Какво общо има едно дете с танците? Или какво общо има танцът с дете? Защо тези два "елемента" трябва да се срещат по-често?

дете

Ще изхождам от термина TABULA RASA (Джон Лок), което означава НЕЗАВИСИМА МАСА. Бебето се ражда с чиста душа, незасегната от света около него и без опит. Това е като празен лист хартия, върху който да се напише самият живот. Въпреки това, няколко мислители бяха убедени, че човек е предварително снабден с някои умствени и умствени способности.

Танц, един от най-старите художествени изрази. В продължение на хилядолетия човек изразява своите мисли и чувства чрез танци, съвсем естествено, без никакви правила. Танцът дойде от сърцето на „неписания“ ум чрез въображението. По това време хората нямаха представа какво е фантазия, но искаха средство, чрез което да могат да изразят себе си и да реагират. Те нямаха представа как и по света имаше танци. Те танцуваха в ритъма на различни звуци. Музикални плейъри не съществуват.

Когато танцът стигна до Рим, той срещна отхвърляне. Цицерон твърди, че: „В състояние на трезвост никой няма да танцува, освен ако не си е загубил ума“. Танцът пробива през Ренесанса и става неразделна част от кралския двор. Бавно, но сигурно той получаваше правилата. През 15 век се появява и професията на майстор на танца. И през 1416 г. Demenico de Piancenza описва сложните стъпки на различни видове танци в първата европейска творба по танци „De arte saltandi et choreas disenci“.

Намерили ли сте нещо общо между дете и танци? И двата елемента се основават на уникалност, спонтанност, чистота на душата, въображение и любов. Най-просто казано, те са родени от любов и необходимостта да изразят себе си. Но ние хората също така даваме на децата да танцуват предписаните правила, често не искаме да им позволяваме да надхвърлят замисленото.

Днес изпитваме стрес от нас възрастните, защото все още живеем бързо. Нека му дадем онзи час на тренировка, за да бъде щастлив човек, който ще блести и ще измести положителната си енергия. Може би от него ще израсне нов гений или просто щастлив и уравновесен човек. Благодаря за танца, да кажем. От няколко години тренирам деца от тригодишна възраст и те са моят страхотен учител. Всяка тренировка ми показва, че човек сам си създава проблемите в главата и всички числа са без значение. Важно е какво чувстваме в сърцата си. Да танцуваме повече, да слушаме музика, да се радваме и да движим усмивките си. Така се родихме, като чисто неписан запис.