Адаптацията е постепенна интеграция в екипа, постепенно изграждане на доверие, сигурност, взаимоотношения. Понякога се нарича социализация, но във валдорфската педагогика ние я виждаме преди всичко като изграждане на връзка. Непознатите се срещат и постепенно, бавно си проправят път един към друг, образувайки помежду си пространство, в което една връзка може да започне да се развива.
И затова моментите на адаптация са толкова важни. Това начало, може да се каже, е най-важното.
Тогава целият период на престоя на детето в детската градина зависи от неговия ход. По този начин детето се запознава по най-естествения начин с новата среда, с нови хора, придобива увереност и чувството, че е в безопасност в детската градина.
Дори 1000 пъти да обясним устно на детето как ще бъде в детската градина, какво го очаква там, че не трябва да се притеснява, обяснението ще затрудни детето да схване реалността. Трябва да го изпита няколко пъти. Чрез бавно наблюдение, сякаш вкусвайки равенство, детето може постепенно да се отпусне и отвори.
Изречението: „Такъв е случаят с нас“ е силна сигурност за малко дете. И ако има състрадание и сътрудничество между нас, възпитателите и вашите родители, тогава заедно правим най-доброто за детето.
Изглежда така:
Ако вие родителите изберете нашата детска градина, една от стъпките по общия ни път е адаптацията. Това е времето, през което ще присъствате в детската градина заедно с детето. В съгласие с нас, педагозите от дадения клас, където ще отиде детето ви, ще ви бъде дадена дата за адаптация. Детето и нашите родители посещават нашата детска градина два месеца преди да се присъединят към самия екип. От началото идвате при нас за един час, след това напр. за 2 часа, когато постепенно преживявате целия ден с нас с детето си.
Повече за правилата за адаптация можете да прочетете тук.
По време на адаптацията детето също ще изпита ситуация, при която родителят ще напусне за известно време и че ще се върнете след малко. Така в деня на независимото влизане ситуацията вече не е нова и опасна за него.
Така от началото на адаптацията родителят присъства в класната стая, наблюдава детето си, хода на дейността в класната стая, изпълнява малка спомагателна работа, занимава се с дейности и след известно време идва гореспоменатият момент, когато напуска детето с възпитателя и си тръгва.
Но ние винаги действаме индивидуално и много чувствително, въз основа на нуждите на конкретно дете и екип. Нашата цел е родителят и възпитателите да се споразумеят за общ подход. Родителят напуска класа само когато и двете страни/възпитател и родител/видят, че детето е запознато със средата и хората в нея и се чувства в безопасност.
Докато се адаптирате, детето ви постепенно ще придобие доверие в нас с ваша помощ. И тогава идва денят, когато той щастливо остава в детската стая с нас сам. Тъй като той вече е преживял време в нашата детска градина и следователно знае какво го очаква, знае, че това, което казваме ние възрастните, ще наблюдаваме и ще се случи. И с това е свързано с факта, че той вече знае, че може да остане тук в детската градина и вие ще се върнете - ще дойдете за него. Винаги казваме на детето факта.
Но понякога, въпреки съгласието на възрастните, напускането не винаги е лесно за родител. Има и родители, които не могат да видят или чуят детето си да плаче и не могат да напуснат детето. Тогава има място да разгледаме какво се случва в момента в съвместен разговор с родителите ви. За такива моменти предлагаме място за срещи и разговори в детската стая.
Ние сме наясно и съзнателно искаме от вас, като адаптирате детето си, вие, родителите, да опознаете нас, възпитателите, нашата детска градина, нашия подход към децата. И така те биха могли да получат усещането: „Да, искам такава детска градина за детето си.“ Така че по време на адаптационния период има подходящото пространство за вашите въпроси и мисли. Така че и тук предлагаме пространство за комуникация, но извън класната стая, извън педагогическия процес.
Получаването на взаимно доверие между нас, възрастните, е много важен фактор за удовлетворението на вашето дете.