Около средата на XIX век черният млечница (Turdus merula) започва да се премества от горите, близки до човека, към селските градини и овощни градини и към градските паркове.
Преди няколко дни в пресата имаше репортаж за появата на нов вид птици за Словакия. Това е един вид певец от рода Vrcharek, чийто дом е някъде зад Урал и който лети до Индия за зимата. Кой знае защо малкото птиче е тръгнало на запад и е отлетяло чак до центъра на Европа. Вината е за лошото време, обикновената дезориентация или певецът е вид изследовател, в човешкия поглед пътешественик, откривател, който търси нова територия, за да оцелее за себе си и за своето семейство или вид.?
Районът на разпространение на животинските видове не е фиксиран. Променя се, разширяването или намаляването му се случва бавно, но също и при по-големи скокове, което също се влияе значително от човешката дейност. Вярно е, че човек се проявява в тази посока по-скоро като разрушител и чрез директно унищожаване на животните или унищожаване, опустошаване на естествената им среда, изгонва своите спътници от животни от обитаваната зона.
Въпреки това дори сред животните има видове, които са успели да издържат или да се адаптират към човешкия натиск. Сред тях са особено тези, които са вредни за хората, като мишки или плъхове, но също и такива, които ние приветстваме в нашата среда и ги приемаме като съпричастни и полезни съграждани.
Сред най-старите птици, които свикнаха да живеят с хората, бяха гълъбите. Още в древен Египет и древен Китай гълъбите-носители са били отглеждани през 5 век. преди n. л. Гърците използваха гълъби превозвачи, за да разпространят вестта за олимпийските победители.
Гълъбът се превърна в домашна птица. За разлика от него, черният млечница се осмели да се премести в близост до човека, но сред домашните операции, които човек целенасочено би култивирал - като - преди него, врабче - не принадлежи.
Подобно на други видове млечници, черният млечница (Turdus merula) е бил предимно плах обитател на горите и е останал такъв и до днес, особено в източната част на ареала си, който се простира от северозападна Африка през Европа до Северния полярен кръг в Северна и Централна Азия на изток.
Преместването на черни дроздове от горската среда по-близо до хората е регистрирано в средата на 19 век. В работата на известния германски натуралист Алфред Брем (126 години са минали от смъртта му вчера, между другото, вчера, ноември) четем: Но броят на черните дроздове, които се засаждат в паркове, градини, овощни градини и дори проникват чак до средата на големите градове, и тук те стават доста доверчиви човешки гости. В градовете и градините те започнаха да се конкурират сериозно с по-малки пойни птици, на места се отпечатваха по-слаби пойни птици и се случваше от време на време да убиват по-малка птица. "
Орнитолозите все още не са дали ясен отговор за това как е настъпила тази промяна в поведението на черните млечници, дали е бил еднократен опит за създаване на огнище на градски дроздове, в които е кодиран този нов опит, или е имало повече такива експерименти. По подобен начин не е известно (поне за мен) до каква степен градският млечница се смесва с горските популации.
Разбира се, черните дроздове не са толкова заплаха за хората, колкото гълъбите и колониите гарвани са се превърнали на места. Напротив, звучната песен на дроздовете, която също може да вплете гласовете на други птици в техните дрехи, е приятно събуждане в ранните пролетни утрини.
Във връзка с разпространението на дроздовете в антропогенната среда е интересна и появата на един от естествените хищници - сапсани, раци-отшелници. Аз самият бях свидетел на лова на отшелник в Зволен (тези соколи гнездят в кулите на замъка). Това се случи в новогодишната нощ по обяд преди около пет години в тиха алея. Набегът на сокола беше толкова бърз, че мъжката млечница можеше да разплаче само последен. В наличната понастоящем литература все още не съм научил дали появата на соколи в градовете е обусловена от засилената поява на дрозд или е имигрирала при хората заедно с гълъби, врабчета и особено мишки, тъй като малките гризачи все още формират основния компонент на тази сокола диета.
Както се посочва в цитата от Brehm (словашко издание от 1969 г.), черните дроздове изтласкват други, по-малки певци от градската среда. Разбира се, това са особено тези, които имат подобни изисквания за храна и гнездене. Въпросът е дали налягането на млечница оказва влияние върху наблюдавания спад на врабчетата, които обаче имат и други начини за гнездене, а също така източникът на храната им е различен. Докато врабчетата принадлежат към типичните птици, които се хранят със зърно (въпреки че не презират различни плодове и се фокусират върху насекомите по време на гнездене), черните млечници се хранят с червеи (най-важният компонент на тяхната животинска храна), охлюви, ларви и какавиди на насекомите, но основният компонент на диетата им е и други плодове (ярабина, база, грозде, череши и др.) и градските дроздове не презират дори боклука от човешката трапеза.
Черният млечница живее в нашата околност целогодишно, докато горските популации се изместват на юг, респ. до по-ниски позиции. Сами можем да се убедим, че на разходка из града дроздовете ще ни пуснат на няколко метра, докато на разходка през гората млечница, ровеща в листа, или седнала някъде на клон, ще излети с крещи, докато ни наблюдава.
Промяната в околната среда на черните дроздове е един от най-интересните примери за поведение на животните в непосредствената ни околност, който можем лесно да наблюдаваме. Наблюдаваме ли една стъпка в естествената еволюция, в еволюцията на този вид птици? Кой знае, може би след векове градските и дивите черни дроздове определено ще се разпаднат и само ще вземат връстниците си за свои партньори.