диви не, -е жени. r. разреден. място за бягане, пустиня: Все още е разпръснато там, места за бягане, диво за вълци. (Фиг.)
1. див, нецивилизован човек, член на примитивно племе: Той имаше неприятното впечатление, че е някъде в екваториалната джунгла и че търси стадо от неизвестни диваци. (Urb.)
2. див, свиреп, накуцван, безразсъден, недисциплиниран човек;
необуздано, самодоволно дете: Палко мислеше, че ще угоди на Джон, и ето, ето, скиташе диво. (Rys.);
диво пристигане м.: d-é племе, d-é osady;
дивачество, -сред. дивашки характер, диви качества;
периодът на човешкото общество преди цивилизацията: периодът на d-a, живеещ на d-a сцена
1. (с изключение на мн.) Месо от дивеч, дивеч;
2. пуст, необработен пейзаж, диви гъсталаци, гори: недостъпни, тропически d.
дива красота, -у, -красота на жените. r. база. необикновена, магическа красота (звезда.)
2. красива в своята дивота: d. край, d-e bralá (Кук.)
2-ро обаждане. див, жив;
див, неопитомен, нерегулиран, див: d. прали;
d-á игра, по-често див z.;
d-á rieka, d. живот;
d-e съотношения разкъсани, неподредени;
д. Запад за графствата и условията в Америка;
диво съгл.: д. да расте (за растенията);
на живо d. (за дивата природа);
телефонно обаждане. живеят с някой на d. (относно съжителството на мъж и жена) без брак;
кухня. месо на d. приготвени като пустиня;
диво хубаво да дойда. м. база. много хубаво: d-á deva (Sládk.)
диво та 1, -у жени. r. разреден. дивачество, дивачество: Старецът ще изглежда и ще бъде свит; (Звезда)
divota 2, -у жени. r. нар. само във връзка не divota (Kuk.) не div
диво създател, -у човек. r. който прави чудеса: Действал си като момче-чудотворец, запознат с репликите. (Тат.);
дива креативна добавка. м. правейки чудеса, чудодейни, вълшебни (често в приказките): d. шапка, d. килим, d. палто, d. лекарство, d-á мощност, d-á растение, d-é дума;
Той (Прахарик) има чудодейна сила и ще я излекува, за да бъде здрава. (Джил.);
диво зел, -човек. r. (звезда. divizna, -y žen. r.) бот. растение с гъста месеста билка и жълти цветя: d. Verbascum thapsiforme