работа разстояние

Завършил право в Университета Коменски в Братислава. В миналото е работил в адвокатска кантора, в момента работи като старши съдебен служител в окръжния съд.

Какви са условията за работа под формата на домашна работа и работа от разстояние? Идентична ли е домашната работа на „домашен офис“ или два различни института?

Работата от вкъщи или домашния офис е специфичен вид заетост, която в днешно време става все по-широко разпространена тенденция. Някои служители дори предпочитат възможността за домакинска работа пред други предимства, включително финансови. За да се съчетаят трудовите и частните нужди на служителя, Кодексът на труда измени институтите - домашна работа и работа от разстояние, които позволяват да се осигури по-голяма гъвкавост в трудовите отношения.

Въпросът за домашната работа и работата на разстояние има определение в Кодекса на труда (раздел 52 от Закон № 311/2001 Coll.). Но знаете ли, че домашната работа не е същото понятие като домашния офис? Каква е разликата между тези институти?

Същността на домакинската работа и работата на разстояние

Кодексът на труда определя домашната работа като трудово правоотношение на работник или служител, който изпълнява работата си за работодателя съгласно условията, договорени в трудовия договор у дома или на друго уговорено място през работното време, което той сам планира. По този начин домашната работа се определя от мястото на работа на служителя, което е различно от работното място на работодателя. Не е задължително това да бъде изключително местожителството на служителя. Съществен критерий за домашна работа е, че мястото на работа се различава от работното място на служителя. Това трябва да се спазва едновременно през цялото работно време.

Кодексът на труда определя работата на разстояние като работа, извършена за работодател при условията, договорени в трудовия договор у дома или на друго уговорено място с използване на информационни технологии. Използването на технология е критерият, който отличава домашната работа от работата на разстояние. И двамата обаче имат общо, че това е работа, извършена от собственото им домакинство, или от място, различно от работното място на работодателя.

Кодексът на труда позволява всеки вид работа да се извършва чрез домашна работа, респ. работа от разстояние. От естеството на въпроса обаче следва, че този вид работа не е подходящ за всички работни места, а само за определен вид работа, която не изисква лично присъствие на служителя на работното място.

Условия за домашна работа и работа от разстояние

За да може служителят да има статут на домашен служител, не е необходимо изрично да се посочва в трудовия договор, че служителят извършва домакинска работа. Достатъчно е работодателят да се споразумее със служителя за мястото на работа (мястото на изпълнение трябва да бъде посочено във всеки трудов договор), което ще се различава от работното място на работодателя.

Най-подходящо е в трудовия договор да се включи формулировка от типа: „Работодателят се е договорил със служителя, че служителят ще изпълнява работа по трудовия договор от адреса на настоящото му местоживеене. В случай на промяна на местожителството служителят се задължава да уведоми работодателя за такава промяна. "

От тази разпоредба става ясно, че той е домашен служител. Освен това, когато се променя местожителството на служителя, не е необходимо да се прави промяна в трудовия договор едновременно, какъвто би бил случаят, ако в трудовия договор изрично се посочва точният адрес на местоживеене на служителя като място на работа.

Пример за коректността на адреса в договора:

A, s.r.o. наел Патрик като PHP програмист. В договора те се споразумяха за адрес на постоянното местожителство на Patrik като място на работа, като се посочи, че мястото на работа е Okružná 20, Братислава. По този начин Патрик има статут на домашен служител. Той обаче реши да се премести. Трябва да има промяна в трудовия договор, където трябва да се актуализира мястото на работа. В противен случай Патрик трябва да изпълнява работа от адрес Okružná 20, Братислава, въпреки че вече не живее на дадения адрес.

Разлики между домашната работа и дистанционната работа от стандартната форма на работа

Работата, изпълнявана под формата на домашна работа или работа от разстояние, има определени специфики от стандартната форма на заетост, респ. разлики, а именно:

Пример за индивидуално споразумение за извънреден труд:

A, s.r.o. използва Патрик като PHP програмист за ограничен период от време, защото A, s.r.o. mala pre B, s.r.o. да направи мобилно приложение, докато задачата на Патрик беше да участва в създаването на това приложение. Те се договориха в договора, че Патрик ще работи от вкъщи, така че той има статут на домашен служител. Поради сложността на работата и краткото време, необходимо за подаване на заявлението, беше договорено A, s.r.o. той ще плаща и на Патрик предимство на заплата, ако работи и извънредно, в размер, предвиден в Кодекса на труда. Те обаче не се споразумяха за друго предимство в заплащането (например в събота, неделя или официален празник). Така те го коригираха по различен начин от Кодекса на труда, което е позволено в този случай. Ако Патрик работи извънредно, A, s.r.o. той трябва да му изплаща предимство на заплата за извънреден труд. Напротив, той няма право на предимство на заплата за работа през почивните дни, тъй като такова предимство на заплата не е договорено.

Освен това дистанционната работа за работодатели носи задължения, състоящи се от:

  • предоставяне, инсталиране и редовна поддръжка на техническо и софтуерно оборудване, необходимо за извършване на дистанционна работа, с изключение на случаите, когато служителят, извършващ дистанционна работа, използва собствено техническо и софтуерно оборудване,
  • осигуряване на защита на данните, които се обработват и използват при работа от разстояние,
  • информиране на служителя за всякакви ограничения за използването на хардуер и софтуер, както и санкции в случай на нарушение на тези ограничения.

Кодексът на труда обаче мисли и за отделянето на домашен служител и свързаната с това липса на личен контакт от работния екип. За тази цел работодателят е длъжен да предприеме мерки, които предотвратяват изолацията на служител, изпълняващ домашна работа или работа от разстояние от други служители, и му дава възможност да се среща с други служители. Такава мярка може да бъде напр. участие на домашен служител в тиймбилдинг, културни, спортни събития или различни обучения.

Равенство в условията на домашна заетост

Въпреки различията, Кодексът на труда се стреми да гарантира, че служител, изпълняващ домашна работа или работа от разстояние, има същите права и задължения като служител, изпълняващ работа на работното място. Следователно домашният работник е обект на същите условия по отношение на отпуска или храненето. Работодателят е длъжен да осигури на домашния служител храна или финансова вноска за храна, освен ако той не осигурява храна по друг начин. Въпреки факта, че домашният служител не работи на работното място и работодателят няма пълен контрол върху него, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия и свързаните с това задължения към домашния служител, което може да бъде проблематично.

Домашният служител не трябва да бъде в неравностойно положение спрямо сравним служител на работното място на работодателя. Домашният работник трябва да има сравними условия на труд. По този начин Кодексът на труда забранява всякаква дискриминация срещу домашен служител по отношение на условията му на труд. За тези цели служителят се счита за съпоставим служител за неопределен период от време и за фиксирано седмично работно време при същия работодател, който изпълнява или би изпълнявал същия вид работа или подобен вид работа, като се вземат предвид квалификацията и професионален опит.

Разликата между домакинската работа и домашния офис

Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че домакинската работа и домашният офис са едно и също нещо, е точно обратното. Това са два различни института. Това, което ги отличава, е случайният характер на домашния офис.

Работодателят може да се договори със служителя за трудово обезщетение, което служителят може да работи от време на време вкъщи, т.нар домашен офис. Служителят има домашен офис напр. всеки петък от седмицата, но в други дни той вече работи на работното място на работодателя. В домашния офис обаче това е стандартна работа с полза от случайна работа от дома. Домашната работа срещу домашния офис се изпълнява постоянно от околната среда на къщата. Домашна работа няма да бъде, ако работата от вкъщи е само от време на време.

Предимства и недостатъци на домакинската работа и работата на разстояние

Заетостта под формата на домашна работа или работа от разстояние носи безспорни ползи както за работодателя, така и за служителя. Това е преди всичко свободата, която тази форма на работа дава на служителя. Освен това това е спестяване на разходи, свързани с работното място (оборудване, енергия) или спестяване на пътни разходи на служителя. От друга страна, домашната работа и работата от разстояние също носят определени негативи, по-специално загубата на контрол над служителя.

Обобщение в края

Домашната работа и работата от разстояние са една от формите на заетост. По своята същност те са близо до домашния офис, което днес е популярна полза от работата. Те обаче се различават от това, че домашната работа и работата на разстояние се характеризират с постоянна работа от вкъщи или от място, различно от работното място на работодателя, докато домашният офис има случаен характер.

Служител, изпълняващ домашна работа или работа от разстояние, по принцип има същите условия на работа като служител, който работи нормално на работното място. Въпреки това съществуват известни различия, по-специално по отношение на графика на работното време, който той сам определя, компенсацията на заплатите в случай на пречки на работното място или предимството на заплатата, на което той няма право.