1. (които дори и без) възприемат чрез изслушване;
слушайте: стр. музика, концерт, стр. радио;
добре, внимателно, сълза стр.;
nemo p. (Вадж.);
стр. без дума (Rys.);
napäto p. (Точка.);
Приятно е да се чуе (Лаз.) Приятно е да се чуе;
музика за танци и слушане;
Не дойдох да слушам такива думи. (Джил.) Той щеше да говори с часове, ако трябваше да го слуша. (Ал.) Акисте слушаше някъде на вратата (Урб.) Слушаше тайно. Слушаше с едното ухо до дъното, с другото навън (Хор.) Невнимателно, с незаинтересованост;
радост (е, беше) да слушаш, лоша (е) да слушаш;
стр. с едно ухо, наполовина, невнимателно, без лихва, разкъсайте;
стр. с отворена уста, със затаен дъх много внимателно;
Често слушаше гърбиците (Тадж.) И трябваше да търпи угризения. Самко има какво да слуша (вие) трябва да търпите угризения, предупреждение.
2. (към какво) забелязва нещо, облича нещо, реагира: Той не е слушал нищо при извиненията си. (Добш.) Дадохме му името (прасето), но той не го послуша. (Тадж.)
3. (какво) да науча, да имам, да получавам съобщения: чувам лоши неща за теб. (За вас.) Чувам, че Сладич вече е в окръга. (Вадж.)
4. малко остарял. (какво, кого) да посещава университетски лекции, да бъде студент: стр. лекции;
той слушаше гръцки (Bod.) беше слушател на гръцки;
слушах Ľ. Стюра присъства на лекциите му;
-
слушам 2, -а, -адж нед. (също без кого, какво, на кого, за какво) да слуша: детето не слуша;
стр. родители;
Слушай мамо! (О. Кинг) Вие сте като дете, което не слуша разумни думи. (Vans.);
стр. по поръчки (Urb.);
Трябваше просто да слушам майка си. (Тим.) Затова си помислих, че не трябва да я слушам нито дума. (Jes.) Без да спорим, сега, без дума. В противен случай всичко, което трябва да направи, е да й се предаде и да изслуша песента й (Скал.) Изслушайте я;