Хората, които са имали късмета да имат по-добри условия на живот, имат по-голям шанс да могат да събират информация по-добре, да мислят критично за това и да бъдат съпричастни към другите, казва Оливия Хурбанова.
2020 г. беше значително по-различна за всички нас от предишните. Той ви научи на нещо ново?
Тази година ми позволи да науча напълно и да практикувам това, което акцентирам върху другите - да бъда „отговорен учен“ в себе си, тоест да съм готов да призная, че може да греша. Не се опитвайте да потвърдите предишните си убеждения. Да си отворен, любопитен, да поставяш под съмнение собствените си твърди настройки.
Също така разбрах, че ако искам да оцелея в работната среда, в която се премествам, ще трябва да правя и неща, които веднъж казах, че никога няма да направя. Обстоятелствата ускориха обучението по всички фронтове и ме принудиха да стъпя и в несигурността. Трябваше да правя неочаквани и не винаги удобни нови неща, като например преместване на образованието в онлайн среда. В същото време през 2020 г. всички ние се озовахме в зона на стрес, непредсказуемост и малко контрол, в която е много трудно да се научим. В среда, която генерира стрес, ние лесно ставаме по-твърди и закостеняли и зрителното ни поле се стеснява, което пречи на процеса ни на обучение. Разбира се, не всички са еднакви. Колкото повече несигурност на повече фронтове изпитват хората, толкова по-лошо е за тях.
През изминалата година също напълно осъзнах, че е сравнително лесно да съпреживеем хората, които обичаме, и да помогнем на близките ни, с които намираме съвпадение. Откритията на невробиологията обаче ни показват, че виждането на нещата от гледна точка на друг, различен човек е голям метаболитен разход за нас, изисква много учене и при стрес е почти невъзможно.
Следователно какви условия са необходими, за да може човек да научи нови неща и умения?
За да бъдем адаптивни и да можем да учим, независимо на колко години сме, трябва да останем отворени, да бъдем „отворена система“. Успяваме само когато не сме подложени на голям стрес. Стресът може да се прояви под различни форми и по принцип стресът, безпокойството и несигурността ни затварят, стесняват зрителното ни поле. Те не ни позволяват да видим ръба му или да включим друга, нова перспектива в нашия репертоар. Това създава истински биологични бариери пред желанието да се изслушват другите, разбирането на тяхната ситуация, способността да се води диалог, да се учи, да се мисли критично или да се съпреживява.
Ето защо първото условие за учене и намиране на път един към друг е преди всичко способността ни да знаем как да регулираме своята нервна система. „Да бъдем прави“ ни дава добро усещане, чувство за сигурност и контрол, но значително стеснява виждането ни за реалността, хората около нас и не ни позволява да виждаме нещата в по-широк контекст.
Второто условие е вътрешното любопитство, което изисква голяма смелост, за да признаем, че може да грешим. В същото време обаче ни позволява да се чувстваме по-щастливи от самия процес на откриване, отколкото от вярата, че сме прави. Готовността да признаем, че от друга страна може да се чуе информация, която може да ни помогне да гледаме на нещата по различен начин от гледна точка на друг човек, също ни дава шанс да намерим по-добри решения.
Може да ни помогне да можем да идентифицираме нашите биологични процеси и да улесним функционирането си в обществото?
Ако вземем предвид сложността на човешкия опит и поведение, без сантиментална идеализация на човешките качества, можем да вземем по-мъдри решения. Можем да работим с хора на нивото на индивида, социалните групи и обществото като цяло.
Как сме всички в обществото зависи и от способността ни да се регулираме. Само ако сме в състояние да успокоим ума си, да потиснем нуждата да бъдем прави и да разширим зрителното си поле до други гледни точки, тогава сме биологично в състояние да участваме в диалог с другите. Само тогава можем да се изслушаме, да разберем казаното и да решим нови ситуации с нови подходи. Ако искаме да функционираме добре като общество, трябва да намерим и път към хора, които са различни, които имат напълно различни перспективи от нас и с които може да сме напълно несъгласни. За да направите това, от съществено значение е да разберете как работи нашата биология в различни контексти.
През последните месеци успяхме да видим колко опасно е за общество в криза, когато политическите лидери не могат да общуват добре. Какво прави недостатъчната или откровено лоша комуникация с хората на биологично ниво и как се отразява на способността им да възприемат и разбират?
Може би най-големият проблем в днешната глобална пандемична ситуация е