Отговорът:
С дадения въпрос по въпроса за прилагането на § 29 от Закон №. не. 222/2004 Coll. относно данъка върху добавената стойност, изменен (наричан по-долу „Закона за ДДС“) за дейностите на карантинните обекти, FR SR се обърна към Министерството на здравеопазването на SR, което е упълномощеното лице да коментира Закона. не. 355/2007 Coll. относно защитата, насърчаването и развитието на общественото здраве и относно изменението на някои закони, в които се посочва:

карантинното

Условията за предоставяне на здравни грижи и услуги, свързани с предоставянето на здравни грижи, са уредени със Закон №. 578/2004 Coll. относно доставчиците на здравни услуги, здравните работници, професионалните организации в здравеопазването и за изменението на някои закони, както са изменени. Услуги свързани с предоставянето на здравни грижи съгласно § 7 ал. 1 от Акт бр. 578/2004 Coll. предоставени в лечебно заведение. Съгласно § 7 ал. 2 от Закон № 578/2004 Coll. медицински заведения могат да се експлоатират само въз основа на разрешение или решение, разпореждащо създаването на мобилен пункт за събиране, като има предвид, че се издават разрешителни за медицински заведения
а) амбулаторен здравеопазване,
б) конституционен здравеопазване или
в) ликономически грижи.

Акт № 576/2004 Coll. в § 13 той изрично предвижда, че услугата, свързана с предоставянето на здравни грижи, е
а) осигуряване на храна по време на предоставянето на институционални грижи,
б) осигуряване на престой в леглото по време на предоставянето на институционални грижи,
в) обработката на данни, получени при предоставянето на здравни грижи в електронна форма за целите на здравното осигуряване,
г) престоя на водача на лицето в институционални грижи,
д) изготвяне на медицински доклад,
е) предоставяне на извлечение от медицинската документация.
От това следва, че свързана със здравеопазването услуга не може да се предоставя самостоятелно без предварително или текущо предоставяне на здравни грижи.

Въз основа на гореспоменатата дейност на карантинен обект, предназначен за изолация на физически лица, на които е разпоредена мярка за предотвратяване на появата и разпространението на заразни болести съгласно § 12, ал. 2 писмо е) от Закон № 355/2007 Coll. относно защитата, подкрепата и развитието на общественото здраве и за изменението на някои закони (изолация в домашната среда или в медицинско заведение или друго определено заведение, засилено здравно наблюдение, медицински надзор, карантинни мерки), не може да се разглежда като услуга, свързана с предоставянето на здравни грижи и не е възможно да се разглежда карантинното място като един от видовете лечебни заведения. Създадени са карантинни съоръжения само за изолация на лица и последващи тестове за намаляване на риска, респ. премахване на инфекцията при пристигане от страните в риск, а не за осигуряване на здравни грижи, независимо от съоръжението, в което е създадено такова съоръжение. Медицинско наблюдение се осигуряваше само в случай на остри състояния, чрез Оперативния център на Спешната медицинска служба. Медицинският персонал не присъства в карантинните съоръжения и не се предоставя медицинска помощ.

Следователно дейността на карантинния обект/съоръжение не е услуга, освободена от данък съгласно § 29 от Закона за ДДС, но подлежи на ДДС (данъчна ставка 20%).


Дата на становище: 1.12.2020