МАДРИД - Монография от африканска жена, документираща нейното странно детство в изгнанието на Северна Корея, може да хвърли нова светлина върху този тоталитарен режим, затворен за света. Моник Макиас прекара 15 години в столицата Пхенян, където се научи да стреля от автомат Калашников като част от преподаването си в престижна военна академия, където учи и при бившия лидер Ким Чен Ир.

израснала

"Всичките ми детски спомени започват в момента, в който пристигнах в Пхенян със самолет. Знам как мислят корейците и как да говоря с тях, защото те ме научиха. Те ме създадоха." сега беше на четиридесет години в книгата си, написана на корейски.

Като един от малкото чернокожи хора в Пхенян, които също са живели тук, Моник се научи да вижда света по различен начин. Предполага се, че това я е вдъхновило да публикува спомените си точно сега, тъй като напрежението между Северна и Южна Корея отново ескалира. Според нея и двете страни твърдят, че искат обединение, но първо трябва да погребят своите предразсъдъци.

Моник напуска Северна Корея през 1994 г. и прекарва време със семейството си в Испания, но корейският все още е най-добрият език, който е научила, докато е израствала с деца от местния елит. В революционното училище Mangyongdae тя носеше униформа, военно яке с подплата и зелена шапка, украсена с лъскава червена звезда.

Нейното образование, което тя не може да похвали, се състоеше от безброй упражнения и курсове за оцеляване. "Първата седмица, след цялото това ежедневно стрелба, катерене и бягане, бяхме толкова гладни, че изядохме дажбата си за три дни, а останалите четири отново бяха гладни. Но научихме, че трябва да се организираме." споменава Моник.

Тя имаше късмет, че точно по време на пристигането й те създадоха клас и за момичета, защото традиционно училището беше само за момчета. Там той и сестра му тренираха картечен огън. Също така как е съставен и почистен. Тя все още можеше да стреля, дори и сега, но не помни как да събори Калашниковите.

По отношение на настоящата ситуация в Северна Корея той твърди, че диктаторският режим е малко вероятно да рухне в обозримо бъдеще. Според нея има хора, които знаят, че тази посока не е правилна, но това е всичко. Според нея обаче няма опасност от колапс, но КНДР все още може да започне да се отваря към света точно като Китай. Този процес обаче ще бъде много, много бавен.