа на коридорите, стаите, тъй като студентът от интернат ги познава. Разбира се, това също играе роля при формирането на отбора, но трябва да кажа, че имах късмета да принадлежа към много добър студентски отбор. Създадохме група, която си помагаше, взехме назаем книги, пренаписахме бележки, използвахме индиго, това е нещо, което наричате научна фантастика. И до днес отложих собствените си бележки. Аз съм типът, който първо прави такива общи и след това ги обобщава на карти. Днес използвам iPad за такива неща или го поставям в електронен вид.
Като студент вие "бифлили"?
Аз съм толкова логичен тип. Търся логика във всичко. Първоначално учих туризъм в Банска Бистрица. След това по семейни причини се върнах у дома и преминах към друг тип обучение - хуманитарните науки, което изненада бившите ми учители. Двама съпрузи ме научиха. Единият от тях беше словенец, другият беше математик и аз бях от типа ученици, които присъстваха на математическите, химическите и физическите олимпиади. Сега моят математически фокус ми помага при управлението на изпълнението на системни диаграми и ментални карти. Винаги се опитвам да имам система. По-късно изучавах и мениджмънт и етика. Не съм от типа, които да учат наизуст без логично мислене.
Първоначално следването й я отвежда в Банска Бистрица, но по-късно тя се връща у дома в Прешов. (Снимка: Ивана Приходко)
Вие сами сте опитвали да учите в чужбина, което този опит ви донесе?
Не мога да си представя, че щях да остана само в Словакия и да нямам чуждестранен опит. Гледката, която ви дава това, е незаменима. Опитът просто не може да се прехвърли. Работих в Карловия университет, в Университета на Градец Кралове, в Жешув и миналата година във Варшавския университет. Това са неща, които ме движат много напред, както по отношение на училище, така и по отношение на практиката. Моят отдел работи на практика, ако измисля нещо на теория и това не работи на практика, тогава практиката ще ме отпише. Трябва да предложа решения, които са доказани, валидни и в съответствие с определено законодателство. Ще дам пример за програмата, която ни предлага Университетът на Градец Кралове като стаж за студенти. Те биха могли да бъдат там в продължение на три месеца и да опитат например програмата „Скок към живота“, където имат възможност да работят със зависими. В Ню Касъл имаше някои, включително моят докторант, който работеше в жилищен комплекс, работещ с мигранти, дошли във Великобритания, търсещи убежище. Те бяха групи от азиатци през африканци и афроамериканци. Просто хора с различна ценностна ориентация, различни подходи, поведение и навици.
Какво обичаш да правиш през свободното си време, ако изобщо имаш такова?
Бих се характеризирал като човек, който придобива същественото, опита на трансцендентния поток, на работа. Приятно ми е да работя. Изпитвам да бъда активен, да мога да бъда тук за хора. Занимавам се и с практически дейности, а именно супервизия, а също така съм активен социотерапевт. Фокусирам се върху различни семейни или релаксационно-символични терапии. Това е моето хоби. Занимавам се и със старшата област, на която попаднах по време на докторската си кариера. Това беше последвано от създаването на Университета за трета възраст в Университета в Прешов. Продължавам да се грижа за възрастни хора в допълнение към основната си работа. Ако се отвърна от такова училище и квазиработа, това определено е туризъм, декоративна градина пред къщата, каране на ски през зимата. Сега започнах и ски бягане. В момента втората година най-голямото ми развлечение е моят внук. Сега той е такъв приоритет, тъй като е първият.
Като ученичка е опитвала много спортове, които е обичала и са нейната „почивка“ и до днес. (Снимка: Иванка Приходко)
Спортувал си в младостта си?
Туризмът беше тук още тогава. Бяхме куп съученици и дори отидохме да се въдим заедно. Създадохме и общ дневник, в който записахме кои туристически маршрути вече сме управлявали - Ниските Татри, Високите Татри, записахме и времеви ограничения, например при изкачване на Ризи. И трябва да призная, че като студент съм пробвал и аматьорски театър.
Всяко дете има мечтана работа, например да бъде учител, момчета може би събирачи на боклук или полицаи. Имахте и мечтаната професия ?
След като изучавах известно време туризъм, моята визия беше да работя в хотел. Управлявайте го там. Но днес го възприемам като може би дейност, която ме доведе до това, което правя сега.
Как изглежда вашата закуска? Гоните ги сутрин, по-късно на работа или изобщо не ги гоните?
Трябва да призная, че не съм закусвал от детските си (тийнейджърски) дни. Не съм от типа да закусвам, ще пия нещо по-късно. Моите колеги биха могли да ви кажат, че понякога не ям по цял ден, защото не мога да се справя. Аз съм тип кафе, много харесвам кафе.
Опишете ни своя ден по-подробно. В колко часа е вашият будилник?
5:10 - 5:15 ставам. Кафе, разбира се. Поздравявам децата си с текстови съобщения, това е нашият навик. Ще разгледам имейлите. Идвам на училище преди осем. И това също зависи от предварително изготвения график за седмицата, тоест в понеделник имаме срещи на ръководството, колегията на декана или ректора и други подобни. Във вторник и сряда съчетавам управленската работа с ученето. Не искам да се отказвам от ученето, за мен е въпрос на сърце, обичам да преподавам, обичам да прекарвам време с ученици. Междувременно се занимавам с процедури за подбор, подготовка на процедури за бъдещи доценти и професори и друга важна администрация. По-късно следобед имам посещения на четвъртия. Събирам нещата си, прибирам се и работя вкъщи до дванадесет. Разбира се, работя и през почивните дни.
Вие сте ранен тип човек или работите по-добре през нощта?
Определено през нощта. Тогава съм най-продуктивният. Като студент успях да уча до втората, четвъртата сутрин.
Много от нас преподават през нощта. Госпожа Дийн е с нас и нощта е най-продуктивната част от деня за нея. (Снимка: Иванка Приходко)
Как се справяте с модата? Трябваше да смените гардероба поради положението си в училище?
Обичам да се обличам хубаво. Майка ми винаги казваше, че съм роден в неделя, така че може би има нещо общо с това. Не смених гардероба. Преподавах етикет в нашия университет, така че мисля, че дрехите не са просто преживяване, а представяне на човек.
Въпросът, който повечето студенти задават, се решава чрез ремонт на сградата на Факултета по изкуствата?
Тази сграда е много лошо техническо решение. Още през седемдесетте години и е много трудно да се поправи. Ако промените това на друго, да кажем пластмасова подплата, би било чудесно. Що се отнася до ревитализацията, ние сме включени в проекта, който се отнася точно до сградите, които трябва да бъдат ревитализирани. Министерството трябваше да задели средства за това, така че в момента чакаме. Но мисля, че ако успяхме да ни подберем и завършим този проект и бихме могли да преминем през този процес на ревитализация, това би било най-доброто нещо, което може да ни се случи, защото в този процес на изграждане сградата е студена през зимата, топла отново през лятото.
Благодарим на г-жа Дийн за приятен разговор и й пожелаваме късмет и сила в ръководството на най-големия факултет в Прешов. По този начин нашите редактори Nicol и Štefan стартираха платформа от интервюта от нас за вас, от които вие също можете да участвате! Ако познавате някой интересен, за когото бихте искали да знаете повече, уведомете ни за него, като изпратите съобщение на нашия @unipopress инстаграм или директно до нашите редактори @iamnicolkaa и @stefan_zeman. Преди всяко планирано интервю ще ви дадем място да ни пишете вашите въпроси.