Образовавай с нас
В този раздел ви предоставяме актуална информация за законодателни промени, най-често срещаните проблеми от нашата практика, решения на практически примери и различни интересни факти и новини.
Понастоящем темата за коронавируса резонира в нашето общество. От вторник, 10 март 2020 г., Централният кризисен щаб обяви обща забрана за културни, спортни, извънкласни или други събития. Във връзка с тези мерки работодателите все по-често прилагат т.нар домашен офис. Следователно е уместно да попитаме дали и как това понятие се определя от закона и какви права на служителя и задълженията на работодателя произтичат от него.
Кодексът на труда не определя термина домашен офис като такъв. Ние обаче знаем разпоредбата на § 52 от Кодекса на труда, която изброява домашната работа, респ. работа от разстояние. Каква е разликата между домашното и домашния офис?
Домашен офис можем да определим за случайна, но не редовна работа от вкъщи. Това се извършва със съгласието или в съгласие с работодателя (в съответствие с § 52, параграф 5 от Кодекса на труда). Често срещаме домашен офис като вид предимство, което работодателят предлага на своите служители.
Домашна работа се извършва от собственото домакинство на служителя. Той е редовен и има постоянен характер (в съответствие с § 52, ал. 1 от Кодекса на труда).
Споразумение със служителя или едностранно решение на работодателя?
Ако работодателят се съгласи със служителя за смяна на работното място, той ще сключи изменение на трудовия договор за домашна работа или "домашен офис". Работодателят не може да реши едностранно да поръча домашна работа. Ако служителят не е съгласен с промяната на трудовия договор, т.е. при домашна работа работодателят трябва да продължи в съответствие с Кодекса на труда, т.е. да го оцени като пречка от страна на работодателя, за която служителят има право на обезщетение за заплата (в съответствие с § 142, параграф 3 от Кодекса на труда).
Ако работодателят и служителят сключат допълнение към трудовия договор за домашна работа, те се договарят за мястото и графика на работното време. В такъв случай разпоредбите на Кодекса на труда със сигурност не се прилагат за домашна работа, по-специално:
- разпоредби относно графика на определеното седмично работно време, непрекъсната ежедневна почивка, непрекъсната седмична почивка и престой;
- служителят няма право на обезщетение за заплата от работодателя, с изключение на смъртта на член на семейството;
- работникът няма право на надници за извънреден труд, надбавки за надница за работа в празнични дни, надбавки за надница за нощен труд и обезщетение за трудово възнаграждение, освен ако служителят и работодателят не се договорят друго.
Необходимо е обаче да се обърне внимание на разпоредбата на § 52, ал. 4 от Кодекса на труда, който декларира, че условията на труд на работник или служител в домашни условия не трябва да поставят работника в неравностойно положение в сравнение със сравним служител на работното място на работодателя. При домашната работа работодателят едностранно не определя графика на работното време. Това означава, че той също не определя началото и края на работните смени. Остава обаче случаят, че служителят е длъжен да спазва максималното седмично работно време.
Формулировката е важна: „освен ако служителят и работодателят не се договорят друго“. Посоченото трудово законодателство по този начин предоставя на двете страни относително широко правно пространство за договорна свобода. В такъв случай работникът и работодателят могат да се договорят по друг начин за обезщетения за заплата за извънреден труд, работа в отпуск, труд и възнаграждение за трудна работа или други изисквания на правния режим при работа от дома.
Проверка на служител от работодателя по време на работа от дома
Съгласно разпоредбите на § 82 писмо а) от Кодекса на труда ръководителят е длъжен да управлява и контролира служителите. В случай на домашен офис, респ. При домашната работа обаче работодателят не може да прилага инструментите за контрол, които обикновено прилага на работното място. За да може обаче работодателят да има поне някакъв надзор върху работата, извършена от служителя, той може да повери на служителя воденето на записи на работното време, които редовно ще предава на работодателя. На практика работодателите често доказват, че изпращането на ежедневен отчет до определено време от служители, които са извършвали работа от вкъщи.
Здраве и безопасност и работа от дома
В случай на безопасност и здраве при работа, работодателят има същите задължения като служителите, които работят на работното място. Следователно работодателят трябва да изпълни свързаните задължения, които също водят до предпазно задължение.
Хранене на работа от вкъщи
Въпросът за осигуряването на храна на служителите, които работят от вкъщи, е важен и за работодателите. Кодексът на труда гласи в разпоредбата на § 152, параграф 2 от Кодекса на труда, че служител, който изпълнява работа повече от четири часа като част от работна смяна, има право на осигуряване на храна. Възниква въпросът дали тази разпоредба се отнася и за служител, който изпълнява работа от вкъщи. Разпоредбата на § 152, параграф 7 от Кодекса на труда гласи, че работодателят предоставя финансова вноска за хранене на работника или служителя при изпълнение на домакинска работа, ако той не му осигури едно топло основно ястие, включително подходяща напитка или ако осигуряването на храна би било в противоречие с естеството на домашната работа. Следователно, с оглед на горното, може да се заяви, че служител, който изпълнява домашен офис или домашна работа, има право да се качи. Това означава, че работодателят трябва да му предостави поне ваучери за храна, или карта за хранене или друго финансово участие, за да изпълни задълженията, определени в Кодекса на труда.
Регламент за почивка
Работодателят трябва да уведоми служителя за отпуска поне 14 дни предварително. Този период може по изключение да бъде съкратен със съгласието на служителя (в съответствие с § 111, параграф 5 от Кодекса на труда).
Резюме:
- по домашната работа работодателят трябва да се съгласи със служителя, напр. в допълнение към трудовия договор
- работодателят не може едностранно да нареди на служителя да работи от вкъщи
- ако служителят не е съгласен с работата от дома, това е пречка от страна на работодателя, за която служителят има право на обезщетение за заплата (в съответствие с § 142, параграф 3 от Кодекса на труда)
- служител в домашния офис респ. домашната работа има право на финансова вноска за хранене (в съответствие с § 152, параграф 7 от Кодекса на труда)
- Задълженията от гледна точка на безопасността и здравето при работа трябва да се спазват от работодателя, когато се работи от вкъщи
- при нареждане на отпуск работодателят трябва да спазва крайния срок от 14 дни (в съответствие с § 111, параграф 5 от Кодекса на труда)
Авторът на статията е JUDr. Д-р Йозеф Лукайка, управляващ адвокат
Адвокатска кантора ЛУКАЙКА & ПАРТНЬОРИ s. r. относно., www.aklp.sk
Хареса ли ви тази статия? Споделете го с други!
JUDr. Д-р Йозеф Лукайка.
Адвокатско дружество LUKAJKA & PARTNERS предоставя правни услуги на словашки и чуждестранни клиенти в Словашката република. Ние изграждаме предоставянето на правни услуги на три основни стълба, които са отговорност, професионализъм и точност. Убедени сме, че отговорното и професионално предоставяне на правни услуги изисква непрекъснато увеличаване и задълбочаване на професионалните знания и умения.
Най-четените в нашия блог
Последни статии
Споделете вашите знания
Членовете на ZÚSK имат възможност допринасят със своите статии на уебсайта zusk.sk и освен помощ от общността, те могат изградете и вашата лична марка.
Станете наш член днес и развийте с нас уникална общност от счетоводители, HR специалисти и данъчни съветници в Словакия.