Дизортографията е правописно разстройство, проявяващо се от неспособността на детето да прилага усвоени граматични правила.

Dobré noviny

Освен това е свързано с дизортография невъзможност да се научите да граматически изразявате правилно, да използвате правопис въпреки че има дете адекватна интелигентност и той също не пропуска адекватно образователно а стимулиране на преподаването. Много често се появява в комбинация с дислексия или дисграфия.

Разстройството обикновено не касае цялата граматика, а специални дизортографски явления, като напр объркване на къси панталони а дълги гласни, пропуск, добавяне а объркване на думите, сричка или гласна.

Опитът и начинът на умствена обработка на информация от деца, намалено езиково усещане, неправилно фонематично осъзнаване, недостатъчност в слуховия анализ и синтез на думи, както и нарушения на говора или предишно забавено развитие на речта вероятно играят съществена роля в тази дисфункция.

  • Дизортографите често имат нарушено слухово възприятие или дискриминация. Това означава, че детето не чува това, което му се диктува правилно, въпреки че слухът му е напълно добре.
  • На такова дете често му липсва определено „чувство“ за езика и има проблеми с прилагането на научените правила и уроци на практика.
  • Темпото му на работа е по-бавно, така че често се случва така, както едно дисграфично дете да не успее да напише продиктувани изречения, проблемите му могат да бъдат придружени от нарушения на вниманието, паметта, мисленето, детето може да бъде импулсивно, хиперактивно и т.н.


Дизортографията се проявява в две области:

  • увеличен брой дизортографски грешки,
  • трудности при овладяването на граматиката и прилагането на граматични явления.

    Речи:

    • трудности при разграничаването на къси и дълги гласни,
    • пропускане, добавяне и объркване на букви, думи, срички (dy - di, ty - ti, ny - ni, ly - li) и гласни,
    • разпознаване на съскане (s, c, z, š, č, ž),
    • несъответствие с диакритици (точки, запетаи, надлъжни),
    • неправилно разположение на акцентите,
    • неспособност за овладяване на границите на писане (комбиниране на думи - предлози с думи, неразграничаване на началото и края на изречението), неразграничаване на границите на думи или изречения и т.н.,
    • намалено езиково усещане,
    • често бавен личен темп на работа,
    • проблеми с дясно-ляво и пространствена ориентация,
    • неправилно произношение, дефицит на внимание, памет.

    Дете с дизортография често владее добре граматичните правила (инструкции, избрани думи и т.н.), но когато пише диктовки или други текстове, не ги знае и не може лесно да ги приложи или да ги приложи веднага. Диктатът на такова дете е пълен с грешки. Пренаписването или описанието на текст му създава големи проблеми, но най-значителните трудности са при писането според диктовка. Въпреки че детето се опитва да напише текста възможно най-добре, усилията му често са в противоречие с резултатите, които постига.